Ана Уинтур не е просто най-влиятелната жена в модата, тя Е модата. Тя е символ на стил и класа, тя диктува тенденциите, тя открива нови дизайнери, тя е на всяко голямо модно ревю.
От 1988 г. насам заема позицията на главен редактор във Vogue. Има орден от кралица Елизабет II и носи благородническата титла “Дама на Британската империя”. Не пие алкохол, никога не се облича в черно и много рядко е с дамска чанта.
Винаги носи светли дизайнерски тоалети, ниски токчета в телесен цвят, дело на Manolo Blahnik, и големи слънчеви очила Chanel. Визията ѝ служи като вдъхновение за ролята на Ума Търман в “Криминале” и за създаването на анимационния герой Една Моуд от “Феноменалните”.
Наричат я “ядрената Уинтур”, а Guardian я определя като неофициалния кмет на Ню Йорк. Какво още научихме за иконичната дама вижте по-долу.
1. Корените
Нейният прапрапрадядо е Фредерик Хърви – IV граф на Бристол, който служи като англикански епископ на Дери. Дядо ѝ е генерал-майор Фицджералд Уинтур – британски военен офицер и потомък на Джордж Гренвил. Чрез баба си по бащина линия – Алис Джейн Бланш Фостър, има родствена връзка с писателката лейди Елизабет Фостър, която по-късно става херцогиня на Девъншър.
2. Родителите
Бащата – Чарлз Уинтур, е професор по право и главен редактор на “Evening Standard”. Майката – Елинор “Нони” Трего Бейкър, е дъщеря на професор по право в Харвард, домакиня и филантроп. Двамата се влюбват като студенти в Кеймбридж и се женят през 1940 г. Войната прекъсва медения им месец. Той отива да се бие за родината, а тя – в Америка, за да роди първото си дете.
3. Раждането
Ана Уинтур е родена на 3 ноември 1949 г., в Хампстед, Лондон. Kръстена e на баба си по майчина линия – Анна Бейкър, дъщеря на търговец от Пенсилвания и известна светска персона. Има по-голям брат – Джералд, двама по-малки братя – Джеймс и Патрик, и по-малка сестра – Нора.
4. Трагедията
На 3 юли 1951 г. Джералд тръгва на училище с колелото си. Загива под колелата на внезапно изскочила кола. След смъртта на сина им Чарлз се затваря в себе си, а Нони започва да изпада в истерии. Ана става все по-плаха и се вкопчва в образа на баща си.
5. Училището
Още от малка Ана има склонността да прави нещата по свой собствен начин. Докато е в училище, не иска да носи училищната униформа. Обича къси поли и сама ги скъсява. На 14-годишна възраст, вдъхновена от Луиз Брукс, си прави къса прическа с характерно каре, която и до днес е непроменена и става нейна запазена марка. Решава да напусне училище и започва да се ориентира към светския живот на Лондон, като посещава същите лондонски клубове като най-големите звезди на поп културата.
На 16 решава да не ходи в университет, а да се занимава с модна журналистика. По настояване на родителите си, започва обучението си в голямата верига луксозни магазини Harrods и посещава курсове, но скоро прекъсва и тях.
6. Пътят
Баща ѝ често се допитва до нея как да оформи заглавната страница на вестника. Това събужда интереса ѝ към света на журналистиката и я учи да съчетава снимки и текст. Започва работа в Oz, а след това в Harper’s & Queen.
През 1975 година, пак под напътствията на баща си, заминава за Ню Йорк и става младши моден редактор в Harper’s Bazaar. Конфликт с главния редактор я оставя без работа едва девет месеца след започването ѝ. Скоро обаче се връща в модните среди в изданието Viva. За първи път има възможността да си наеме личен асистент. В следващите години сменя работата си няколко пъти.
През 1981 година започва работа за списание New York. Бързо налага собствения си стил и дори си носи собствено бюро в новия си офис. През 1986 година се завръща в Лондон като главен редактор на британския Vogue. Още със започването си там, тя уволнява голям процент от редакторите.
7. Мъжете
Започва да се среща с по-възрастни мъже още от тийнейджърските си години. За кратко има връзка с писателя Пиърс Пол Рийд, който е с 10 години по-голям от нея. После излиза с журналиста Найджъл Демпси, също 10 години по-голям от нея. За кратко излиза със сина на диригента на Кралската опера, после с модния фотограф Стив Боброф. Разделят се заради австралийския журналист Ричард Невил. Той има приятелка, с която живее, но е лудо влюбен в Ана.
Следва шеметна авантюра с 12 години по-големия писател Джон Брадшоу. После идват музикалният продуцент Естебан и сценаристът Майкъл Стоун. Докато е във връзка със Стоун, започва да се среща с 13 години по-големия, разведен психиатър Дейвид Шафър. Женят се през 1984 г. Имат син на име Чарлз и дъщеря на име Катрин. Развеждат се през 1999 г. След развода заживява с милиардера и отново 10 години по-възрастния от нея Шелби Брайън. Той изоставя съпругата си, за да бъде с Ана. Женят се през 2004 г. и се развеждат след 16-годишен брак. След това, тя се впуска във връзка с актьора Бил Най.
8. Корицата
През 1988 година се връща в Ню Йорк с важна задача – да съживи Vogue. Първото издание под нейно ръководство е ноемврийския брой, който “крещи”, че модата се променя. На корицата е 19-годишния израелски модел Микаела Берку. Тя носи дънки, което тогава се смята за същинска революция. Дънките са на стойност 50 долара, а тениската е Christian Lacroix, която струва 10 хиляди долара. Очите на Микаела са почти затворени, а част от косата ѝ е покрила лицето.
Решението на Ана предизвиква голямо недоумение у всички, които работят за списанието. Дори служителите, които принтират броя, се обаждат в офиса ѝ за потвърждение, че това е правилната снимка и дали случайно не е сгрешена.
9. Met Gala
Ана е човекът, който от 1995 г. стои и зад едно от най-бляскавите събития в годината – Met Gala, което събира всички знаменитости и дизайнери на едно място за откриването на годишната изложба в музея “Metropolitan” в Ню Йорк. Присъстват само специално подбрани лица, като всеки гост трябва да дари 25 хиляди долара на Института за мода към музея.
Всяка година има различна тема на облеклото, която трябва да се спази от всеки присъстващ. Благодарение на това грандиозно събитие през годините Уинтур е помогнала да се съберат над 231 милиона долара. През 2014 г. департаментът по костюми в “Metropolitan” е преименуван на “Anna Wintour Costume Institute”.
10. Дяволът носи Прада
През 2003 г. нейната бивша асистентка Лорън Уайзбъргър пише книгата “Дяволът носи Прада”, която се превръща в бестселър. Вдъхновява и едноименния филм, в който Мерил Стрийп изиграва героинята Миранда Пристли, чийто прототип е именно Ана Уинтур.
Самата Ана приема с усмивка всичко това и дори облича Prada за премиерата на филма. Лентата е създадена от режисьора Дейвид Франкъл, а Мерил Стрийп получава номинация за “Златен глобус” за ролята си.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е “Право”, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като “Big Brother” и “Фермата”.
Коментари