Честит първи март!!! Позволете на близък човек да ви закачи мартеничка за късмет и се събудете от зимния си сън. Отворете тялото, душата и сетивата си за настъпващата пролет и се радвайте на зараждащия се около вас живот!
Пролетните празници и обичаи започват с месец март, когато цялата природа, растения и животни се събуждат с нова сила. В народните представи март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца. Всички обреди и обичаи през месец март са подчинени на идеята за възкръсването на природата.
В народния приказен фолклор Баба Марта отъждествява идващата пролет. Представяна е най-често като капризна, стара жена с непостоянен характер – ту сърдита, ту весела. Тя е сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното, или са свършили някоя голяма пакост. Старицата им се гневи, затова времето се разваля. Когато е ядосана, то е студено, а когато се смее – топло и ласкаво. Затова месец март е променлив и капризен. Ето 10 традиции, свързани с настъпването на март.
Както вече знаете, стопанката на дома става рано, преди изгрев слънце, изтръсква всички дрехи, постелки и завивки, измита двора, запалва буен огън и простира или закачва червените дрехи и тъкани. Има поверие, че те пазят къщата, за да не влиза в нея злото – бедност и болести. Вярва се, че баба Марта влиза само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари, а ритуалът на първи март е само символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно.
След като огънят остане на жарава, всички – малки и големи, го прескачат до три пъти, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от лошотията и да се предпазят от болести. Ритуалът с огъня се свързва и с гоненето на бълхи, гущери и змии. За тази цел, също се обикаля двора с дрънкане на метални предмети и наричания или пък се обикаля къщата със запален парцал. На места с пушека от дворния огън кадят стаите и стопанските постройки.
През първия ден на март всички стават много рано, “за да не им напикава Марта очите”, т.е. да не са сънливи през лятото.
Чак след това, стопанката изпълнява най-известния обичай за първи март – закичването на хора и млади животни с МАРТЕНИЦА. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Широко разпространено е вярването, че всички, носещи мартеница, ще бъдат здрави през годината, “бели и червени, румени, засмени”. Класическата мартеница се изработва от усукан, задължително наляво, памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Червеният е цвят на жизненост, здраве и любов.
Някъде и на през първия ден на март се изпълнява ритуалът “заплашване” на плодни дръвчета, които не раждат. Заплашват ги с брадва, като наричат: „Не го сечи, то ще роди“.
Младите непременно трябва да излязат навън “да ги види Баба Марта и да се зарадва”, което означава, че времето ще е хубаво и топло. Старите жени и старците не трябва да излизат навън рано сутрин, защото “ще разгневят Баба Марта”, ще я ядосат. На нейния ден тя обича да вижда млади жени и момичета, накичени с мартеници.
Някъде подшиват долното краище на дрехата с чер конец, за да бъдат зашити устата на змиите.
Вярва се, че ако на този ден прогърми за пръв път, годината ще е много плодовита. В Източните Родопи следят кой пръв ще влезе в дома им – кой ще е полезът. Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата “мартена месечина”, т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващат на хоро с пожелание да се оженят през годината.
На този ден не се дава нищо на заем, за да не излезе берекетът от къщата, но и никой не взима нещо от чужда къща, за да няма нужда и през годината да заеме чуждо.
Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Не работят с нож и ножица, за да се родят здрави и силни животни. Някъде не се преде, за да няма “куковича прежда” по житата, но на места е обратно – преде се, за “да предат житата, да растат”, за “да се опредат фиданките”, т.е. да растат и да дадат добър плод житата и плодните дръвчета. Не се тъче, за да не падне гръм, защото блъскането наподобява гръмотевицата. Със същата цел някъде на този ден не варят, да не “ври облак”.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
Коментари