“Не, няма миг без чудеса!
Живот би нямало без чудо!”
Това са думи на едно от чудесата на българската литература – Дора Габе. Тя е олицетворение на финес, нежност и позитивизъм. Жена с огромно сърце, която не спира да раздава щастие дори и след смъртта си. Творбите ѝ могат да докоснат всеки, а животът ѝ е изключително интересен и динамичен.
1. Произход
Дора Габе е дъщеря на руски евреи, преселили се у нас след гоненията на евреите в Русия през 1894 година. Баща ѝ е от рода на левитите. Целият негов род е изпълнен само с учители равини – хора с чисто духовни интереси.
2. Родители
Пейсах или Петър Габе е роден на 18 февруари 1857 година в град Елисаветоград, Херсонска губерния. Човек с демократични разбирания, заради което е принуден да напусне Русия през 1884 година, търсейки убежище в България. Екатерина Самойловна Дуел е родена през 1860 година в град Берислава, Херсонска губерния. Тя е дъщеря на богат търговец на зърнени храни и собственик на фабрика за спирт. Двамата се женят през 1881 година.
3. Братя и сестри
Най-големият син в семейството е роден в Русия през 1883 година. Кръщават го Израел или Сеня Габе. Когато израства, помага на баща си в обработването на земята и издръжката на семейството. Израел не създава собствено семейство и умира твърде млад от туберкулоза през 1921 година във Варна.
Второто дете в семейството е Дора Габе. Третото се казва Емануил или Манол Габе. Той е роден през 1889 година вероятно в село Дуван ювасъ и умира на 9-годишна възраст от тифус. Емануил е бил много красиво русокосо дете, което от малко съчинява стихове, но този талант е прекършен твърде рано. Четвъртото дете в семейството е Бела Габе, родена през 1893 година.
4. Раждане
За рождената дата на Дора Петрова Габе или Изидора Пейсах има множество спорове. Спорна е не само датата, но и годината. Някои твърдят, че тя е родена през 1883 година, други – на 11 юли 1886 година, а трети – на 5 юли 1886 година. Според някои източници рождения ѝ ден е на 16 август 1888 година. Авторитетното издание на Българската академия на науките “Енциклопедия България” изтъква нова рождена дата – 28 август 1888 година. През 80-те години на ХХ век се налага мнението, че Дора Габе е родена на 24 август 1888 година.
5. Мъжете
Любовният живот на поетесата е достоен за самостоятелно разглеждане, защото тя успява да плени не един и двама забележителни мъже. Йордан Йовков е приятел на брат ѝ и се влюбва силно в нея, но стеснителността му му пречи да признае чувствата си. Яворов също е бил луд по нея и дори редактира и дописва някои от първите ѝ стихове. Много тежко преживява девическата ѝ незрялост и решението ѝ да замине за чужбина.
Боян Пенев се запознава с поетесата на среща, която тя си уговаря с Яворов. Той идва по-рано от него и успява да направи впечатление на Дора, което Яворов не му прощава никога. Боян е доцент в университета, предлага ѝ брак и не се отказва дори когато става ясно, че булката трябва да се прекръсти в православната вяра, за да получат благословията на Църквата. Съвместният им живот е сложен и изпълнен с болка и изневери, а до развод така и не се стига, заради смъртта на Боян Пенев.
Йордан Стубел ѝ посвещава първата си стихосбирка и признава, че ще бъде истински щастлив едва когато се оженят. Единственият мъж, с когото обаче желае да се обвърже, е дипломатът Александър Ликов.
Възрастният Вазов с удоволствие я посещава и разговаря с нея. Била е много близка на Ян Каспрович. 14 години по-малкият от нея словашки поет Витезслав Незвал ѝ пише трогателни писма и се кълне, че заедно с тях ѝ изпраща и “доверчивото си сърце”.
6. Съперничеството
Мъжете са причина за едни от най-жестоките разпри в българската литература. Искри на съперничество прелитат между Елисавета Багряна и Дора Габе. Те се забъркват не в един, а няколко любовни триъгълници. Между тях стои не само професор Боян Пенев, но и дипломатът Александър Ликов.
Говори се, че двете са кръстосали шпаги и за сърцето на Витезслав Незвал. И въпреки че са конкурентки за мъжките сърца, двете поетеси са винаги заедно. Само те си знаят с точност какви са били истинските им отношения и дали близостта, която демонстрират не е само фалш. Но са неразделни до смъртта на Дора.
7. Другите дейности
През 1921 година, заедно със съпруга си Боян Пенев, подготвя и издава антологията “Полски поети”, в отделни книги се появяват преводите ѝ на “Съдии” от Станислав Виспянски, “Химни” от Ян Каспрович, “Анхели” от Юлиуш Словацки. Дора се превръща в един от най-ревностните популяризатори и преводачи на полската литература у нас. През целия си живот се занимава активно с преводаческа дейност. Превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки. Освен това е сред основателите на българския Пен клуб и негов дългогодишен председател.
Между двете войни е сред най-дейните творци на българската култура – популяризира я по време на пътуванията си в различни страни, при срещите и запознанствата си със световно известни писатели. Изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа.
Съветник е по културните въпроси в българското посолство във Варшава, представител на България в международни конгреси на ПЕН-клубовете, в международни срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество.
8. Наградите
Носител на почетна грамота от Всемирния съвет на мира и на Златен кръст за заслуги за Българо-полските отношения. През 1963 година е удостоена с награда от Съюза на българските писатели за стихотворението ѝ “Родина”, а през 1969 година – със званието “Народен деятел на културата”.
Поетесата е носител и на литературните награди “Иван Вазов” от Общинския народен съвет в Пловдив за стихосбирката „Сгъстена тишина“ и “Петко Рачов Славейков”, а също така и на специална награда на Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „Вироглавка“ отличена с орден “9 септември 1944” – III степен.
Удостоена е с орден “Георги Димитров” по случай 80-годишнината от рождението ѝ. Получава почетна грамота от централния съюз на професионалните съюзи за повестта “Майка Парашкева”. Удостоена е със званието “Лауреат на Димитровска награда” за стихосбирките “Почакай, слънце”, “Глъбини” и “Сгъстена тишина”. Носител на званието “Герой на социалистическия труд” по случай 90-годишнината от рождението ѝ. Удостоена е с почетния знак на София, I степен.
9. Смъртта
Дора Габе умира в София на 16 ноември 1983 година. Въпреки многобройните любовници, заради които я одумват през целия ѝ живот, тя напуска този свят сама.
10. Наследството
Авторката оставя след себе си 98 книги, издадени в тираж от над 1 903 500 екземпляра. Творбите ѝ са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Чехия.
Националната литературна награда “Дора Габе” за млади поетеси е учредена през 1996 година от Община Генерал Тошево и Съюза на българските писатели, Издателска къща “Пламък” и Народно читалище “Дора Габе” в село Дъбовик.
Следва и Националната литературна награда “Дора Габе”, която е учредена през 2002 година и се връчва за първи път през следваща година – 2003 по повод 115 години от рождението на Дора Габе. Наградата се връчва на пет години за значителни художествени постижения в духа на посланията на Дора Габе и принос в националната литература.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
