През последните месеци в каталога на издателство „Колибри“ се появиха редица заглавия, които читателите очакваха много дълго време.
Наближава месецът, в който си подаряваме подаръци и изненадваме близките си. Разбира се, доброто четиво е сред предпочитаните радости под елхата и днес ви препоръчваме списък с 10 вълнуващи книги, с които да стоплите душата си в студената зима.
1. „Живот без край“
Фредерик Бегбеде
Нека сме наясно – не мразя смъртта; мразя моята смърт. Ако по-голямата част от хората приемат нейната неизбежност, то това си е техен проблем. Лично аз нямам никакъв интерес да умирам. И дори ще кажа нещо повече: смъртта няма да ме споходи. Тук разказвам какво предприех, за да не пукна глупаво, както всички останали. И дума не можеше да става да умра, без да реагирам.
И Фредерик Бегбеде реагира. Навършил е 50 години, сполетяла го е кризата на средната възраст, много негови приятели са си отишли не навреме и най-вече – обещал е на малката си дъщеря да не умира. В този почти автобиографичен роман добре познатият у нас френски писател разказва с ирония и самоирония за опитите си (истински? фикционални?) да постигне безсмъртие, с надежда и уплах за трансхуманизма и „надграждането“ на човека, с обич и нежност за семейството си. И привежда за свое оправдание списъка на причините си да иска да живее.
Като например: „25. Мъркането на котка пред пращящия огън в камина и 26. Мъркането на огън в камина пред пращяща котка (по-рядко)“. Споделяйки убеждението на Уди Алън, че „Докато е смъртен, човек никога няма да се чувства спокоен“, Бегбеде потегля на пътешествие от лаборатория на лаборатория и от професор на професор, с една единствена цел – да стане постчовек.
2. „Корабът с алените платна“
Александър Грин
„Корабът с алените платна“ е повест приказка, която Александър Грин написва в периода 1916 – 1922 година. Това е трогателната история на малката Асол, която загубва майка си още като бебе. Баща й – морякът Лонгрен, саможив човек, недолюбван от съселяните си – я отглежда съвсем сам. Той изоставя плаването и започва да прави играчки – малки модели на лодки, катери, еднопалубни и двупалубни платноходки, крайцери, параходи, които продава, за да издържа момиченцето и себе си.
Един ден, докато отива към близкия град, за да занесе там играчките за продан, Асол среща в гората старец – той й предсказва, че когато порасне, за нея ще дойде принц с кораб с алени платна…
„Корабът с алените платна“ е повест за непоколебимата вяра в мечтите, за убеждението, че всеки може да сътвори чудо за ближния си, за възвишения блян, че доброто побеждава и вярата в това превръща невъзможното във възможно. Повестта е в основата на няколко екранизации и мюзикъли.
Има чудеса – усмивка, веселие, прошка, навреме казана нужна дума. Да владееш това, означава да владееш всичко!
Ако любовта е велика, всички трябва да мълчат.
Ние трябва да вярваме в това, което обичаме – няма по-висше доказателство за любовта. Немислимо е да поставим граница там, където завършва предчувствието и започва истинската любов.
3. „Гала-Дали“
Кармен Доминго
Елена Дмитриевна Дяконова, известна на света с името Гала. Неустоимата рускиня, останала в аналите на сюрреализма като муза на трима бележити творци, притежаваща неоспоримата дарба да открива таланти и да ги подтиква да разцъфнат в пълния си блясък. Девойката, на която една циганка в Москва предсказва: „Няма да си ти, ще бъдеш винаги другият. Мъжете са лоши спътници за жените победителки… помни, единствено ти би могла да помогнеш на себе си, като направиш така, че те да побеждават чрез теб“.
Гала не е просто извор на вдъхновение, импулс за съзидание и безмълвна сянка. Опиянена от свободата и плътската наслада, от езотериката и парите, обичана до полуда от партньорите си и недолюбвана от обкръжението им, тя неистово се бори да наложи своя облик и глас в мъжкия свят, в който ролята на жената се свързва най-вече със съпружеска вярност и всеотдайно майчинство. И го постига, защото е Гала и за нея силата на женствеността не означава да се облегне на мъжка ръка. А геният Салвадор Дали е нейното „най-сложно творение“, както сама го нарича.
Кармен Доминго рисува психологически достоверен портрет на един увековечен съюз, запечатан в неподражаеми картини с подписа Гала-Дали.
4. „В лунната стая“
Валери Петров
Книжката е част от специалната поредица Валери Петров за деца. Изданието е луксозно, с твърди корици и илюстрации на Росица Ралева. Идеалният подарък за малки и големи!
– По стените бели
ний плетем дантели
и тъчем гоблени,
от сребро облени.
***
– Но тъй като по наште фигури
това навярно не личи,
то нека всички бъдат сигурни,
че ние лунни сме лъчи!
5. „Рядък модел“
Том Ханкс
„Рядък модел“ е сборник от 17 чудесни разказа на двукратния носител на „Оскар“ Том Ханкс, доказателство, че талантът му на разказвач се равнява на актьорския. От посвещението става ясно, че насърчението за писане е дошло от Нора Ефрон, с която той си сътрудничи в романтичната комедия от 1993 г. „Безсъници в Сиатъл“. Обединяваща нишка в сборника са пишещите машини. Ханкс е страстен колекционер и притежава над 150, но не е написал разказите си на тях.
При все голямото разнообразие от теми и герои, общото е чувството за хумор, носталгия по простотата в живота – не само по отношение на предметите на бита, но и на искрените, ясни отношения между хората. Очарователната атмосфера, която обгръща читателя във всеки разказ, надали може да се припише на късмета на начинаещия. Тя е плод на един много интелигентен и наблюдателен ум, на сърдечна, открита и чувствителна душа.
„Първочествена проза. Както можеше да се очаква.“
Ню Йорк Таймс
6. „Как се пътува със сьомга“
Умберто Еко
В продължение на години италианският белетрист, есеист, философ и културолог Умберто Еко (1932–2016) списва рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“. Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален и неповторим начин наглед банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран.
В сборника „Как се пътува със сьомга“ е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция – парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници.
С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил „животът – начин на употреба“.
7. „Покана за екзекуция“
Владимир Набоков
„Покана за екзекуция“ излиза през 1938 г. и се възприема като значителна творба със своя новаторски стил и алегоричен заряд. Критиците търсят паралели с Кафка и Гогол. А романът всъщност е типично набоковски, един от най-силните и зрелите от берлинския период на писателя, проправил пътя към по-късните му произведения.
Текат последните двайсет дни от живота на Цинцинат, жертва на чужд нему свят, обвинен в най-страшното престъпление – „непроницаемост, непрозрачност“, и осъден на смърт, очакващ екзекуцията в странна, сюрреалистична крепост. В безредие изплуват сцени от неговото битие, ненадейно нахлуват чудати, комични личности от обкръжението му. Реално, фантазно и абсурдно се преплитат и смесват, сатирата прелива в трагичен фарс. Обществото се отразява сякаш в деформиращо огледало. Прокрадва се сянката на сталинизма. Наслагват се пластове – психологически, философски, екзистенциален. И когато настъпва мистериозният ден, преди палачът да довърши делото си, Цинцинат се изплъзва, за да тръгне „по меката смет, сред праха“ натам, където са „подобните на него“. И може би да потвърди, че – ако перифразираме Сартр – „затворът, това са другите“.
8. „Цветовете на пожара“
Пиер Льометр
От 7 декември на голям екран ще можем да видим филмовата адаптация на ненадминатия роман „Ще се видим там горе“. Докато чакаме голямото събитие можем да прочетем и своеобразното продължение на историята.
Февруари 1927 г. Погребението на банкера Марсел Перикур. Дъщеря му Мадлен ще наследи финансовата му империя. Но ето че най-неочаквано седемгодишният й син Пол се хвърля от прозореца и се размазва върху ковчега на дядо си. Оцелява, но от този трагичен момент нататък животът на майка и син се променя драстично. Мадлен се сблъсква с алчността и подлостта на обкръжението си в едно време и в една Франция, когато на хоризонта вече засияват цветовете на пожара, който ще изпепели Европа.
Унижена, съсипана, Мадлен ще намери сили и ще прояви чудеса от изобретателност, впускайки се в невероятно приключение, чиято цел е да отмъсти – за чиста радост на читателите – на всички изпречили се на пътя й. Мъст, достойна за граф Монте Кристо, от чийто автор Пиер Льометр признава, че е черпил вдъхновение.
9. „Светът от вчера“
Стефан Цвайг
Виена, Париж, Берлин, Лондон, Ню Йорк… Европа и светът от първата половина на XX век, златните години преди Първата световна война и последвалите я идейни и политически превратности. Съдбата отрежда на Цвайг да прекосява граници и епохи. Среща го с ярки личности от европейския духовен елит, между които Артур Шницлер, Райнер Мария Рилке, Ромен Ролан, Зигмунд Фройд, Емил Верхарен, Пол Валери. И мемоарите му неизбежно добиват стойността на културно-историческо свидетелство за преломно време и за участта на поколение интелектуалци с техните надежди и лутания. Тази носталгична книга завет, в която душевният подем постепенно отстъпва пред огорчението и разочарованието, обобщава смисъла на един живот, мирогледа и веруюто на убеден космополит, който все пак накрая с болката на изгнаник признава: „с родината си човек губи повече от парче обградена земя“.
Прозренията на Стефан Цвайг, посланията и уроците на „света от вчера“ и неговия крах отекват с особена сила близо столетие по-късно, в размирния „свят от днес“, когато европеизмът е подложен на изпитание и Старият континент ревностно търси своята идентичност.
10. „Новели за една година“
Луиджи Пирандело
С размаха на замисъла и ярката дарба на разказвача се открояват стотиците истории, събрани под наслова „Новели за една година“ – по една за всеки ден, като „множество огледалца“, отразяващи живота в неговата цялост.
В тях се преплитат различни теми – социални мотиви, патриотични пориви, разочарование от крушението на идеалите на италианското Ризорджименто, строги провинциални нрави и предразсъдъци, интимни преживявания. Героите са несретници, самотници, чудаци, гарибалдийци, ветерани от битките за обединение на Италия, люде честни и безчестни, решителни и слабоволни, простодушни и притворни. С проникновен психологизъм Пирандело рисува пъстра мозайка от късове човешко битие, трагични, комични и трагикомични, парадоксални, гротескни, понякога абсурдни, които раняват или просветляват, обръщат съдби или убиват.
Подбраните в това томче 14 новели будят тъга, усмивка, удивление, съчувствие, подтикват към размисъл за многоликата участ човешка, поднесени от перото на един писател хуманист.
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
