През 60-те и 70-те години на XIX век в българската журналистика се оформят контурите на т.нар. революционна школа, чиито постижения остават едни от върховете на българската художествена словесност. Нейни представители са Раковски, Ботев, Каравелов, а след освобождението Стамболов и Захари Стоянов.
Георги Сава Раковски е роден на 2 април 1821 година в град Котел като Съби Стойков Попович. Той е първият български журналист и публицист, който се вълнува от социалните и политически въпроси в национален и световен план, убеден, че едно всеобщо въстание е неизбежно.
Без Раковски е немислима цялата творческа дейност на автори като Каравелов и Ботев, на революционери като Левски, защото именно той е един от първите, който създава модерна политическа теория.
Ето и няколко интересни факта за живота на Георги Раковски.
1. Учредяване на „Македонското дружество“
Георги Раковски е самоук, но успява да научи различни езици, някои от които са гръцки, английски и френски. През 1837 година заминава за Цариград и там става един от учредителите на „Македонското дружество“, което цели освобождението на българите от турска власт. Под влиянието на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.
2. Осъден на смърт
През 1841 година Георги Раковски заминава за Браила, където се готви за бунт. Успява да си издейства гръцки паспорт и се подвизава под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт през февруари 1842 година, Раковски е осъден на смърт. Той успява да избяга с помощта на гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос. Раковски бяга в Марсилия и там прекарва година и половина.
3. Борбата на местните еснафи против чорбаджиите
Когато се завръща в Котел, заедно с баща си, Раковски взима участие в борбата на местните еснафи срещу чорбаджиите. Обвинени са пред турските власти за бунтовници и са осъдени на седем години затвор. Откарани са в Цариград за излежаване на присъдата и там остават от 1845 до 1848 година.
4. Тайното общество и трибагреника – бяло, зелено, червено
След започването на Кримската война Георги Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и трупа сведения за османските войски, които предава на руското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски отново е арестуван.
5. „Горски пътник“
През 1854 година Георги Раковски организира чета от дванадесет души и заедно с тях обикаля Източна Стара планина. Тогава опитва да се свърже с руските войници, които по това време се намират на юг от река Дунав. На есен руската армия се оттегля и Раковски разпуска четата. Известно време се крие в Котел, където пише за преживяванията си в цариградския затвор. По това време написва и поемата си „Горски пътник“.
6. „Българите обичат да четат, но не обичат да си плащат абонамента“
През 1860 година Раковски се премества в Белград. Там през 1861 година започва да издава вестник „Дунавски лебед“, в който се разискват теми от просветно, политическо и стопанско естество, а също и такива за единството на българския народ и църковно-националната борба. В края на 1861 година „Дунавски лебед“ спира да излиза и в последния брой Раковски съобщава „Българите обичат да четат, но не обичат да си плащат абонамента“. Други вестници на Раковски са „Бранител“, „Българска старина“ и „Будощност“.
7. „План за освобождението на България“
През 1861 година Раковски пише „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези негови съчинения дават началото на нов етап в развитието на Георги Раковски. Той иска да организира армия на територията на Сръбското Княжество, с помощта на която да вдигне на въстание българското население. Така през 1862 година Раковски става председател на Привременното българско правителство.
8. Организиране на чети в България
В края на 1866 година Раковски прави „Върховно народно българско гражданско начало“ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Неговите цели са да организира и изпраща чети в България и така да се сложи край на безразборното прехвърляне на такива чети по българските земи.
9. Дейност в Руската империя
През 1866 година Георги Раковски посещава Руската империя. Известно време прекарва в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата цел е да събере пари за организиране на въоръжени чети, също така и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.
10. „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“
На 1 януари 1867 година организацията на Раковски издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му. През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.
Диана Игнатова е студент, специалност „Медия икономика“ в УНСС. Отразявала е важни международни събития и новини в онлайн отдела на VOX Медия. Най-много обича да пише по темите история и култура.
