Навръх рождения ден на създателя на едни от най-великолепните приказки на всички времена – Хан Кристиан Андерсен, отбелязваме Международния ден на детската книга. Андерсен е роден на 2 април 1805 г. в датския град Одензе, а вълшебството на неговите творби достига до нас през дистанцията на цели две столетия. Според самия писател няма по-хубави приказки от тези, които създава самият живот.
Сред най-запомнящите се негови произведения са „Новите дрехи на царя“, „Оловният войник“, „Малката русалка“, „Малката кибритопродавачка“, „Снежната кралица“, “Принцесата и граховото зърно“, „Грозното патенце“ и др. Текстове на Андерсен са преведени на над 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети и филми.
През 1958 г. от UNESCO учредяват Международен Златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда. На всеки две години се връчва награда на най-добрия детски писател и художник на детски книги. Награждавани са Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол.
Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък на Международния съвет за детската книга „Ханс Кристиан Андерсен“. Днес по повод празника решихме да ви припомним 10-те най-добри детски книги.
1. “Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери
“Малкият принц“ е най-популярното произведение на Антоан дьо Сент-Екзюпери, публикуван за първи път през 1943 г. Книгата е писана по лични преживявания на летеца-писател и е илюстрирана с негови рисунки, които са включени в повечето издания.
Като форма и жанр произведението няма аналог в световната литература. Тя е поетичен и философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта. “Малкият принц“ е преведен на 180 езика.
2. “Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен
“Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана книга на Астрид Линдгрен, която и донася голяма популярност. Писателката създава историята през 1941 г. През 1944 година изпраща ръкописа на издателство „Бониер“, които го отхвърлят.
Издателство „Рабен & Сьогрен“ обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче“. На български език книгата е издадена през 1968 г. и претърпява множество издания. През 2011 г. печели в инициативата на БНТ “Малкото голямо четене“.
3. “Мечо Пух“, А. А. Милн
“Мечо Пух“ е една от най-популярните книги за деца, въпреки че според авторът ѝ – Алън Милн, произведението му не е предназначено толкова за малчугани, колкото за детето във всеки възрастен.
“Мечо Пух“ е първата от поредицата истории за плюшеното мече, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора. Издадена е за първи път през 1926 г. и преведена на повече от 25 езика. Още с появата си на книжния пазар книгата постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ.
4. “Хари Потър“, Дж. К. Роулинг
Джоан Роулинг започва да пише за Хари Потър произведение под формата на кратък разказ, но по-късно идеята се разгръща в поредица, запланувана да съдържа седем книги.
Първата е пусната за продажба на 30 юли 1997 година и в последствие поредицата придобива огромна популярност по целия свят, събира значителни приходи и получава високи критически оценки. Седемте книги са преведени на над 67 езика, което превръща Джоан Роулинг в един от най-широко превежданите автори в историята на литературата.
5. “Ян Бибиян“, Елин Пелин
“Ян Бибиян“ на Елин Пелин е първият български фантастичен роман за деца. Състои се от две части – “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и “Ян Бибиян на Луната“. За първи път романът е публикуван под формата на подлистници към вестника за деца и юноши “Пътека“.
Първото самостоятелно издание на “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ е направено през 1933 г. от издателство “Хемус“. През 1983 г. романът е адаптиран като комикс в списание „Дъга“ от художника Росен Манчев.
6. “Без дом“, Ектор Мало
Оригиналното заглавие на романа “Без дом“ от френският писател Ектор Мало е “Sans Famille“. Написан е през 1878 г. За тези, които са го позабравили, в него се разказва за историята на малкия Реми, който е продаден на странстващия артист Виталис и обикаля Франция с трупата му.
Книгата е екранизирана няколко пъти. През дългия си и труден път Реми се сблъсква с много хора и преживява най-различни приключения, но накрая успява да намери своето истинско семейство.
7. “Алиса в страната на чудесата“, Луис Карол
“Алиса в страната на чудесата“ е роман написан от английският белетрист Чарлз Латуидж Доджсън, който го издава под псевдонима Луис Карол през 1865 г. Творбата изобилства от сатира, символизъм и абстракции, което я прави един от най-характерните представители на литературния нонсенс.
“Алиса в страната на чудесата“ има безброй театрални, филмови и телевизионни адаптации, като първата му екранизация е ням филм, създаден през 1903 година. Продължението на книгата е романът “Алиса в Огледалния свят“, който излиза през 1871 година.
8. “Приключенията на Том Сойер“, Марк Твен
Марк Твен е литературният псевдоним на американския писател и журналист Самюъл Лангхорн Клемънс, който е най-популярен със своя роман “Приключенията на Том Сойер“, дал началото на поредица от четири творби, с участието на заглавния персонаж – Том Сойер.
Неговото продължение пък – “Приключенията на Хъкълбери Фин“ се определя като един от великите американски романи. По „Том Сойер“ са направени множество кино и телевизионни филми, комикс адаптации, няколко театрални постановки и мюзикъл.
9. “Патиланско царство“, Ран Босилек
Всички помним забавните приключения на прочутите патиланци и баба Цоцолана. Поредицата представлява писма от главния герой Патиланчо до негов приятел – Смехурко.
Bеселите приключения на Патиланчо и неговата дружина от любопитните, находчиви и жизнерадостни Патиланци, неизбежно ca свързани c другия централен герой в книгата, обект на техните лудории – строгата, но любяща баба Цоцолана. През 1980 г. книгата на Ран Босилек е екранизирана за малкия екран в 20 серии.
10. “Карлсон, който живее на покрива“, Астрид Линдгрен
Астрид Линдгрен участва в настоящата десетка и с “Карлсон, който живее на покрива“, освен с “Пипи дългото чорапче“. Книгата е издадена през 1955 г. и има две продължения: “Карлсон от покрива отново лети“ (1962) и “Ето го пак Карлсон от покрива“ (1968).
Карлсон е „красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си“, който живее на покрива на една обикновена къща в Стокхолм. Има перка на гърба си и може да лети.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
