Ерих Кестнер е един от най-четените автори на ХХ век, които пишат на немски език. Неговите книги са превеждани на повече от 70 езика, четени са в целия свят и многократно филмирани. Това, което е по-малко известно, е че той е автор и на стихосбирки, романи за възрастни, сценарии за филми, репортажи и коментари за периодични издания, а също така кабаретист и издател. Малко след смъртта му Баварската академия на изкуствата учредява литературна награда на негово име. Много улици в Германия и астероидът „12318 Kastner“ са кръстени на него. Още и по-любопитни факти за него ще разберете в статията.
1. Родителите
Бащата – Емил Ричард Кестнер, е бил майстор седлар. Въпреки огромния му талант и красивите творения, бизнесът му не потръгва. Това и индустриализацията на Германия го принуждават да започне работа във фабрика за куфари. Майката – Ида Амалия Августин, е слугиня и надомна шивачка. Започва да се обучава като фризьорка, за да допълни доходите на съпруга си.
2. Раждането
Емил Ерих Кестнер се ражда на 23 февруари 1899 г., около четири часа сутринта, на улица „Кьонигсбрюке“ 66. Момчето се ражда със златисторуси къдрици, което кара израждащата го акушерка да възкликне: „Ах, какво хубаво дете!“ Скоро след това е кръстен по протестантски стил в старата църква „Три светители“.
3. Грижата
Ида обожава младия Ерих. Той е нейният живот и това е отговорност, която той приема сериозно, опитвайки се да оправдае всичките ѝ надежди и мечти за него. На седем години е изключително горд, че му е позволено да ходи до училище съвсем сам. Години по-късно Ида признава, че го е изпращала от дома си и след това тайно го е проследявала по целия път до училище, криейки се зад сгради и други пешеходци. Той получавал своята свобода, а тя – спокойствие. През целия си живот Кестнер има особено близки отношения с майка си. Постоянно ѝ пише писма, където и в Германия да се намира.
4. Родителската мечта
С голям труд родителите му успяват да го запишат в училище за основни учители. Това е най-високото стъпало в обществената стълбица, за което би могъл да мечтае един дребен занаятчия по онова време, и те силно искат детето им да достигне до него. Но, за съжаление, точно там Ерих разбира, че никога няма да стане учител. Смущава го военната подреденост на обучението. И въпреки че е първи по успех, той е многократно наказван за ученическите си бели. Силно огорчен от ограничената немска образователна система, той чувства дните си, прекарани в училище, като загубени и лишени от съдържание. Заявява, че желае да напусне училището, и прекъсва образованието си.
5. Образованието
На осемнадесетгодишна възраст е призован в Кралската саксонска армия и е обучен в тежка артилерийска част в Дрезден. Не е изпратен на фронта, но бруталността на военното обучение и смъртта на негови близки го карат да намрази войната. А тормозът, на който е бил подложен от неговия сержант, му причинява сърдечно заболяване за цял живот. Не е изпратен на фронта и постъпва в обикновена гимназия, която завършва с пълно отличие.
Заради отличния си успех получава „Златната стипендия на град Дрезден“, която му дава право да продължи образованието си в известния Лайпцигски университет. Там изучава германистика, история, философия и френска литература. Подготвя обширен материал за докторска дисертация. За да печели пари, работи в книжарница и разнася рекламни плакати из града. Опитвайки се да се добере до някакви странични доходи, започва да пише фейлетони и кратки разкази, които се приемат добре в лайпцигските вестници. В един ежедневник му предлагат постоянно сътрудничество и не след дълго той получава постоянна работа като редактор.
6. Връзките
Остава ерген през целия си живот, но има много любовни връзки и афери.
7. Преследването
С избухването на Втората световна война и идването на нацистите на власт животът му се променя коренно. Авторът слага подписа си наред с други видни писатели и учени под документа „Urgent Call for Unity“.
8. Лишенията
Следват години на големи лишения. Писателят дори не може да пише на майка си, която обича повече от всичко.
9. Наградите
Ерих Кестнер е носител на много награди, като Златна филмова лента през 1951 г. за сценария на „Двойната Лотхен“, литературната награда на град Мюнхен.
10. Смъртта
Умира от рак на хранопровода на 29 юли 1974 г. в болницата „Нойперлах“ в Мюнхен. Кремиран и погребан е в гробището „Богенхаузен“ в Мюнхен.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
