Мария Кюри е първата жена, спечелила Нобелова награда, първият човек, спечелил я два пъти и единствената жена, спечелила Нобелова награда в две научни области. Тя е първата жена, която става професор в Сорбоната. Членува в 85 научни дружества по целия свят и получава 20 почетни степени.
Наричат я “майка на съвременната физика”. Посмъртно е удостоена с най-високото полско държавно отличие – Орден на белия орел. В знак на уважение към научната ѝ дейност, в родината ѝ през 1990 г. полагат образа ѝ върху банкнотата от 20 000 злоти, а през 1995 г. във Франция – на банкнотите от 500 франка.
2011 г. е обявена за Година на Мария Склодовска-Кюри. През 2018 г. оглавява списъка с жени, които са повлияли най-много върху световната история. И това е само малка част от най-любопитното за тази жена-чудо. Останалото е в следващите редове.
1. Родителите
Бащата – Владислав Склодовски преподава математика и физика и в същото време е директор на две мъжки гимназии във Варшава. Майката – Бронислава Богуска ръководи интернат за момичета от добри семейства във Варшава.
2. Раждането
Мария Саломея Склодовска се ражда на 7 ноември 1867 г. във Варшава. Бронислава я ражда в апартамента, в който живеят, в задната част на интерната, който ръководи. Тя е най-малкото от 5 деца. Има три по-големи сестри – Зофия, Бронислава и Хелена и един по-голям брат – Йозеф. Всички я наричат “Маня”.
3. Бедността
Семейството губи имуществото и богатството си заради участието на членове в полските национални въстания за възстановяване на независимостта на Полша. Владислав е уволнен от руските си надзорници заради мисленето си. Той донася голяма част от лабораторното оборудване вкъщи и обучава децата си как да го използват. Бронислава оказва огромно влияние върху Мария. Тя е затрупана от домашните задължения и работата в колежа. Въпреки това намира време за всичко и дори прави на ръка обувките на всичките си деца.
4. Трагедиите
Първо, от тиф умира Зофия. След това, в тясното им жилище се нанася и братът на Владислав, който скрива от тях, че е болен от туберкулоза. Бронислава се заразява от него. Нищо не успява да ѝ помогне и тя умира през 1878 г., когато Мария е едва на 9 години. Трагедията за момичето е огромна, тя не може да спре да плаче на погребението на майка си. Изпада в депресия. По-късно момичетата често играят на игра, в която гениален лекар открива чудодейно лекарство. Детето започва да мечтае за наука и медицина, които да помагат на хората и този стремеж не я напуска през целия живот.
5. Обещанието
На 10 години, започва да учи в интерната, където работила майка ѝ. След това се обучава в Трета девическа правителствена прогимназия, която завършва през 1883 г. със златен медал. Въпреки че е най-добрата ученичка, е невъзможно да запише висше образование във Варшава, защото живее във време, в което единствено мъжете са можели да го направят.
Вместо това тя продължава образованието си в “Летящия университет” на Варшава, който организира поредица от неофициални събирания, пазени в тайна. Притиснати от бедността, Мария и сестра ѝ Броня сключват споразумение, според което по-голямата първо ще отиде да учи в Париж, а по-малката ще работи в страната, за да я издържа. След като завърши обучението си във Франция, Броня трябва да помогне на по-малката си сестра. Затова Мария става гувернантка, първо в семейство от Краков, а след това в земевладелското семейство Жоравски.
5. Франция
В началото на 1890 г., в съответствие със сестринското споразумение, Бронислава, която вече е омъжена, кани сестра си в Париж, като ѝ предлага пълна подкрепа. Мария заминава в началото на 1891 г. Записва се да учи математика и физика в Сорбоната. Разделя времето си между обучение, работа и актьорско майсторство в аматьорски театър.
Малкото пари стигат единствено за обучението и наема, а за храна почти не оставали. Често боледува, почти припада, защото оцелява само на хляб, масло и чай. През 1893 година завършва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика.
6. Мъжът
Запознава се с осем години по-големия Пиер Кюри. Той е откривател на пиезоелектричеството, автор на “закона на Кюри” и принципа на симетрията, създател на пиезокварца и “везната на Кюри”. Той е впечатлен от нея, а тя го приема като собственик на лабораторията, в която трябва да работи.
Пиер ѝ предлага брак, тя отказва. Но когато ѝ отказват място в Краковския университет, защото е жена, приема предложението му. Сключват нецърковен брак на 25 юли 1895 г. Мария носи работната си тъмносиня дреха, понеже след това възнамерява директно да отиде в лабораторията и не иска да губи време за преобличане.
Запазва моминската си фамилия, прибавяйки към нея двете срички на тази на съпруга си. Отиват на медения си месец с велосипеди – другата им обща любов, след науката. Раждат им се две дъщери – Ирен и Ев. Но щастието им е помрачено след като в една дъждовна априлска вечер, пресичайки улицата, Пиер е блъснат от карета. Загива на място със счупен череп.
7. Откритията
През 1896 г. френският физик Анри Бекерел открива, че урановите соли излъчват лъчи, подобни на рентгеновите. Това откритие вдъхновява Кюри да изследва откритията му като част от своята научна теза. Тя и нейният съпруг откриват два нови радиоактивни елемента. Мария им дава имената “радий” от латинската дума “радиус” – лъч и “полоний” – в чест на родината си. Активното изпускане на лъчи, нарича “радиоактивност”. Семейство Кюри не патентова откритията и няма доходи от тях, печелят само слава в научните среди и награди.
8. Войната
По време на Първата световна война, заедно с дъщеря си Ирен, Мария организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови лаборатории за преглед на ранени войници, от чиято помощ се възползват над 3 милиона пациенти. Тя е една от първите жени, получили свидетелство за управление на камион.
Организира и курсове за рентгенолози и техници на рентгенова апаратура. Натрупаният опит обобщава в монографията “Радиология и война” през 1920 г. Става член и на Швейцарския комитет за помощ на жертвите на войната в Полша.
9. Смъртта
Мария не взима никакви предпазни мерки в работата си, носи проби в джобовете си, дори на гърдите си има ампула с радий като талисман. А поради светещите свойства на радия, го държи близо до леглото си и го използва като източник на светлина. Решава да си почине в санаториума Санселемоз, близо до градовете Саланш и Паси. На 4 юли 1934 година умира там.
Причината е апластична анемия – състояние, което възниква, когато костният мозък не произвежда нови кръвни клетки. Погребана е в Со, при съпруга си. 60 години по-късно костите им са преместени в Пантеона в Париж, където са погребани най-великите граждани на Франция. Тя става първата жена, погребана там заради постиженията си. През 1944 г., когато 96-ият елемент на периодичната таблица на елементите е открит, той е наречен “кюрий” в чест на Мария и Пиер.
10. Радиацията
Заради нивото на радиация, документите на Мария Кюри са смятани за твърде опасни, за да бъдат пипани. Дори след толкова много години, нейните мебели, готварски книги, дрехи и лабораторни бележки, остават изключително радиоактивни. Те се съхраняват в облицовани с олово кутии във френската Национална библиотека в Париж. При заявяване на достъп до тези обекти, посетителите са длъжни да подпишат освобождаване от отговорност и да носят защитно облекло, за да предотвратят излагане на “радий-226”.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
