Тези от вас, които не са много на „ти“ със спорта, може и да не се сетят на пръв прочит коя е тази дама. Весела Димитрова влезе ударно в треньорските среди, след като застана начело на най-успешния български ансамбъл по художествена гимнастика досега. Тя поведе тези момичета по дълъг и сложен път, но те нито за миг не се поколебаха дали да я последват.
Как се печели толкова голямо доверие? Къде се крие тайната на успехите им? Дали многобройните победи са резултат от късмет, или има нещо по-специфично в тренировъчната методика на Весела Димитрова? Следващите редове ще загатнат само малка част от личността на голямата треньорка и специалистка по художествена гимнастика.
1. Началото
Иска да стане балерина, но баба ѝ преценява, че е по-подходяща за художествената гимнастика. С помощта на контакти е приета на прослушване, за да видят треньорите дали малкото момиченце наистина притежава нужните качества, и с радост установяват, че ги има. Така, съзнателно или не, бабата на Весела предначертава бъдещето ѝ.
Димитрова стартира като индивидуална гимнастичка, но лека-полека става част от ансамбъл. Сама признава, че в отбор и до ден днешен се чувства по-добре.
2. Национална състезателка
Младата гимнастичка не се отличава с особено силно изявени физически качества, но пък притежава стабилна психика и упоритост, граничеща с болезненото. Може би именно с това успява да направи впечатление на треньорите, които ѝ гласуват доверие и я правят част от националния отбор на България по художествена гимнастика.
С този колектив тя достига до сребърен медал на Световното първенство в Атина през 1991 г. През следващата година пък стават европейски вицешампионки в Щутгарт.
3. Истинското призвание
Димитрова твърди, че още в ранните си години като състезателка е знаела, че това всъщност е началото на нейната подготовка за треньор. Усеща, че именно това е нейното призвание, и може би затова не се задържа дълго като професионална състезателка – прекратява активната си спортна кариера едва на 17 години.
Причината е образованието. Тя се записва да учи в НСА за треньор и малко по малко вижда как мечтата ѝ започва да се превръща в реалност.
4. Треньор в България
Първите си треньорски стъпки тя прави в клуба на Илияна Раева – „Илияна“, в столицата. През 1999 г. в нейните ръце е поверена подготовката на националните състезателки на България по художествена гимнастика в ансамбъла за девойки. Заедно печелят сребърен медал на Европейското първенство, провело се в Будапеща.
5. Собствен клуб
Както всеки успешно реализирал се треньор, Весела също решава да основе собствен клуб по художествена гимнастика. Избира той да бъде в града, в който по това време живее със съпруга си – Пловдив. Доста бързо нещата потръгват. При нея започват да тренират стотина малки момичета с една обща мечта – да станат шампионки в спорта.
Постепенно се оформя сплотен „отбор“ – родители, треньори и деца. Всички се чувстват близки и влагат усилия в общото начинание – децата да израснат като добри спортисти и достойни хора. Така е до момента, в който идва предложението за треньорска работа в чужбина.
6. Швейцария
Да, през 2009 г. Весела Димитрова получава покана да стане треньор на националния отбор по художествена гимнастика на Швейцария. Заминава с нагласата „да пробва“, тъй като е много привързана към хората в клуба си. И така – до 2013 г., което съвсем не е малко време.
През този период тя не само увеличава, но и значително подобрява успехите си като треньор. Заедно с гимнастичките от националния отбор на Швейцария печелят бронзов медал от Световната купа в Лисабон. На Световното първенство в Монпелие пък се доближават много близо до почетната стълбичка, като се класират на четвърто място в смесеното съчетание.
7. Голямото завръщане
През 2016 г. Илияна Раева се свързва с Весела Димитрова и ѝ отправя предложение, което тя приема без много да се замисли – да стане треньор на женския национален отбор по художествена гимнастика на България. Тя наследява поста от своята бивша съотборничка в юношеските си години – Ина Ананиева. От момента, в който Димитрова поема подготовката на момичетата в свои ръце, добрите резултати не закъсняват.
8. Диамантените момичета
Момичетата в отбора казват, че тяхната треньорка ги готви не просто за шампионки, а за космонавти. Тя изисква от тях максимума на тренировките, за да могат да го надскочат на състезание. Девойките устояват на напрежението и постигат впечатляващи резултати – почти постоянно са в първата тройка на всяко голямо състезание.
Димитрова обаче успява да ги мотивира да не се задоволяват с какъвто и да е медал, освен със златния. Тя вижда потенциала, който могат да разгърнат при правилна тренировка и подготовка. Така от всяка една от тях Весела Димитрова успява да извае „диамант“. Затова самите те започват да се наричат „диамантените момичета“ на българската гимнастика.
9. Олимпийско злато
Годината е 2021. Идва време да се проведат отложените от 2020 г. Олимпийски игри в Токио. Мерките за безопасност са изключително стриктни – дистанция, дезинфекция – всички са внимателни след пандемията от COVID-19. Ясно е, че състезанията по художествена гимнастика ще се провеждат без публика.
Въпреки това българският отбор не губи мотивация. Изненадващо за конкурентите, при изпълненията на съчетанията им те виждат, че трудността е вдигната изключително много – почти непостижимо за останалите отбори. Ако изиграят без грешка и двете композиции, златният медал няма как да им се изплъзне.
„Диамантените момичета“ успяват да се справят повече от прекрасно с поставената задача и извършват исторически обрат в световната художествена гимнастика – поставят България за първи път на Олимпийския връх в този спорт! Това постижение се явява своеобразен връх и в кариерите както на момичетата, така и на треньорския екип, воден от Весела Димитрова.
10. Нови цели
Макар „диамантените“ момичета да се „пенсионираха“ след края на Олимпийските игри в Токио, Весела Димитрова остава на поста треньор на националния отбор – ансамбъл – жени за България. Оттук нататък на нея ѝ предстои тежката задача да селектира новите момичета, които да сформират ансамбъла, представящ страната ни на големите спортни форуми.
Разбира се, най-високата цел си остава същата – стремежът е да бъде повторен триумфът от Олимпиадата в Токио. Най-скорошната подобна възможност ще имат на следващата Олимпиада. Но за там първо трябва да спечелят квота. Така бъдещето предстои да покаже как ще бъде написана историята. На нас остава само да ги гледаме и подкрепяме!
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
