Писателската кариера на Агата Кристи продължава 50 години, през които създава над 80 романа, 150 разказа и 19 пиеси. Тя е най-издаваният автор за всички времена, надминат по продажби единствено от Библията и произведенията на Шекспир. Книгите ѝ имат над 2 милиарда общ тираж и са преведени на повече от 100 езика.
Става първият носител на наградата “Grand Master” на писателите на мистерии на Америка. Пише и най-дълго поставяната пиеса в света – „Капан за мишки“, която се играе в Уест Енд на Лондон от 1952 г. насам.
В чест на многобройните си литературни произведения, е назначена за командир на Ордена на Британската империя през 1956 г. През 1971 г. е повишена в Дама Командор на Ордена на Британската империя. Наричат я “Кралицата на мистериите”, но до края на живота си не се осмелява да се определи като писател.
Мечтае да стане оперна певица или пианистка, но не ѝ достигат глас и смелост. От друга страна, се смята за първата жена от Запада, която се изправя на сърф дъска. Обожава кучетата. Купува и продава 11 имения, които сама декорира. А още по-интересни факти за нея ще откриете в тази статия.
1. Родителите
Клара Маргарет Бьомър е родена в Дъблин, в семейството на офицера от британската армия Фредерик Бьомър и съпругата му Мери Ан. Две седмици след смъртта му, сестрата на Мери, се омъжва за овдовелия търговец – Натаниел Фрай Милър. Двамата се съгласяват да отгледат деветгодишната Клара.
Тя пише поезия и се увлича силно по езотеричното. Натаниел има 17-годишен син, от предишния си брак – Фредерик Алвах Милър. Той е роден в Ню Йорк, но учи в Швейцария. Пътува из целия свят и когато се прибира, се влюбва в Клара. Двамата се привързват един към друг и се женят.
2. Раждането
Агата Мери Клариса Милър се ражда на 15 септември 1890 г в Торки, Девън. Второто ѝ име идва от баба ѝ – Мери, Клариса идва от името на майка ѝ, а Агата е случайно хрумване, предложено по пътя към църквата от приятелка на майка ѝ, която отбелязва, че това е хубаво име. Има по-голяма сестра – Маргарет “Мадж” Фрай и по-голям брат – Луис Монтан “Монти”.
3. Четенето
Клара твърдо вярва, че момичетата не бива да се учат да четат, преди да са навършили осем години, за да не вредят на очите и на мозъка си. Но малката Агата е толкова любопитна, че сама изучва страниците на книжките с приказки и разпитва бавачката си какво пише на табелите на магазините и оградите. Един ден започва да чете книжка на глас, а бавачката извинително казва на майка ѝ: “Простете, госпожо, но се опасявам, че госпожица Агата може да чете”. След като открива книгите, започва да чете всичко в домашната им библиотека.
4. Образованието
Не ходи на училище, а е обучавана от родителите си и поредица гувернантки. Има интерес към аритметиката, която изучава с баща си, но изпитва сериозни проблеми с писането и с правописа. Оказва се, че страда от дисграфия – нарушена способност за писане.
След смъртта на баща ѝ, майка ѝ я изпраща за около година в девическо училище в Торки, където ходи два пъти седмично, но не може да свикне с дисциплната. След това ходи в няколко пансиона в Париж. Майка ѝ я подтиква да спортува, да плува в студена морска вода, да кара яхта с брат си, да лети с аероплан.
5. Първият брак
Има краткотрайни връзки с четирима мъже и един неуспешен годеж. През октомври 1912 г. е представена на Арчибалд Кристи по време на танци. Той е син на адвокат в индийската държавна служба и артилерийски офицер в Кралския летящ корпус. Три месеца след първата им среща ѝ предлага брак и тя приема. Само 3 дни след сватбата им, той се връща на фронта и през цялата война двамата почти не се срещат.
Заживяват заедно след 1918 г., когато той започва работа във военното министерство в Лондон. През 1919 г. се ражда дъщеря им – Розалинда Маргарет Клариса. Бракът им приключва с развод през 1928 г., но Агата запазва фамилията Кристи.
6. Войната
По време на Първата световна война, работи като санитарка, а после и като медицинска сестра към болницата на Червения кръст в родния Торки. Обича много да се грижи за болните и приема това за свое истинско призвание. След това се присъединява към новооткрития аптечен пункт на болницата. От работата си там и от допълнителното си обучение по фармация, научава много за отровите, които използва в романите си.
В аптеката среща фармацевта господин П – странен образ, който винаги носи в джоба си отровата “кураре”, защото така се чувства могъщ. Този човек се запечатва в съзнанието на Кристи и близо 50 години по-късно я вдъхновява за един от героите в книгата “Сивият кон”.
Яркото описание на отравяне в романа помага на разследващите органи да разкрият реалния сериен убиец Греъм Йънг и да го арестуват през 1971 г. Обясненията ѝ относно отровите са толкова добри, че медицинска сестра, четяща един от романите ѝ разпознава симптоми на отравяне с талий и спасява дете през 1997 г. в Лондон.
7. Изчезването
През 1926 г. майката на Агата умира, съпругът ѝ признава, че ѝ изневерява и иска развод, защото е влюбен в партньорката си по голф Нанси Нийл. След семеен скандал на 3 декември 1926 г., тя напуска дома си в Бъркшир, като оставя дъщеря си и къщата. Единствената следа от нея е писмо до секретаря ѝ Карло, в което твърди, че заминава за Йоркшир.
На другата сутрин колата ѝ е намерена изоставена на каменна кариера. Вътре откриват дрехи и шофьорската ѝ книжка. Цялата полиция е вдигната на крак, в издирването са включени и спасителни отряди и 15 хиляди доброволци, а новината не слиза от първите страници на вестниците в цяла Европа. Обявяват дори парична награда за намирането ѝ.
Музиканти в бара на хотел в Йоркшир я разпознават. Регистрирана е като “г-жа Нийл” от Кейптаун (фамилията на новата приятелка на съпруга ѝ). На полицията Агата казва, че не помни нищо за изчезването, нито разпознава съпруга си. Никога повече не обелва и дума за този момент, за който има три версии – рекламен ход, отмъщение на Арчибалд за развода или истинска дисоциативна амнезия.
8. Вторият брак
След развода си решава да пътува до Близкия Изток и се качва на Ориент Експрес. На археологически разкопки в Ирак среща втория си съпруг – Макс Малоуън, който е помощник на известния английски археолог Леонард Ули. Той е с почти 15 години по-млад от нея. Предлага ѝ брак веднъж, но тя отказва. Приема втория път, но дни преди брачната церемония е напът да се откаже отново, когато Макс случайно споменава, че е бил състудент с нейния племенник.
Все пак се женят в Единбург. Впоследствие прекарва много години на разкопките с него и взема дейно участие в неговите експедиции, като помага при реставрацията и почистването на находките. Претърпява един спонтанен аборт и двамата решават да спрат с опитите за деца. Живеят щастливо заедно до нейната смърт.
9. Писането
Създаването на първия ѝ детективски роман “Аферата в Стайлс” е провокирано от облог със сестра ѝ, която твърди, че не се намира добра детективска история, в която да не познаеш кой е престъпникът. Агата заявява, че може да напише такава и го прави. Книгата е отхвърлена от шестима издатели, но все пак е издадена, а сумата, която получава за нея е 25 паунда. Общо 83 от престъпленията в книгите ѝ са извършени чрез отравяне.
Писателката е единственият автор на криминални романи, създал два еднакво известни и много обичани разследващи персонажа – Еркюл Поаро и госпожица Марпъл. Образът на госпожица Марпъл е вдъхновен от баба ѝ по майчина линия и нейните приятелки. Когато през 1975 г., решава в романа “Завесата” да убие Поаро, “Ню Йорк Таймс” публикува негов некролог на цяла страница.
Тя е автор и на шест полуавтобиографични романа, които издава под псевдонима Мери Уестмакот. Разбира се, че тя е създателят на тези романи почти 20 години след издаването им.
10. Смъртта
От 1971 до 1974 г. здравето ѝ започва да се влошава, но тя продължава да пише. През 1975 г. пада и чупи таза си. В този момент, прикована на легло, решава да се погрижи за погребението си – избира стиха за паметната си плоча, музиката, която да звучи и мястото, където да я погребат. Умира на 85-годишна възраст в дома си в Оксфордшир, докато съпругът ѝ я разхожда с количка в градината. Погребана е на гробището “Света Дева Мария” в селото Чолси. След смъртта ѝ два театъра в Уест Енд затъмняват външните си светлини в нейна чест.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
