Някъде, недалеч от сърцето на вашия град, има едно място, където могат да се срещнат принцеси, змейове, горски животни, вълшебници, магьосници, вещици и изобщо – всевъзможни приказни същества.
То е море от любов; сандък, пълен с чудеса; кораб, отплавал за приключения; понякога кристална стъкленичка, в която се пазят сълзи… Но за по-голямо удобство се нарича Куклен театър.
Отдавна ли не сме пътешествали из тези приказни земи? Да побързаме! Още тази събота и неделя! И само по „пътя на жълтите павета”.
1. Магията
Чудно нещо – няма обяснение, но и не е необходимо. Всеки, притихвал в театралния салон, е бил омагьосан да заживее в света от сцената, чак до момента на аплауза, а понякога и малко след това, нали? И да, чувството в киносалона е по-различно.
2. Живото изкуство
Ами някому може да се стори тривиално, но „живото предаване” е голямо нещо. Крие своите рискове, но зарежда между всички замесени нещо като електрическа дъга, само че от емоции.
3. Личното преживяване
В Кукления театър всичко е лично. В най-решаващия момент Прасенцето пита точно теб с какво да построи къщичката си. Или пък Алиса търси съвет накъде да поеме. Ама теб, точно теб поглежда многозначително Разказвача, преди да продължи по-нататък.
4. 100% здравословно
Не предлага, нито предполага захарни, колекционерски или други изкушения. Нищо излишно – само приказки, приключения и въображение. Освен това салонът, фоайетата и всички кътчета на театъра се дезинфекцират прилежно и постоянно, особено откакто Злият Ковид-19 се появи в нашия свят.
5. Нищо не се знае
В топлите месеци Кукленият театър посреща своите зрители на откритите си сцени. Това са приятни пространства в паркове, градини и под самото небе. Есента обаче вече си каза думата и всички се прибрахме в домовете си. Кукленият театър – също. Разбира се, в салона са спазени всички познати мерки. Но нали вече разбрахме: ако искаме да прекрачим някой праг, да го направим без никакво отлагане, защото всеки момент Злият Ковид-19 може да заключи вратата задълго.
6. Достъпно
Кукленият театър се намира обичайно в центъра на града, но със сигурност на комуникативно място. Преживяването не е никак финансово обременяващо. С каквото и да го сравним, можем да си го позволим. Има представления в почивните дни, с удобен начален час, а програмата може да бъде разгледана на много места, включително в интернет.
7. Всички ви очакват
Кукленият театър е място, където вашето пристигане наистина се очаква с трепет. Така де, всъщност той съществува изключително и само, когато някой започне да го гледа.
8. Създадено е за деца
Когато салонът светне отново, не е изключено детето ви да попита нещо, а вие да не сте подготвени с отговора. Но е малко вероятно спектакълът да зададе въпрос на детето, за което то да не е готово. Кукленият театър е деликатно място. Може би дори прекалено деликатно, но не това е темата. Някои представления се препоръчват за деца над определена възраст, но това е изрично подчертано в програмата.
9. На вас също ще ви хареса
Честно. Кукленият театър има такова свойство – да събужда дори и най-дълбоко упоената наивност у човека. Е, наше право е – на нас, големите – да сме скептични към дървото или дунапрена и да сме дистанцирани от техния проблем. И ако държим да останат тайна ядът и тъгата, които ни обзеха, когато никой не купуваше кибрита на Малката кибритопродавачка, то театралният салон ще я запази. Но не и очите ни, когато аплодираме поклона на актьорите.
Освен това много от куклените театри (например Столичният, Старозагорският, Пловдивският и др.) имат в афиша си спектакли за възрастни. И определено си заслужава да им се обърне внимание. Честно.
10. Подкрепяте българското изкуство
Да, да, разбира се, никого не сте задължени да подкрепяте. Още повече, че що се отнася до държавните културни институти, те се финансират от държавния бюджет, ерго щете-не щете принасяте своята лепта за тяхното дело. Обаче, съгласете се, не може без изкуство. Всъщност, прави сте, може, обаче не е красиво, скучно е и тъжно.
Именно в Кукления театър обикновено се срещаме за първи път със сценичните изкуства. Сигурно си заслужава да придружите детето си на тази първа среща. Може би, след време, на касата, където то само ще си купува билет за някое културно събитие, ще си спомни: „О, колко хубаво беше, когато мама/татко/баба/дядо/леля/чичо… ме водеше на куклен театър.” И, кой знае, може тогава да вземе един билет и за Вас.
Използваните кадри са от филма „Рапсодия в бяло” (2002).
Режисьор и сценарист: Теди Москов.
В ролите: Мая Новоселска, Филип Трифонов, Самуел Финци, Ирина Маринова и др. (звездопад)
Музика: Антони Дончев
Оператор: Иван Тонев
Родена на същата дата, на която и Александър Невски и Мария Тереза. Обикновен Пантелей пътник. Актриса, при това куклена. Не обича есента и да изхвърля стари неща. Това е Латина! Латина Беровска!
