Сред незабравимите за любителите на Народният театър „Иван Вазов“ през последните две десетилетия остават постановките „Крал Лир“ на Шекспир, „Пигмалион“ на Б. Шоу, „Вишнева градина“ на Чехов, „Сако от велур“ на Ст. Стратиев, „Идеалният мъж“ на О. Уайлд, „Хъшове“ по Иван Вазов и много други.
В Сатиричният театър постановката, която може да се похвали с най-дълъг живот там, е „Римска баня“ от Станислав Стратиев, чиято премиера се е състояла през февруари 1974 г.
Можем само да гадаем какви са факторите едно представление да се играе с години, но със сигурност можем да кажем, че театърът разкрива пътища към безброй светове и житейски превъплъщения.
Подбрахме 10 от най-дълго представяните постановки на театралната сцена в София. Колко от тях сте гледали и колко не – равносметката след края на материала.
10. „Страхотни момчета“
Младежки театър „Николай Бинев“, 2008 г.
„Страхотните момчета” са шестима безработни от доскоро процъфтявал металургичен център. Всеки от довчерашните работници, които са се радвали на своя типичен среден стандарт, на съботните мачове и на сладките си женички, се сблъсква с непреодолими трудности – материални, битови, психологически. Именно те ги тласкат към безумната идея да направят… мъжка трупа за стриптийз. В осъществяването на тази идея момчетата трябва да се освободят от комплексите, от илюзиите, от страховете си и… от дрехите. Затова ще свалят всичко – до край! Спектакълът може да се похвали с наградите „Икар 2009” и „Аскеер 2009” за поддържаща женска роля на Станка Калчева и номинация за „Аскеер 2009” за поддържаща мъжка роля на Стефан Мавродиев.
9. „Ревизор“
Театър „София“, 2008 г.
На българска сцена първата постановка на пиесата “Ревизор” е през 1880 година в Русе, където се играе на руски език. Именно това е и постановката с най-дълъг живот в Театър „София“. Играе се вече 9 години – от пролетта на 2008-ма година. Дългият ѝ живот, според драматурга Богдана Костуркова, се дължи на гениалността на Гогол и таланта на екипа, които увличат днешния човек в извечността на глупостта, подлостта, подлизурството и другите дребнавости на човешката ни природа, като същевременно дават въздух на макар и смешен или маловажен, но порив за любов, за зачитане, за човешко самочувствие.
8. „Мъртвешки танц“
Театрална работилница „Сфумато“, 2007 г.
„Мъртвешки танц“ от Аугуст Стринберг – адаптация и постановка на Маргарита Младенова, не слиза вече 10 години от сцената на Театрална работилница „Сфумато“. За ролята си в спектакъла Владимир Пенев и Светлана Янчева са отличени с „Аскеер“ за главна мъжка и женска роля през 2007 г., Даниела Олег Яхова – за костюмография. „Мъртвешки танц“ е смразяващо неромантичен, но с невероятен черен хумор. Той поставя акцент върху тъмната страна на човека, когато любовта се трансформира в омраза.
7. „Вечерен акт“
Театър 199 „Валентин Стойчев“, 2002 г.
За тези, които обичат да се забавляват, „Вечерен акт” е театралното представление, което ще ги зареди с добро настроение, защото съчетава гениалността на Чехов, остроумната режисура на Съни Сънински и импровизационния талант на Мария Сапунджиева и Георги Спасов с неповторимата интимна атмосфера на Театър 199. Спектакълът е удостоен с наградата „Золотая муза 2003“ за изпълнението на Мария Сапунджиева.
6. „Вечеря за тъпаци“
Сатиричен театър „Алеко Константинов“, 2001 г.
„Вечеря за тъпаци“ от Франсис Вебер се играе вече 16 години и над 300 пъти при препълнени салони и е едно от най-гледаните заглавия в 60-годишната история на Сатиричния театър.
„Това е най-дълго играната роля в творческата ми кариера. Този герой не е от най-любимите ми, защото да играеш гадняр не е много симпатично“, казва Христо Гърбов.
„Това представление е направено от един човек, който е много специален за всички нас и особено на мен – режисьорът Иржи Менцел“, споделя Иван Бърнев.
5. „Пигмалион”
Народен театър „Иван Вазов“, от 1998 г.
„Някои драматични писатели, сред които е и Бърнард Шоу, смятат театъра за полезна забава. Дано тя се окаже достатъчно полезна за нашето огрубяло време и достатъчно забавна за усложнената гама от вкусове“, казва режисьорът на “Пигмалион”, Леон Даниел.
Това е един спектакъл, изпълнен с чар и комизъм, където главните действащи лица са Рени Врангова, Валентин Ганев, Мариус Донкин, Жоржета Чакърова, Йорданка Кузманова, Стефан Данаилов, Биляна Петринска, Добринка Станкова, Христо Чешмеджиев, Стоян Пепеланов.
4. „Много шум за нищо“
Театър Българска Армия, от 1997 г.
Комедията на Уилям Шекспир продължава да вълнува публиката вече 20 години от сцената на Военния театър. Режисьор е Красимир Спасов. Над 200 000 зрители са се любували на майсторството на няколко звездни актьорски екипа, които си предаваха образите на влюбени. Днес в „Много шум за нищо“ участват Евелин Костова, Иван Радоев, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Деян Георгиев, Ненчо Илчев, Александър Дойнов, Георги Къркеланов, Мирослав Косев, Милен Миланов, Мимоза Базова, Калин Иванов, Георги Новаков, Мирослав Пашов, Стойко Пеев, Йордан Ръсин.
3. „Криворазбраната цивилизация“
Театър Възраждане, от 1995 г.
„Криворазбраната цивилизация“ не слиза от афиша на театър Възраждане вече 22 години и е играно над 230 пъти. Режисьор на класическата пиеса на Добри Войников е Владлен Александров, а от първоначалният състав, който за първи път през 1995 г е поставил спектакъла, в момента играят Христо Гърбов, Роберт Янакиев и Ивет Радулова.
2. „Шинел“
Театър Кредо, от 1992 г.
Театър „Кредо“ (независима формация, която играе на сцената на театър 199) съществува от 1992 г., а спектакълът „Шинел“ по Гогол е сред най-дълго играните. Сценографията е на Мая Петрова, с участието на Нина Димитрова и Стелиян Радев. Постановката става безспорен хит на най-големия световен фестивал на изкуствата в Единбург през 1996 и 1997 г., освен това е единственият български спектакъл игран в „Уест Енд“, Лондон, на сцената на „Кралския Шекспиров Театър“, през 2000 г.
1. „Секс, наркотици и рокендрол“
Театър Българска Армия, от 1992 г.
Да се задържи един спектакъл в театралния афиш 25 години си е истинско културно събитие, казват от Театъра на Армията. Представлението „Секс, наркотици и рокендрол“ се играе на българска сцена вече 25 години и може би е единственият спектакъл в света, който се поставя в един и същ състав толкова време. Автор е Ерик Богосян, а постановката е на Николай Ламбрев.
„Този спектакъл е уникален. И досега според мен никой не е открил рецептата за това как е оживял толкова време. И не просто как е оживял, но и как винаги препълва залите. Всъщност в рецептата може би са включени чарът на Ивайло Христов и силата на текста на Ерик Богосян. Сигурно и магнетизмът, който създаваме ние с Дони. В крайна сметка обаче има някаква неизвестна компонента. Никой не може да си обясни защо този спектакъл се задържа над 25 години“, коментира Коцето Калки.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
