Антон Чехов е една от основополагащите фигури на ранния модернизъм в театъра. Отначало пише разкази, за да печели пари, но с нарастването на артистичните му амбиции прави нововъведения, които оказват влияние върху развитието на съвременния кратък разказ. Според него ролята на автора е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.
Известен е с принципа, наречен “Пистолетът на Чехов”, според който всеки елемент, въведен в една история, трябва да бъде необходим за сюжета. Описва руския живот на своето време, използвайки техника, лишена от натрапчиви литературни похвати и се смята за изключителен представител на руската реалистична школа от края на XIX век.
И жив, и след смъртта си е обожаван в цяла Русия. Освен с любимите истории и пиеси, е запомнен и като хуманитарист и филантроп. Построява четири училища, камбанария, пожарна, път, основава обществена библиотека, спонсорира местни писатели и студенти по медицина. Още за живота му можете да прочетете по-долу.
1. Корените
Дядото по бащина линия, Егор Михайлович Чехов, бил роден като крепостен селянин на граф Чертков, в сърцето на Русия. Само той от рода си, можел да чете и пише. Чрез късмет и тридесет години упорит труд, успял да натрупа 875 рубли, които предлага на Чертков, за да откупи себе си, жена си и тримата си синове от крепостничеството.
Отвежда семейството си на 300 мили на юг в новите степни земи и става управител на имението на граф Платов в Крепкая. Той избутва тримата си синове в търговската класа, като ги чиракува.
Бабата по бащина линия, Ефросиния Емелиановна, била украинка. Дядото по майчина линия, Яков Морозов, наследил от баща си търговския бизнес. Оженил се за Александра Ивановна Кохмакова, която била от стар дърворезбарски род.
2. Родителите
През 1854 г. Павел Егорович Чехов и Евгения Яковлевна Морозова се женят. Тя е красива, но без зестра, а амбициите на Павел като бъдещ търговец компенсират липсата на каквато и да било привлекателност. Той държи магазин за хранителни стоки. Освен това, е директор на енорийския хор, силно вярващ православен християнин и изключително деспотичен.
Семейните предания разказват за случай, при който удавен плъх е намерен в буре с олио в магазина на Павел. Вместо да изхвърли маслото, той го “освещава” и продължава да го продава. Тя е отличен разказвач, който забавлява всички около себе си с разкази за пътуванията си из цяла Русия с баща си – търговец на платове.
3. Раждането
Антон Павлович Чехов е роден на 29 януари 1860 г. в Таганрог, пристанище на Азовско море в Южна Русия, на улица Полицейска. Една седмица преди да се роди, куполът на църквата “Свети Михаил” в Таганрог е ударен от мълния и изгаря. Този инцидент баща му приема като знак от съдбата на поредния му син. Той е третото от шест деца. Кръстници на Антон стават гръцки клиенти на Павел.
4. Детството
Антон описва детството си като “страдание”. Баща му често го принуждава да подрежда и чисти неотопляемия магазин до късно през нощта. Освен това, бие всичките си деца и ги учи как да мамят клиентите. Държи синовете му да пеят в църковния хор, който сам дирижира. Чехов веднъж пише за него: “Той ме удряше с бреза, дърпаше ми ушите, удряше ме по главата и всяка сутрин, когато се събуждах, първата ми мисъл беше дали ще ме бие този ден.”
5. Банкрутът
През 1876 г. Павел е обявен в несъстоятелност, след като надхвърля финансите си, за да построи нова къща и е измамен от предприемач на име Миронов. За да избегне длъжническия затвор, бяга в Москва, където двамата му по-големи синове, Александър и Николай учат в университет. Семейството живее в бедност в Москва. Евгения е физически и емоционално сломена от преживяното.
Антон е изоставен сам за три години в Таганрог, за да се изучи. Плаща за собственото си образование, преподавайки частни уроци и пишейки кратки етюди във вестниците, наред с други длъжности. Изпраща всяка рубла, която може да отдели, на семейството си в Москва, заедно с хумористични писма, за да ги развеселява.
6. Писането
През това време ежедневно пише кратки хумористични скечове за съвременния руски живот под псевдонимите “Антоша Чехонте” и “Человек без селезенки” (“Човек без далак”). Неговите произведения постепенно му печелят репутация на сатиричен хроникьор на руския уличен живот и до 1882 г. той пише за вестниците на един от водещите издатели по онова време.
През 1886 г. Антон е поканен да пише за един от най-популярните вестници в Санкт Петербург “New Times”. Чехов привлича толкова много обществено внимание, че известен руски писател му казва, че има истински талант, който го поставя на първо място сред писателите в новото поколение. През 1888 г. сборникът му с разкази “На здрач” му печели наградата “Пушкин”.
7. Медицината
През 1879 г. завършва образованието си и се присъединява към семейството си в Москва, след като е приет в медицинското училище към Първия Московски държавен медицински университет. През 1884 г. се квалифицира като лекар, което смята за своя основна професия, въпреки че печели малко пари от нея и лекува бедните безплатно.
Когато се мести в Мелихово, болни от близко и далеч започват да се стичат при него. Идват пеша или са докарвани с каруци. Понякога от рано сутринта хора стоят пред вратата му и чакат. Работата му е изтощителна и му отнема от времето за писане, но обогатява творческия му опит, като го въвежда в интимен контакт с всички слоеве на руското общество. През 1893 г. работи като земски лекар в Звенигород, който разполага с множество санаториуми и почивни домове. Местна болница е кръстена на него.
8. Жената
Творецът обича жените, но не и трайното обвързване с тях. Дори става известен като “най-желания, но и неуловим руски ерген”. На 25 май 1901 г. изненадващо и съвсем дискретно се жени за изгряващата руска актриса Олга Книпер. Срещат се за първи път на репетициите за “Чайка”. Олга не само играе в пиесите му, но и истински ги разбира. Двамата са сродни души, въпреки че не прекарват много време заедно. Той живее предимно в Ялта, а тя в Москва, преследвайки актьорската си кариера.
През 1902 г. Олга претърпява спонтанен аборт, но се твърди, че зачеването е настъпило, когато двамата са били разделени. Истинско литературно наследство е кореспонденцията между двамата, която пази скъпоценни камъни от историята на театъра, включително споделени оплаквания относно режисьорските методи на Станиславски и съветите на Чехов към Олга относно участието ѝ в неговите пиеси.
9. Сахалин
През лятото на 1889 година Чехов взема решение да посети остров Сахалин, който руското правителство се опитва да колонизира чрез заселване на каторжници. Това става след среща с актрисата Каратигина, пътувала в Сибир и Сахалин десетина години преди това. Той запазва в тайна плановете си до януари 1890 година и когато ги оповестява, това предизвиква силно впечатление сред публиката.
Пътуването е тежко. Сменя влакове, коли и параходи. Преходът през Сибир продължава 82 дни и става основа на девет очерка, публикувани заедно под названието “От Сибир”. В самия Сахалин прекарва три месеца, интервюирайки хиляди каторжници и заселници като част от изследване на колонията. Писмата, които пише през този период, са сочени като едни от най-добрите образци на епистоларната му проза.
След завръщането си пише книгата “Остров Сахалин”, която е описание на социологическите му наблюдения в наказателните колонии, включваща статистически данни за броя и статута на жителите.
10. Смъртта
Още през 1884 г. започва да изкашля кръв, като през 1886 г. пристъпите се влошават. Въпреки това не признава за болестта пред семейството или приятелите си. През март 1897 г. получава тежък кръвоизлив в белите дробове по време на посещение в Москва. С много трудности е убеден да влезе в клиника, където лекарите диагностицират туберкулоза в горната част на белите му дробове и нареждат промяна в начина му на живот.
Докато е в германския спа град Баденвайлер, един ден просто сяда на леглото и казва на съпругата си “Умирам” на немски. Не след дълго идва докторът, който му бие инжекция камфор, а Чехов поръчва шампанско. Налива си една пълна чаша и с усмивка на уста я изпива. След това ляга на леглото си и докато жена му успее да изтича до него, вече е спрял да диша.
Умира на 15 юли 1904 г. на 44-годишна възраст след дълга битка с туберкулозата. Тялото му е пренесено в Москва, където е погребан в Новодевическия манастир. През 1908 година на гроба му е поставен паметник, изработен от Леонид Браиловски. През 1933 година гробът и надгробния паметник са преместени в новото Новодевическо гробище, южно от стените на манастира.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
