Когато човек изпадне в затруднение, когато почувства мислите си объркани и усети нужда от емоционална подкрепа и съчувствие, той често се обръща към мъдростта на дебелите книги. Гениите на писаното слово гарантирано са творили по тема, описваща сякаш дословно ситуацията, в която самите ние сме попаднали.
А там, сред думите и препинателните знаци, 100% изходът е повече от положителен. А, ако търсим на правилното място, истината сама ще ни намери – сурова, неподправена и точно такава, каквато искаме да я получим. И макар в книгите бялото и черното да не изглеждат, както в реалния живот, ето 10 вдъхновяващи мисли от любими книги.
1. Чувствах се преизпълнена с решителност, на седмото небе от щастие. И през ум не ми минаваше, че допускам най-разпространената и най-болезнена грешка, която жените правят откакто свят светува: да си мислят лековерно, че с любовта си могат да променят мъжете, които обичат…!
“Любов”, Елиф Шафак
2. И като я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея.
“Тютюн”, Димитър Димов
3. Постепенно започнах да обичам тайнствеността. Само тя може да направи за нас днешния живот загадъчен и привлекателен. И най-обикновеното нещо придобива очарование, щом започнеш да го криеш.
“Портретът на Дориан Грей”, Оскар Уайлд
4. Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.”
“Портетът на Дориан Грей”, Оскар Уайлд
5. Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си – винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал.
Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява
“Край река Пиедра седнах и заплаках”, Паулу Коелю
6. Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим…
“Птиците умират сами”, Колийн Маккълоу
7. – Хайде, сине, да ме носиш – рече му баба Сребра.
– Как искаш да те нося, бабо? На рамене, на гръб или на ръце? И къде да те нося? – през сълзи рече Горан.
– При юруците, сине. А искам да ме носиш на ръце, до сърцето си, както тебе те е носила майка ти – до девет месеца на сърце, до три години на ръце – отвърна му бабата.
– До сто години ще те нося, бабо – рече Горан и заплака, по-силно. – Бъди ми майка, моята е умряла.
– Малко искаш да ме носиш, сине, защото до сто години ми остава още една – рече и се засмя баба Сребра с беззъбата си уста.”
“Време разделно”, Антон Дончев
8. Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно… То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за Любовта, за друг човек обаче може.
“Трима другари”, Ерих Мария Ремарк
9. Отмъщение зверско, но оправдаемо и от бога, и от съвестта. Кръвожадност, но добра черта. Българинът пет века е бил овца – звяр да бъде е по-добре. Човеците уважават пръча повече отколкото козата, кучето – повече от пръча, кръволочния тигър – повече от вълка и мечката, и плътоядния сокол – повече от кокошката, която му дава превъзходна гозба. Защо? Защото олицетворяват силата, която е правото и свободата… Философията нека процъфтява; природата остая, каквато си е. Христос е казал: ако те плеснат от една страна, дай и другата. Това е божествено и се покланям. По обичам Мойсея, който дума: зъб за зъб, око за око! Това е естествено и го следвам. Ето жестокия, свещения принцип, на който трябва да положим борбата си с тираните… Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях…
“Под игото”, Иван Вазов
10. Там се крие слабото ти място – в предположението, че знаеш как ще приключат нещата, преди още да са започнали. Ние, хората, сме такива идиоти, че когато сгрешим в предвижданията си, страдаме повече, отколкото когато ни застигнат последствията от тях… Каква глупост! Ако можем да се откажем от суетното желание да познаваме бъдещето, пред очите ни ще се открие онова, което трябва да научим. Ще можем да се изправяме срещу хората и обстоятелствата без предразсъдъци.. Ще знаем, че нищо не гарантира края на една история…
“Разказвай с мен”, Хорхе Букай
Коментари