В края на първия изцяло есенен месец издателство „Колибри“ поднася на феновете на качествената литература редица любопитни заглавия, подбрани са всеки вкус.
В следващите редове сме ви подготвили ценен списък с разнородни книги, които са гарантирано удоволствие за студените месеци.
Потопете се в историите, разказани в тях. Запознайте се с героите и се отдайте на удоволствието от четенето. Сигурен и стойностен начин да се откъснете от света около нас. Ето 10 нови заглавия на издателство „Колибри“, които трябва да присъстват в библиотеката ви.
1. „Хотел Ирис“
Йоко Огава
Бурна среднощна сцена в крайбрежен хотел между проститутка и мъж, прехвърлил средната възраст… Седемнайсетгодишното момиче на рецепцията е запленено от повелителната интонация на мъжа и тръгва по дирите му, за да се озове в уединена къща на малък остров и да бъде увлечено във вихър от копнеж и кошмар.
По японски изтънчено, чудесно владеейки силата и смисъла на думите и жестовете, играта на светлината и сянката в човешката душа, Його Огава рисува едно стряскащо, менливо лице на любовта – ту благо усмихнато, ту грозно разкривено, разпадащо се и чудовищно. Нежни слова се редуват със загадъчни пристъпи на гняв и изблици на тъмни страсти от непрогледни дълбини.
„Хотел „Ирис“ е роман за любов, желание, болезнена интимност и смъртна ярост, за обсебващо подчинение и безволево покорство, за унижение и себеунижение. И някъде там, на умело балансираната граница между светлина и сянка покълва любовната наслада.
2. „Неспокойните“
Лив Улман
Виждаш. Спомняш си. Разбираш. С тези думи Лин Улман открехва вратата на читателите към своето минало и към живота на прочутите си родители. Тя започва да интервюира баща си с цел да напише книга за остаряването и записва разговорите им на диктофон.
Години след смъртта на бащата съпругът на Лин открива отдавна забравените записи в един кашон на тавана.
Тогава Улман се връща към спомените си за своето отминало детство, за живота си като тийнейджър в САЩ и за последните дни на баща си.
„Неспокойните“ е роман за едно дете, което няма търпение да порасне, и за двама родители, които предпочитат да останат деца. За спомените, за забравените моменти и за всичко онова, от което е изтъкан един живот.
3. „Природните закони в развитието на детето“
Селин Алварес
„Природните закони в развитието на детето“ е основополагаща книга, която ни предлага друг начин да видим детето и образованието му вкъщи и в училище.
Селин Алварес обяснява по кристално ясен начин големите научни принципи, които подплатяват обучението и разгръщането на човешките способности.
Тя споделя своя опит, запознава ни с дейностите, които могат да помогнат на детето да развие своя потенциал, както и мястото на възрастните в този процес.
Селин Алварес доказва, че революцията в образованието е възможна!
Тя, бивша учителка, езиковед по образование, придобива голяма популярност във Франция и Европа през 2016 г., когато издава книгата си „Естествените закони на детството“. Алварес провежда експеримент в една детска градина във френския град Женвилие. Работата ѝ представлява комбинация между методите на Мария Монтесори и когнитивните науки.
Водена от идеята си, че детството има свои естествени закони, които трябва да се уважават, тя ентусиазирано работи в тази насока и получава изключителни резултати.
В края на втората година всички деца от най-голямата група и 90% от средната знаят да четат и показват отлични знания по аритметика, като между другото, което не е никак второстепенно, развиват и ценни морални и социални качества.
4. „Един живот за киното“
Жан-Жак Ано
Великите произведения на изкуството често са породени от велики мечти. Едва 9-годишен, Жан-Жак Ано заявява на майка си, че ще бъде кинорежисьор или нищо друго. Целта отдавна е постигната и някои от филмите на това решително дете като Името на розата, Мечката, Любовникът, Седем години в Тибет, Братята тигри, са любими на милиони зрители по целия свят. Животът в киното е разказан от първо лице в тази изумителна книга.
Ненадминат техничар, който винаги е в крак с новите технологии, Жан-Жак Ано започва кариерата си в рекламата, където бързо се превръща в звезда, впечатлила дори жив класик като Франсоа Трюфо. Когато стига до голямото кино, триумфира още с дебюта си – през 1976 г. Победа с песен на уста му носи „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм.
След това почти всички проекти на този неуморен пътешественик ще го отведат в четирите краища на света – до Кот д’Ивоар, Канада, Аржентина, Испания, Кения, Италия, Шотландия, Виетнам, Тунис… Темите на филмите му са различни, но посланията им са универсални. Резултатът: Ано безспорно е най-световният от френските режисьори.
Жан-Жак Ано е и забележителен режисьор на актьори, уловил таланта на някои от най-великите – от Патрик Дьовер до Шон Конъри, от Брад Пит до Рейчъл Вайс.
5. „Пилат“
Магда Сабо
Книгата „Пилат“, излязла през 1963 г., не черпи от личните преживявания на Магда Сабо, не е и на историческа тематика. Централна роля в повествованието играе умната и модерна, разведена лекарка Иза Сьоч, която кара овдовялата си майка да се премести при нея в Будапеща.
70-годишната старица е прекарала значителна част от живота си в провинцията и сърцето ѝ не бие с ритъма на столицата. Откъсната от патриархалния свят и от обичайните си дейности, ще се справи ли тя със самотата? Или ще се вкопчи в спомена за неотдавна починалия си съпруг и сантименталните възгледи ще надделеят над рационалния комфорт?
Това е територия, на която Магда Сабо е възможно най-добра: да проследява лутането на душата из лабиринтите, в които живеем, като следва нишката на най-спасителното чувство – любовта.
„Пилат“ е историята на една майка, която иска да свали от раменете на дъщеря си непоносимия товар, който представлява тя за нея. И за една дъщеря, която иска да носи майка си така, както е била носена от нея, но не знае как да го направи. Всеки читател ще се разпознае – в поне едната от двете.
6. „Моята булчинска рокля“
Жанина Драгостинова
Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си.
Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове.
Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си.
Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си рокля, която да те поведе обратно към младостта.
Ти си на 78 и си решила да разкажеш на внуците как си запознала с дядо им. Тази книга е за теб.
7. „История с призраци“
Лаура Фройденталер
От двайсет години Ан – преподавателка по пиано, живее с Томас. Двамата имат общи спомени и знаят как да тълкуват малките знаци, които всеки оставя за другия. Но отношенията им навлизат в осъзната криза на чувствата и неочаквано в живота на Ан се отваря чудовищна празнина. Попадайки в лабиринта на ревността, съзнанието ѝ се изпълва с призраци и тя все по-трудно успява да отдели въображаемото от реалността.
Една история, наподобяваща музикална партитура, която отвежда все по-дълбоко в света на огледалните образи и фалшивите дъна, където се изгубват и границите на идентичността.
„История с призраци“ е книга за засилващото се отчуждение, което много от нас в една или друга степен вече са преживели. Написана със стил и език, които те карат да я погълнеш на един дъх.“
Ди Цайт
„Фройденталер просто е една изключителна разказвачка… Отвъд конкретната история романът е и анализ на начина, по който функционира паметта.“
Ди Фурхе
8. „Рафаело“
Франческо Фиорети
Рим, началото на XVI век. Рафаело създава шедьовъра „Преображение“, покрива с алегорични фрески вила „Фарнезина“ и папските покои във Ватикана, рисува своята любима Маргерита и описва античните римски паметници, за да ги опази от престъпни посегателства. Внезапно обаче, на един Разпети петък, отровено вино слага край на живота и на творческия му триумф. А сатирикът Пиетро Аретино тръгва по следите на злосторството, за да разкрие кой от затаилите ненавист към маестрото стои зад загадъчната смърт.
Около тази криминална нишка авторът разгръща внушително, ренесансово платно на епохата, разнобагрено и многолико, изтъкано от всевъзможни вражди, съперничества и интриги, политически и религиозни борби, ерес, християнска нравственост и езическа разкрепостеност, еротика, разпътство и похот. Населяват го рой персонажи – художници, архитекти и поети, могъщи благороднически фамилии и люде със скромно потекло, кардинали, папи, придворни и банкери, изтънчени лъстиви куртизанки.
Пет столетия след кончината на божествения Рафаело, умело съчетавайки животописа с портрет на епохата, Франческо Фиорети поднася своя литературна версия за една „изгубена истина“.
9. „България за напреднали“
Светлозар Желев
„Човек не би могъл да възпроизведе България или някое късче от нея за казино в Лас Вегас. Тя е твърде сложна, твърде самородна. Не би било достатъчно да изкопира позлатените куполи на параклисите, клекнали току пред жилищните сгради, или римските колони на фона на небето. Мисля си например за едно празно парче земя на североизточния нос на полуострова в стария Созопол.
Дълго време никой нищо не е построил там; вместо това по цяло лято из пресъхналите му вади цъфтят макове. Мисля си за полята от макове, нашарени със синьо-лилава лупина, покрай магистралите. За една синя риза, оставена в дъжда и прахоляка на края на селото. Също за белия равнец в поляната до Гела, който две старици беряха заедно с другите му цъфнали братовчеди, за да направят планински чай – сякаш човек би могъл да изпие самия пейзаж в димяща чаша. Обмисли това, Пруст.
За гълъби, търсещи храна между калдъръма на манастирския двор; гълъбите са навярно на осем години, манастирът – на повече от хиляда. Или за пътища, виещи се през клисура, кацнала колебливо на южната граница, за скали, осеяни тук-там с цветя и по-често с пещери. За костенурка (унесена в отшелнически размисли) по крайчеца на една странджанска гора.“
Елизабет Костова, авторка на романите „Историкът“, „Крадци на лебеди“ и „Земя на сенки“
10. „Не на диетите!“
Енджи Касабие
Стремя се моите пациенти да разберат, че хармонията е най-важна. Към това вървим. Фокусът в живота не бива да е само върху храната или само върху външния вид. Трябва заедно, благодарение на правилния режим, да открием баланса, който ще доведе до здравословно хранене и добро самочувствие.
Живеем в натоварен и забързан свят и всеки човек има своите проблеми, своите трудности…
Важното е споделянето, говоренето, емпатията. Когато държим един демон вътре в себе си, той неминуемо се превръща в комплекс, който, без да усетим, започва да ни пречи в ежедневието. Най-голямата грешка е да се откажем.
Нека да застанем лице в лице със страха. Трябва да преборим слабостите си, да преодолеем себе си. За тази цел е необходимо просто да намерим правилния събеседник, с когото да споделим.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
