Умберто Еко е човек енциклопедия. Удостоен е с над 30 почетни докторски степени от различни академични институции по света. Романите му са преведени на над 30 езика и са продадени в 10 милиона екземпляра.
През 2006 г. е обявен за “Кавалер на Големия кръст” от президента на Италия Джорджо Наполитано. През 2008 г. е назначен за херцог на Кралство Редонда от крал Ксавие. През 2016 г. общината на Милано решава името му да бъде изписано в Пантеона на Милано.
На него е кръстен астероид, открит през 1991 г. от белгийския астроном Ерик Валтер Елст. Колекционирал бастуни за разходка, обожавал уиски и притежавал над 50 хиляди книги. В следващите редове ви чакат още и по-любопитни факти за живота му.
1. Фамилията
Фамилията “Eco” е дадена на дядо му, който е бил изоставено дете, от служител в кметството. Години след това, приятел на писателя открива в списък с йезуитски акроними във Ватиканската библиотека, че фамилията всъщност е акроним на “ex caelis oblatus”, което на латински означава “дар от небесата”.
2. Родителите
Бащата – Джулио, е едно от тринадесетте деца в семейството. Става главен счетоводител в железарски завод, където се запознава с Джована Бизио – офис служител.
3. Раждането
Умберто Еко е роден на 5 януари 1932 г. в град Алесандрия, Пиемонт в Северна Италия. Не след дълго, баща му е призован от правителството да изпълни дълга си във Втората световна война. Умберто и майка му бягат в малко селце в планинския склон на Пиемонт, за да се скрият от бомбардировките.
4. Книгите
Дължи любова си към книгите на баба си по майчина линия и на дядо си по бащина. Баба му е страстен читател и често взима книги от библиотеката. Дядо му пък бил типограф. Когато се пенсионира, започва да подвързва книги. Из дома му постоянно се намирали неподвързани книги.
Когато той умира, много от собствениците на неподвързаните книги не ги взимат и те са прибрани в огромен сандък в мазето на родителите на Умберто. Един ден той открива сандъка и оттогава започва да посещава мазето доста често. На 10-годишна възраст печели първа награда в конкурс за писане.
5. Развитието
Започва образованието си в техническо училище в близкия град Торино. След като завършва гимназия, баща му много иска той да стане адвокат, но Умберто се записва да учи средновековна философия и литература в университета в Торино. Защитава дисертация върху естетиката на Тома Аквински. След завършването си работи в телевизията като асистент и в издателство Бомпиани.
Получава няколко академични степени и дипломи с отличие по латински мистицизъм и теоретична средновековна философия. През 1961 г. е назначен за директор на Института за семиологични изследвания. През 1966 г. става преподавател по визуална комуникация във Флоренция. През 1970 г. започва да преподава семиотика в Милано. От 1971 г. е професор в университета в Болоня.
6. Музиката
На 20 години се влюбва в свиренето на флейта. Но свидетели на музикалните му изяви остават само най-близките му приятели. Избира да използва музиката като вдъхновение и признава, че зад творческата му работа стоят множество музикални термини.
7. Семейството
През септември 1962 г. се жени за Ренате Рамге – немска графична дизайнерка и учителка по рисуване. Имат една дъщеря – Карлота и един син – Стефано.
8. Името на розата
През 1978 г. негова приятелка го предизвиква да напише кратка детективска новела. Той отвръща, че няма шанс, но ако го направи, тя би била петстотин страници с главни герои монаси в Средновековието. Когато се прибира вкъщи, започва да пише списък с имената на такива монаси. И изведнъж си представя отровен монах. Оттам започва всичко. Става и ще остане известен именно с “Името на розата”, въпреки че мисли, че някои от следващите му книги са много по-добри.
9. Цигарите
Признава, че пушенето е негово виновно удоволствие. Пуши толкова много, че стига до 60 цигари дневно. Успява да ги откаже, но продължава да държи по някоя цигара или пура в устата си с надеждата, че част от никотина се просмуква.
10. Смъртта
Умира в дома си в Милано на 19 февруари 2016 г. от рак на панкреаса, който го поразява две години по-рано. Прощалната церемония се състои на 23 февруари в миланския замък Сфорца, където хиляди хора му отдават последна почит. След това е кремиран.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
