Наричат Оноре дьо Балзак “бащата на съвременния френски роман”. Определят го като стожер на френската литература и на световната белетристика изобщо. Първоначално не е приет във Френската академия, защото стилът му е считан за несериозен и лишен от форма, но по-късно именно този стил му носи ордена на Почетния легион.
Той е един от първите, автори, които започват да воюват за авторските права на писателите. Обичал добрата кухня и хубавото вино.
В пълен контраст с огромния му талант бил външният му вид. Почти винаги ходел с мръсни нокти, кални обувки и следи от храна по ризата си, но въпреки това бил като магнит за жените. Само запазените му любовни писма са повече от 12 000. И това съвсем не е най-любопитното от живота на френския творец.
1. Бащата
Бернар-Франсоа Балса е едно от единадесет деца от занаятчийско семейство в Тарн – регион в южната част на Франция. През 1760 г. заминава за Париж само с една монета в джоба си и с намерението да подобри социалното си положение. До 1776 г. вече е секретар на Кралския съвет и масон. Променя фамилията си на по-благородно звучащото “Балзак”.
2. Майката
Ан-Шарлот-Лор Саламбие произхожда от парижко семейство на галантеристи. Богатството на фамилията се оказва значителен фактор за интереса на Бернар-Франсоа към нея. Когато се женят, тя е на 18 години, а той на 50. Тя никога не е била влюбена в съпруга си и изобщо не го обичала.
3. Раждането
Оноре Балзак се ражда на 20 май 1799 г. в 11:00 сутринта. Кръстен е на Свети Оноре от Амиен – покровител на сладкарите и пекарите, чийто празник се чества на 16 май. Той е второто дете в семейството, но първото живо. Точно една година по-рано се ражда брат му – Луи-Даниел, който живял само месец. След това се раждат двете му сестри – Лора и Лоранс, и брат му – Анри-Франсоа.
4. Отлъчването
Веднага след раждането му Ан-Шарлот връчва сина си на дойка и не го вижда почти четири години. Мъжът на дойката бил жандарм, пиел много и често я пребивал. Именно липсата на любов и майчина грижа става причината по-късно той да разработи собствена система за отглеждане на деца. Според нея най-важното било истинската майка сама да храни детето си.
5. Образованието
На 8 години е изпратен във Вандомския интернат. Там расте, заобиколен с още 200 нещастни деца като него и още повече плъхове. Не е ученолюбив, което му докарва наказания от страна на учителите. Случвало се да го заключват в тъмни малки стаи, където прекарвал по цели дни. На 13 години не успява да премине в следващия клас и се мести в лицея Шарлеман в Париж. Майка му обаче е твърдо решена детето ѝ да завърши образованието си и лично се заема с обучението му за кратко. През 1816 г. завършва училище и записва право в Сорбоната. Освен това посещава и лекциите във Философско-психологическия факултет.
6. Писането
Първото му произведение – трагедията “Кромуел”, е прието изключително негативно от собственото му семейство. Същото важи и за следващите му литературни опити, които прави под различни псевдоними. Успехът идва през 1829 г. с “Психология на брака” и “Шуани”. С течение на времето у писателя се заражда идеята да обедини всичките си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия. Този план довежда до създаването на незавършения цикъл “Човешка комедия”. Замисълът включвал 144 романа, а по-голямата част от тях писателят успява да напише. Решава да включва в нови произведения герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията.
7. Начинанията
Обединява се с двама души, за да издаде произведенията на Молиер и Лафонтен. Но бързо е изоставен от съдружниците си и се оказва с дългове от 16 000 франка. Това обаче не му пречи да пробва отново в бизнеса и създава печатница, което завършва с още по-голям финансов провал. Дългът му става 100 000 франка и го преследва до края на дните му. Опитва да разработва сребърни рудници на остров Сардиния. Прави план за отглеждане на ананаси в дома си, но след две години на неуспех е принуден да бяга от кредиторите си, скривайки самоличността си под името на икономката си. Към края на живота си е пленен от идеята да изсече над 81 квадратни километра дъбова дървесина в Украйна и да я транспортира за продажба във Франция. И това начинание обаче приключва без успех.
8. Любовта
През 1883 г. писателят получава писмо от своя неизвестна почитателка, подписано от “Outlander”. Това е полската графиня Евелина Ханска, която се оказва любовта на живота му. Тя е дъщеря на известния граф Ржевуцки и е женена. Срещат се за първи път в Швейцария. Ханска овдовява през 1841 г. и въпреки предложението на Балзак, не е готова да се омъжи отново. Още пет години двамата се срещат тайно, докато император Николай I одобрява техния съюз. През 1850 г., 17 години след първата им среща, Евелина Ханска и Оноре дьо Балзак се женят в Бердичев. Седмица по-късно се установяват в Париж. Писмата му към графинята са събрани посмъртно под заглавие “Писма към чужденката”.
9. Кафето
Балзак пише по 15-17 часа дневно. За да не заспива, пиел кафе с литри. Твърди се, че количеството надвишавало 20 чаши кафе на ден. Кипвал поравно кафе и вода, което превръщало напитката в гъста каша с много силно въздействие. А когато кафето вкъщи свършело, разпращал слугите си по всички краища на Париж да търсят любимия му сорт “Бурбон поантю”, като давал премия на онзи, който пръв му донесе от него. Има дори теория, че смъртта му може да се дължи на отравяне с кофеин.
10. Смъртта
Внезапно започва да усеща голяма слабост, ушите му постоянно пищят. Лекарят му поставя диагнозите “високо кръвно налягане” и “хипертрофия на сърцето”. Препоръчва му да яде по-малко, да спре да пуши и да забрави за кафето. Балзак не приел препоръките сериозно. Не след дълго дошло силното главоболие, което не спряло до края на живота му. Получил и задух, заради който спял почти седнал. След време дори не можел да става от леглото. Тялото му отекло, задържал течности, а коремът му се подул. Умира на 18 август 1850 г. от тежка сърдечна хипертрофия. На погребението му в “Пер Лашез” Виктор Юго произнася знаменателно траурно слово.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
