Дан Колов е един от най-великите български борци. От бедно момче до непобедим шампион на световните арени, името му се превръща в символ на национална гордост и безмерна мощ. За нечовешкия му дух и сила се носят легенди.
Разказва се, че са го виждали да повдига сам на раменете си железопътна релса, дълга 50 метра, че вдигал над главата си борци, почти два пъти по-тежки от него, че съперниците му посинявали от липса на кислород още щом ги хванел през кръста, за да ги преметне. Дори получава оферта да стане бодигард на Ал Капоне, но отказва.
Доказаните факти са, че печели над 1000 професионални срещи, а името му редовно се свързва с изключителна сила и спортсменство. Вестниците му дават прозвища като „Кинг Конг“, „Царят на кеча“, „Балканският лъв“, „Страшното българско чудо“.
Хватката „Самолет“ се превръща в негова запазена марка – вдигал съперниците си за краката, завъртал ги над главата си и ги хвърлял на ринга. Но силата му не се измерва само в победи и титли. Неговото величие надхвърля тепиха и го превръща в една от най-обичаните и почитани фигури в българската история.
1. Родителите
Бащата – Кольо Данев – бил земеделец и надничар. За него историческите сведения са оскъдни. Известно е, че е бил трудолюбив човек, който изкарвал прехраната си на полето и с каквато друга работа намери. Майката – Яна Живкова Манева – била изключително силна и упорита жена. За да изхрани децата си, работела неуморно както вкъщи, така и при по-заможните си съселяни.
2. Раждането
Дончо Колев Денев е роден в края на 1892 г. в севернобългарското село Сенник, разположено в днешната община Севлиево. По онова време селото носи името Чадърлий – турското му название от времето преди Освобождението. Относно точната дата на раждане съществува известно разминаване – най-често се посочва 27 декември 1892 г., а в някои източници се среща и 26 декември. Той е петото дете в семейството.
3. Загубата
Кольо Данев умира, когато синът му Дончо е още малко дете. Най-често срещаното и най-вероятно предположение е, че е починал от туберкулоза, тъй като тя е била широко разпространена в България по онова време и е една от водещите причини за смърт сред хората в трудоспособна възраст. Смъртта му има незабавни и тежки последици за семейството. След неговата кончина те остават без сигурна прехрана, а Яна е принудена да поеме цялата тежест по издръжката на децата. Това поставя Дончо и неговите братя и сестри в условия на крайна бедност.
4. Детството
Още в ранна детска възраст Дончо започва да работи. Изпращан е да пасе овце, крави и други селскостопански животни. Освен като пастир работи и на полето. Участва във всички сезонни селскостопански дейности – копаене, жътва, вършеене, пренасяне на снопи и дърва. Поради постоянната работа образованието му остава крайно ограничено. Посещава училище само до второ отделение, след което напълно прекъсва обучението си.
5. Унгария
След години на бедност, тежък труд и липса на перспектива в село Сенник той взема решение да емигрира в чужбина. Заминава за Унгария около 1905 година, когато е едва 13-годишен. Тръгва сам, без никаква подкрепа. В Будапеща и околностите намира работа като градинар и общ работник. Занимава се с копаене, пренасяне на тежки товари, обработване на земя и други дейности, изискващи издръжливост, но не и квалификация. Заплащането е ниско, условията – тежки, а работният ден – дълъг.
Именно в Унгария Дончо се среща с други български емигранти. Контактът с българската емигрантска общност разширява хоризонтите му и го насочва към идеята за по-далечна емиграция в Съединените щати, където възможностите за силни и работливи млади мъже са значително по-големи.
6. Америка
Заминава за САЩ, когато е приблизително 17-годишен. В първите си години работи като железопътен работник, хамалин, миньор и общ работник, често сменяйки местоработата си в търсене на по-добро заплащане. Условията са сурови – дълги работни дни, тежък физически труд и несигурност, но заплащането все пак надвишава това, което би могъл да получи в Европа.
Паралелно с тежката работа започва да посещава работнически събирания, панаири и силови демонстрации, които са популярна форма на забавление сред емигрантите.
7. Кариерата
В борбите, организирани между работниците, той се отличава с добра техника, невиждана сила и издръжливост. Спортната му кариера започва в цирк „Виктория“ през 1914 г., когато директорът на трупата кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.
Когато започва да се включва по-често в организирани борчески схватки и силови демонстрации, става ясно, че българското му име е трудно за произнасяне и запомняне за англоезичната публика. Името „Дан“ е опростена и американизирана форма, извлечена от фамилното му име, а „Колов“ е производно от бащиното му име. Така „Дан Колов“ започва да се появява в афиши, обяви и спортни хроники – първоначално локално, а по-късно и в национален мащаб.
Това, което прави силно впечатление, е необикновената му физическа мощ и издръжливост – способността му да издържа дълги схватки и да понася болка без видими признаци на изтощение. Печели вниманието на организаторите, защото не разчита на театралност или агресивно поведение, а на реална сила.
Първият му голям успех идва на турнир в Ню Йорк, където побеждава няколко опитни борци. Първите му международни титли идват през 1922–1924 г., когато започва да участва в официални турнири, организирани по европейския стандарт на свободната борба. След първите си няколко главозамайващи победи мениджърите му предлагат американско гражданство, но той отказва с аргумента: „Чувствам се силен, защото съм българин.“
8. Завръщането
След десетилетие на международни участия и победи в САЩ и Европа Дан Колов решава да се завърне окончателно в България. Решението му е продиктувано както от носталгия по родината, така и от желанието да използва опита и уменията си за развитие на борбата и спорта у нас. Пристигайки в България, той е посрещнат като национален герой. Народът го пренася на ръце до хотела му, а посрещането в Севлиево и родното му село Сенник е още по-вълнуващо. Предлагат му да го откарат с файтон до селото, но той отказва с думите: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“
Той бързо започва да участва в демонстрационни схватки и турнири, организирани в различни градове – София, Варна, Пловдив и други. В родината си се състезава не само срещу местни борци, но и срещу чуждестранни състезатели, които идват за специални демонстрации. Освен със спортната си кариера Дан Колов се ангажира и с популяризирането на борбата в България. Провежда тренировки, демонстрации и лекции, насочени към младежта, като целта му е да вдъхне дисциплина и физическа култура.
9. Благотворителността
След завръщането си в България Дан Колов дарява средства за църкви, училища и обществени инициативи, вярвайки, че истинското богатство има смисъл само ако служи на народа. През 1933 г., по време на Лайпцигския процес, внася известна сума в международния помощен комитет за подпомагането и освобождаването от затвора на Георги Димитров. През 1936 г. в София основава школа по борба, носеща неговото име, където предава своя опит на млади таланти.
През 1937 г. дарява 500 000 лева на цар Борис, за да бъде закупен самолет за Българската авиация. Заедно с Хараламби (Хари) Стоев дават средства за изграждането на летището в Горна Оряховица, което е открито през 1925 г. и до 1948 г. е използвано за военни цели. Подпомага финансово български студенти и начинаещи спортисти, включително и семейството на първия ни световен шампион по борба – Никола Петров. Кметът на село Сенник, Пенко Драганов, разказва, че Дан Колов всеки ден събирал децата и ги водел на сладкарница. Едва когато слагал пред всяко от тях чиния с пасти, си тръгвал спокоен.
10. Смъртта
Има много версии за смъртта на Дан Колов. Официалната е, че е починал от туберкулоза. В подкрепа на това твърдение са рязкото му отслабване, кашлицата, нощното изпотяване и загубата на апетит.
Някои хора мислят, че е бил умишлено заразен по време на операция в Париж, веднага след мача с Ал Перейра, когато счупва две ребра. Други предполагат, че на Колов системно му е давана отрова – отново от френски лекари. Трета версия е, че първите му години в Америка са били изключително тежки: живял е в мизерни условия, с ниско заплащане и тежка физическа работа, включително и в мини.
Голяма част от миньорите заболяват от силикоза. Симптомите на силикозата са същите, от които страдал и Дан Колов – задух, силна кашлица, загуба на апетит и температура, които се появяват няколко години по-късно.
Каквато и да е причината, резултатът е, че на 27 март 1940 г. умира най-добрият борец и един от най-великите българи. Последното му желание е да бъде погребан в родното си село Сенник. Близки и съселяни избират мястото – в двора на църквата „Св. Иван Рилски“, построена на най-високия хълм в селото. Мястото е избрано умишлено, защото оттам се открива невероятно красива гледка към Централна Стара планина.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
