За своя мисия Джани Родари приема щастието на децата. Макар да става популярен в родната си страна късно, той е признат за най-добрия италиански детски писател, а творбите му влизат в учебниците. Той е и единственият италиански писател, носител на наградата “Ханс Кристиан Андерсен” – най-високата международна награда за постижения в детската литература.
Произведенията му са преведени на много езици и историите му са достъпни за деца по целия свят. Вдъхновява поколения писатели и педагози да подхождат към детската литература със съсредоточаване върху гледната точка на детето. На него са кръстени стотици паркове, клубове, библиотеки, улици, детски градини и училища по целия свят. Неговото име носи и астероид между Марс и Юпитер. Любопитните факти от живота му ще откриете в статията.
1. Родителите
Бащата – Джузепе Родари, е пекар и собственик на пекарна на главната улица в Оменя. Майката – Мадалена Ариоки, е втората съпруга на Джузепе. Работи от осемгодишна възраст, първо във фабрика за хартия, после в текстилна фабрика, а след това като домашна помощница. Помага и в пекарната на съпруга си.
2. Раждането
Джовани Франческо Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в Оменя – тихо малко градче на брега на езерото Орта, в Северна Италия. От първия брак на баща си, има един по-голям полубрат – Марио, а една година след него се ражда и по-малкият му брат – Чезаре.
3. Загубата
По време на нощна дъждовна буря Джузепе вижда през прозореца котка между две огромни локви, неспособна да направи каквото и да е движение. Излиза и спасява животинчето. Връща се подгизнал. Седем дни по-късно умира от пневмония. Джани е само на девет години.
4. Образованието
В Оменя Джани ходи на училище до четвърти клас. Физически е хилав и болнав, но го увличат четенето, музиката и рисуването. Учи се да свири на цигулка. Записан е от майка си в католическата семинария “Свети Петър” край Милано. Позволяват му да продължи да се учи да свири на цигулка. Напредва толкова, че заедно с още двама приятели сформират музикално трио и започват да свирят из заведенията. Въпреки това е отличен ученик. Получава диплома, която му дава правото да работи като селски учител.
5. Преподаването
Още на следващата година го наемат за частен възпитател в семейството на германски евреи, избягали от нацисткия терор в родината си. През 1939 г. започва да учи във филологическия факултет на Католическия университет “Свещено сърце” в Милано, но му се налага да прекъсне и да си изкарва прехраната като начален селски учител в градчета и села около Милано заради войната.
6. Промените
Лошото здраве не му позволява да служи в армията, по време на Втората световна война. Но правилото всички държавни служители да доказват лоялността си към правителството, го принуждава да се присъедини към младежката организация “Италианска ликторска младеж”. Не след дълго става част и от Националната фашистка партия. Скоро обаче осъзнава разрушителността на този режим. След загубата на двама от най-добрите си приятели на фронта и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, коренно променя политическите си възгледи и става член на Съпротивителното движение, а по-късно и на Италианската комунистическа партия.
7. Писането
След войната започва работа като журналист във вестника на пратията – “Унита”. Пише предимно за детския раздел, който през 1950 г. е отделен в специално издание, излизащо като приложение към всекидневника под заглавието “Пионер”. По същото време излиза първата му авторска поетична книга за деца – “Книга на веселите стихове”. Следващата година излизат още две – “Наръчник за пионера” и “Приключенията на Лукчо”.
8. Семейството
Писателят дълго време не мисли за личния и семейния си живот. Жени се доста късно – на 33 години. Негова избраница става Мария Тереза Ферети, която среща за първи път в Модена, в навечерието на парламентарните избори през 1948 г. Тогава Мария е технически секретар на Демократичния народен фронт, в който влиза и Италианската комунистическа партия. Пътищата им отново се пресичат през 1953 г., когато тя идва на работа в италианската столица. Повече не се разделят. Женят се в Рим. След 4 години брак, двойката се сдобива с дъщеря – Паола.
9. Страстта
От момента, в който започва да преподава, Родари не спира да мисли за образованието на децата. Вярва, че то трябва да бъде ангажиращо и да насърчава любовта към ученето у малчуганите. Пише за това, изнася лекции, дава интервюта до края на живота си. През 1972 г. е поканен да проведе четиридневна конференция с група от петдесет учители в град Реджо Емилия. На следващата година публикува книгата “Граматика на фантазията”, базирана на беседите, които е изнесъл там. Има забележителен принос в обновяването на образованието чрез своите техники за стимулиране на креативността у децата. Неговите творби и лекции вдъхновяват педагози и политици да преоценят начина, по който се обучават малките.
10. Смъртта
През 1980 г. в левия му крак е открита аневризма. На 10 април е приет в клиника в Рим, за да се подложи на операция. Тя продължава седем часа и по всичко изглежда, че е успешна. Но на 14 април Джани Родари внезапно умира от кардиогенен шок. Тленните му останки са положени в гробището Верано.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
