Не остава много време до празниците, а както добре знаем, те са прекрасен повод да стоплим сърцето на близките си хора със значим и запомнящ се подарък.
Книгата винаги е чудесен избор, защото литературното произведение е храна за душата, нова реалност, търсено преживяване.
Издателска къща „Колибри“ ви представя специална коледна селекция от 10 заглавия, с които да направите празничното си ежедневие още по-вълнуващо.
1. „Самоличност“
Милан Кундера
Жан-Марк сънува. Страх го е за Шантал, търси я, тича из улиците, накрая я вижда в гръб, вижда я как върви, как се отдалечава.
Тича след нея, вика я. Още няколко крачки и ще я настигне, но тя се обръща и Жан-Марк, поразен, вижда друго лице, чуждо и неприятно лице.
Не е друга жена, Шантал е, неговата Шантал, няма никакво съмнение, но неговата Шантал е с лице на непозната, и това е жестоко, непоносимо жестоко.
Прегръща я, притиска я до себе си и повтаря, ридаейки
„Шантал, малка моя Шантал!“, сякаш иска, повтаряйки тези думи, да придаде на преобразеното лице предишния му изгубен вид, изгубената му самоличност.
2. „Три етажа“
Ешкол Нево
„Три етажа“ на Ешкол Нево е игра с формата на самия роман и с опитите на едно разнолико общество да открие своята идентичност.
В жилищна сграда в предградията на Тел Авив се развиват три истории, като всяка от тях е разказана на някого под някаква форма – три монолога на три емоционално различни етажа.
Арнон живее на първия етаж със съпругата си и двете им малки дъщери. Той споделя със стар приятел от армията тревогата си за вероятността една от дъщерите му да е била сексуално малтретирана. На втория етаж Хани, млада майка с две деца, е наричана от съседите си „вдовицата”, защото съпругът ѝ постоянно пътува. Чувствайки се напълно сама, тя пише писмо до своя близка приятелка, в което разкрива страховете си. На последния етаж живее бившият съдия Девора, която поема по нов път в живота си в опит да се сдобри с отчуждения си син. Девора записва на стар телефонен секретар съобщения до покойния си съпруг.
С всяко изкачване нагоре по етажите се приближаваме до кулминацията в нечий живот.
Трите етажа са не само рамката на този изграден от три части роман, те са и трите основни фази според теорията на Фройд за личностното развитие.
„Най-важното нещо е да говориш с някого. В противен случай, останал сам, човек няма представа на кой от трите етажа се намира.“
3. „Бяла приказка“
Валери Петров
Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си.
Високо в бялата планина имало малка метеорологическа станция и в нея живеел един стар метеоролог.
Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения.
Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение…
4. „Хотел Ирис“
Йоко Огава
Бурна среднощна сцена в крайбрежен хотел между проститутка и мъж, прехвърлил средната възраст… Седемнайсетгодишното момиче на рецепцията е запленено от повелителната интонация на мъжа и тръгва по дирите му, за да се озове в уединена къща на малък остров и да бъде увлечено във вихър от копнеж и кошмар.
По японски изтънчено, чудесно владеейки силата и смисъла на думите и жестовете, играта на светлината и сянката в човешката душа, Його Огава рисува едно стряскащо, менливо лице на любовта – ту благо усмихнато, ту грозно разкривено, разпадащо се и чудовищно. Нежни слова се редуват със загадъчни пристъпи на гняв и изблици на тъмни страсти от непрогледни дълбини.
„Хотел „Ирис“ е роман за любов, желание, болезнена интимност и смъртна ярост, за обсебващо подчинение и безволево покорство, за унижение и себеунижение. И някъде там, на умело балансираната граница между светлина и сянка покълва любовната наслада.
5. „Моята булчинска рокля“
Съставител: Жанина Драгостинова
Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба.
Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове.
Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си.
Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си рокля, която да те поведе обратно към младостта.
Ти си на 78 и си решила да разкажеш на внуците как си запознала с дядо им. Тази книга е за теб.
6. „Тъмни алеи“
Иван Бунин
Сборникът „Тъмни алеи“, създаван с особена страст в продължение на осем години и издаден в Париж през 1946-а, е кулминацията в творческото дело на Бунин. Сам писателят го определя като най-стойностното свое произведение, а изследователите – като безспорен шедьовър в руската и световната литература.
„Тъмни алеи“ е книга за любовта. За любовта в многообразните й тайнствени проявления – красива, загадъчна, обречена, еротична, болезнено съхранена в паметта, но единствено като мигновение, придаващо смисъл на съществуването. Разказани с фин психологизъм и изтънченост на стила, проникнати от елегантна чувственост, историите в сборника са варианти на мистериозния диалог между Тялото и Душата, деликатно изследване на границите в изобразяването на страстта.
„Тъмни алеи“ е и книга за Русия. За онази неповторима буниновска Русия, опазена в спомена и в красотата на езика, но безмилостно разрушена в повратите на историята.
За първи път сборникът „Тъмни алеи“ се издава на български език в своята цялост.
7. „Басни“
Жан дьо Лафонтен
Басни от бележития френски класик, подбрани и преведени от двама класици на българското поетическо слово.
Аз уча от делата
на всички майстори в поезията свята
и като тях стремя се тя
да дава винаги храна на мисълта…
Вдъхновен от гръко-латинската разказваческа традиция, от индийската култура и от френското народно творчество, Жан дьо Лафонтен (1621-1695) създава едни от най-добрите образци на баснята в световната литература.
По елегантен начин и в алегоричен стил, с тънък хумор и ирония или с привкус на сатира той разкрива мъдрите си прозрения за слабостите на човешката природа и за нравите на своята епоха.
8. „Писма до Дядо Коледа“
Дж. Р. Р. Толкин
Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи.
За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш.
Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата от 1920 до 1943 година.
„Всички деца, чиято отвореност към нови светове не е била попарена от досега с комиксови герои и просветени учители, ще се влюбят в тази книга.“
Тери Пратчет
9. „Джеймс Джойс“
Една О‘Брайън
В тази биография Една О’Брайън, една от големите съвременни писателки на Ирландия, се опитва да направи сънародника си Джойс по-разбираем за общата публика. Тя се обръща към него в пореден опит да разтълкува творчеството му, проследявайки тежкия му житейски път. Не го прави с преклонение, дори на места се явява доста суров негов съдник.
Една О’Брайън ни описва Джойс като човек още от ранни години угнетен от църквата, държавата и семейството, но макар и смазан от догмите им, човек успял да напише творби, които „трогват сърцата на хора и ангели“. От арогантен младеж, през „хлътването му“ по Нора Барнакъл, бурната им сексуална връзка, децата, скиталчествата, безпътството, разврата и неспасяемото затъване в дългове до болезнената му привързаност към родния Дъблин, на който непрекъснато се обяснява в любов. Необичайно малка по обем (повечето биографии на Джойс са над 500) книгата на Една О’Брайън ни представя великия Джойс, без да ни спестява нито едно от прегрешенията му спрямо близки, деца и приятели, които той без угризения принася в жертва на творчеството си.
Тя обаче успява да извади на преден план Джойс художника – като млад и като по-стар. Макар и малка, книгата на Една О’Брайън е нещо като ключ към духа и изкуството на този безспорен ирландски класик, която, ако сте негов почитател, ще изостри още повече апетита ви към творчеството му.
10. „Вторият пол“
Симон дьо Бовоар
„Вторият пол“ е изключително обстойно и съдържателно изследване на участта на жената от най-далечни времена до модерната епоха. Есе, философски труд, историческо четиво, книгата разглежда женската съдба от гледна точка на биологията, на психоанализата, на историческия материализъм и на екзистенциализма, проследява историята и митовете около „женския въпрос“, включително през погледа на писатели като Лорънс, Брьотон и Стендал, преди да премине към формирането на женската родова идентичност.
„Човек не се ражда жена, човек става жена“ – прочутата формула, дала началото на джендър изследванията в социалните науки, е блестящо защитена чрез анализ на обстоятелствата в живота на жената от детството, през зрелостта, до старостта, анализ, който доказва същността й на социален конструкт, а не единствено на биологически обусловено същество.
След излизането си през 1949 г. книгата предизвиква огромен скандал, нападат я отдясно, защото оспорва традиционната женска роля, и отляво, защото се обявява за контрол над раждаемостта и право на аборт. Симон дьо Бовоар става обект не само на критики, но и на вулгарни обиди. Трябвало е да минат десетилетия, преди „Вторият пол“ да се утвърди като фундаментален труд на феминистката философия, и до днес запазил своята актуалност.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино…, дори и да не е от глухарчета.
Коментари