Творчеството на един от най-големите български поети Христо Ботев не е обемно, но оставя дълбока, незаличима следа в националната ни литература. Всяка негова дума звучи истински, преживяна и изстрадана. Всяко стихотворение е прозорец към мислите и сърцето на човек, за когото свободата и идеалите са по-важни от собствения живот.
Ботев е обичал силно – народа си, родината си, правдата – повече дори от дома, семейството и самия себе си. Той не само е писал за саможертвата, той я е живял до последния си дъх. Един особено трогателен факт е, че първата му стихосбирка излиза благодарение на дъщеря му Иванка Ботева – неговото единствено дете, решено да съхрани паметта за баща си завинаги жива.
В този материал събрахме 10-те най-емблематични стихотворения на Христо Ботев – произведения, които продължават да ни вълнуват, вдъхновяват и напомнят какво значи да вярваш и да обичаш докрай.
1. Хаджи Димитър
Стихотворението „Хаджи Димитър“ е публикувано през 1873 г. във вестник „Независимост“. Посветено е на героичната смърт на войводата Хаджи Димитър при Бузлуджа през 1868 г.
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее –
Балканът пее хайдушка песен!
Тази безсмъртна строфа е включена в т.нар. „Златна книга на песните“, създадена в началото на XX век по инициатива на Сорбоната в Париж. В нея са събрани цитати от световни литературни гении като Шекспир, Гьоте, Бодлер, Толстой и Пушкин. Сред тях е и Христо Ботев – символ на борбата за свобода и изразител на една нация в подем.
2. На прощаване в 1868 г.
Написано през 1868 г., когато Ботев се подготвя да премине Дунав с четата на Желю войвода. Стихотворението е публикувано за първи път през 1871 г. във в. „Дума на българските емигранти“.
През 1875 г. влиза в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Интересен факт – открито е в личното тефтерче на Васил Левски, което свидетелства за дълбокото му въздействие върху българските революционери.
3. Борба
„Борба“ е публикувано за първи път през 1871 г. във в. „Дума на българските емигранти“. То е ярък протест срещу покорството, лицемерието и социалната несправедливост. Стихотворението насърчава хората да не робуват на „лъжливи уста“ и да отхвърлят „тиранство и зло“.
4. Обесването на Васил Левски
Силна елегия, написана през 1875 г., вдъхновена от смъртта на Апостола на свободата. Ботев не просто оплаква Левски, той поставя под съмнение обществото, което е допуснало смъртта му.
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Творбата е болезнено актуална и днес – и заради посланието ѝ, и заради гнева, който изригва от всяка дума.
5. До моето първо либе
Написано през 1871 г. в изгнание и публикувано във в. „Дума на българските емигранти“, това стихотворение е своеобразен мост между личното и националното. То изразява носталгия, любов и гняв, вплетени в едно.
Историците не са категорични коя е жената зад него – Параскева Шушурова или Мария Горанова, но образът на „първото либе“ се превръща в символ на родината и на изоставената младост. И се превръща в едно от най-известните произведения на Христо Ботев.
6. Моята молитва
Остро антиклерикално стихотворение, написано през 1870 – 1871 г., което противопоставя личната вяра на лицемерната църковна догма. Богът на Ботев не е институция – той е съвест, истина и справедливост:
Богът на разума – не на страха,
на правдата – не на лъжата!
Стихотворението изобличава църквата, която проповядва търпение и покорство, докато народът страда.
7. Гергьовден
Остро сатирично стихотворение, което осмива стадното мислене и безропотното подчинение. Публикувано е в емигрантския печат и поразява с горчивата си ирония:
Овци покорно в кланница вървят,
за царя, за бога… без жал, без страх.
Гергьовден, празникът на победата и храбростта, е представен в абсурден контраст с робското съществуване на народа.
8. Елегия
Публикувана през 1870 г., „Елегия“ е стихотворение с ясно заглавие – и като жанр, и като послание, още едно от най-известните произведения на Христо Ботев. Съчетава горест, гняв и разобличение в едно:
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“
Стихотворението критикува както чуждите поробители, така и духовните предатели вътре в народа.
9. Патриот
Кратко, но безпощадно стихотворение, което се подиграва с „псевдопатриотите“ – онези, които обичат България… само когато има изгода.
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата…
Сатирата на Ботев е толкова актуална, че спокойно можеш да си помислиш, че е писана днес.
10. Хайдути
„Хайдути“ е незавършено произведение, написано през 1871 г. Съдържа обръщение към „дядото“ да засвири с кавала и започва народна песен за героите Чавдар и Петка Страшника – смели, млади мъже, които избират съпротивата вместо подчинението.
Макар и недовършено, стихотворението е като народна балада, която звучи от дълбините на Балкана и вдъхва кураж и воля.
Гергана Георгиева е едновременно историк и специалист човешки ресурси. Обича да намира неща, които я вдъхновяват. Писането за нея е начин на живот, а девизът ѝ: „По добре да пробваш, отколкото да не пробваш. Няма излишно знание!“.
