10 книги, които всеки заклет фен на киноизкуството трябва да прочете

Време е за изкуство, даже за две. Кино и литература, събрани в едно – между кориците на книгата. Този месец ще навлезем дълбоко в личния свят на звездите от киноизкуството, за да се докоснем до тях така, както никога досега.

Събрали сме историите на знакови имена като Ал Пачино, Ингмар Бергман, Бернардо Бертолучи, Марчело Мастрояни, Дейвид Линч и Мартин Скорсезе. Настанете се удобно. Започваме…

1. „В търсене на Ал Пачино“
Разговори с Лорънс Гробъл

10 книги, които всеки заклет фен на киноизкуството трябва да прочете

Журналистът Лорънс Гробъл интервюира Ал Пачино неколкократно в продължение на 25 години. Известен със своята потайност, Пачино е провокиран от Гробъл да сподели спомените си за своите години на израстване.

Възгледите на Пачино за актьорската игра, украсени с истории за подготовката му за емблематични роли като Тони Монтана в „Белязания“, са завладяващи, а очевидната му страст и посветеност на актьорството наистина вдъхновяват.

Много читатели ще бъдат заинтригувани от личния живот на Пачино и Гробъл успява да раздума известния със страха си от романтично обвързване актьор и на тази тема.

2. „Латерна магика“
Ингмар Бергман

10 книги, които всеки заклет фен на киноизкуството трябва да прочете

Филмът, освен ако не е документ, е сън, блян… На монтажната маса, когато преглеждам заснетите кадри, досущ както някога в детството дъхът ми секва от усещането за вълшебство.

Ингмар Бергман, който успяваше да изрази това замайващо усещане за чудо десетилетия наред, разказва за житейската си любовна връзка с киното в своята изумително визуална автобиография „Латерна магика“.

Спомените на Бергман проследяват живота му от детските години в шведската провинция, през работата му в театъра, до триумфите в киното, както и бурните му романтични истории с пет съпруги и няколко любовници. Бергман си спомня своя живот чрез поредица от дълбоко лични ретроспекции, документиращи някои от най-важните моменти в историята на киното на XX век, както и личните обсесии на твореца, въвлечен в тях. Написана със завладяваща чувствителност, „Латерна магика“ е прозорец към съзнанието на един от великите гении на киното.

3. „Изкуството да бъдеш продуцент“
Любомир Халачев

Тази книга е пътешествие (бих казал дори приключение) в областта на филмопроизводството, наръчник на всеки студент по мениджмънт в екранните изкуства, изключително приятно преживяване за хора като мен, чийто живот е минал в киното и телевизията – значителна част във филмопроизводството и разпространението. Аз бих я озаглавил „Магии насън и наяве“, защото разказът се води непринудено, а в същото време изключително подробно, без да отегчава и затлачва съзнанието.

Трудът е първият по рода си у нас. Има няколко книги, посветени на работата на продуцента, но те или се занимават със законовите рамки на българската филмова индустрия, или са посветени на телевизионния продуцент. Книга, която да отговаря на ежедневната работа на продуцента –  от намирането на идеята до реализацията на готовия филм, – досега не сме имали. Искам специално да подчертая именно много важната част от работата на продуцента – намирането на идеята и драматургичното развитие на сценария.

Доц. д-р Иво Драганов


4. „Промяна“
Лив Улман

Книгата „Промяна“ е писана в годините, когато Улман е на върха на славата (с роли в Холивуд, на Бродуей и в доста европейски копродукции). Тя вече е имала своето българско издание преди 20 години.

Във второто издание на книгата са добавени и цензурираните навремето пасажи за срещите на актрисата с влиятелни личности от ранга на Никсън, Кисинджър и Брежнев.

Влагаме твърде много в мечтите и надеждите си.

Някога бяхме деца, които проглеждат в деня на първото си причастие. Денят, за който копнеехме години наред, денят, в който трябваше да настъпи промяната, в който щеше да започне животът ни като самостоятелни хора и с него правото да вземаме решения сами.

И ето ни на една снимка в рамка, наредили сме се за спомен на поколенията, на други пък сме още бебета, после петгодишни, ученици и младоженци.

Втренчили сме се напред, такива, каквито никога няма да бъдем отново.

Скоро ще стана стара, белокоса дама и някой ще сложи в скута ми бебе и ще каже: „Усмихни се на баба.“ Аз, която така скоро се снимах в скута на баба си. Аз, която само до вчера събирах цветя по ливадите, не мога да си представя, че всичко може да свърши още утре.“

5. „Прелестно обсебен“
Бернардо Бертолучи

Бернардо Бертолучи нарича „Прелестно обсебен“ „книгата, която не знаех, че съм написал“. В нея той разказва за филмите си, за учителите и приятелите си, за спътниците си в живота. В продължение на четиресет години Бертолучи не пропуска да издигне глас, когато е нужно, за да коментира събития и факти от света на киното със своята ясна мисъл, любов към киното, гражданско чувство и етичност – текстове, на пръв поглед фрагментарни, но всъщност напълно адекватни на актуалността на събитията. Книгата на съставителите Фабио Франчоне и Пиеро Спила е сякаш един поглед от високо, един дълъг фарт върху творческия път на големия майстор.

Тя представя собствените разсъждения на Бертолучи по отношение на филмите и начина, по който се ражда идеята за тях, от дебюта му с „Жертвата“ и „Преди революцията“, през скандалния „Последно танго в Париж“, филм, чието копие е „изгорено на кладата“, до успеха с „Двайсети век“ и „Последният император“, „Чай в пустинята“, „Малкият Буда“ и по-новите „Обсадата“ и „Мечтатели“.

6. „Капризни години“
Иржи Менцел

10 книги, които всеки заклет фен на киноизкуството трябва да прочете

В спомените си Иржи Менцел описва детството си и формиралата го културна среда в Прага; следването си във ФАМУ и причините да се посвети на киното, въпреки че първата му любов е театърът; реализацията на най-известните му филми като Строго охранявани влакове и Капризно лято в годинитe на славната чехословашка нова вълна.

За първия от тях Менцел печели „Оскар“ и се превръща в един от мъжете на Пражката пролет от 1968 г. Затова и описанието на следващия тягостен период – 70-те години, след инвазията на „братските” армии в Чехословакия и налагащия се тоталитаризъм, е история за борба срещу глупостта и некомпетентността на началници и партийната бюрокрация, на унижения и компромиси.

Спомените стигат до 1988 г. – възстановяването на свободата и демокрацията в Чехословакия. Менцел си спомня и общуването си с ярки личности на чехословашкото кино, любимия си писател Бохумил Храбал, приятели, колеги и актьори. Наред с киното, Менцел отделя внимание и на театралната си кариера в страната и чужбина, както и на изявите си като актьор. Остроумни, въпреки перипетиите и спънките от завистници, са разказите за създаването на филмите му.

Наред с приятното и забавно четиво, Менцел отделя специално внимание на генезиса и формирането на своите творчески методи, на вижданията си за киното. През целия текст се прокарва една простичка максима: „Искам да правя филми така, че хората да ги харесват и да обичат да ги гледат.“

7. „Спомням си, да, аз си спомням“
Марчело Мастрояни

10 книги, които всеки заклет фен на киноизкуството трябва да прочете

Може би никой друг актьор не се е сбогувал с публиката с такова изпълнено с жизненост завещание като „Спомням си, да, аз си спомням“ – филмът изповед, с който в навечерието на слизането си от сцената Мастрояни разказва със стоическо чувство за хумор, свенлива ирония и сдържана нежност за своя артистичен живот и за изкуството да живееш.

В паузите по време на снимките на „Пътуване към началото на света“ в Португалия (1996), между планините и морето, Марчело на драго сърце застава пред камерата и дърпа многочислените конци на спомените и размишленията. В смелото му плаване, продължило половин век, сред необятното съзвездие от творци, с които Мастрояни е работил, блестят пътеводните звезди на обожавания Де Сика, на Висконти – безмилостния наставник на сцената, на Фелини – Пигмалионов съучастник, на Ферери – подстрекател към нарушения.

И в словата на този комедиант прагматик изненадващо изплуват позовавания на най-големите: Чехов, брат по кръв, без когото не може; Дидро, със златното си правило, че актьорът трябва да разплаква, без да плаче; Пруст; Кафка.


8. „Да уловиш голямата риба“
Дейвид Линч

10 книги, които всеки заклет фен на киноизкуството трябва да прочете

Критиците с основание отбелязват, че като кинематографист Дейвид Линч се грижи по-скоро за това как да проникне в съзнанието на своите зрители, отколкото да oтправи конкретно послание към тях. С тази книга Линч предлага любопитен поглед към собственото си съзнание.

Отдавна занимаващ се с трансцендентална медитация, той се интересува преди всичко от възможността да сподели с читателите могъщата творческа енергия, до която е достигнал чрез медитиране. В 85 кратки, изящни фрагмента, напомнящи коани, Линч разказва за техниките, чрез които развива съзнанието си, улавя идеите и придава форма на абстрактното.

Едновременно с това той разкрива немалко от своята биография, споделя размисли за киното и подробности от работата си на снимачните площадки. Така „Да уловиш голямата риба“ е изключително интригуваща и за тези, които се интересуват преди всичко от неговото филмово изкуство.

9. „Разговори със Скорсезе“
Ричард Шикъл

10 книги, които всеки заклет фен на киноизкуството трябва да прочете

Шофьор на такси, Разярения бик, Последното изкушение на Христос, Авиаторът, От другата страна: това са само някои от превърналите се в класика филми, с които Мартин Скорсезе обогати световното кино. Тази книга ви предлага рядък поглед към вътрешния свят на великия режисьор чрез неговите собствени думи.

Киноисторикът Ричард Шикъл води интервютата с майстора с вещина. Той ни превежда през живота и творчеството на Скорсезе – от детството в нюйоркския квартал Малката Италия през 50-те години, бягството му от тази реалност чрез филмите до израстването му като творец, чиито енциклопедични познания за киното оформят амбициите и изкуството му.

Скорсезе разказва увлекателно за по-малко известните си филми, за отдавна превърналите се в класика, за документалните си опити и за това какво му е повлияло най-силно.

Той разкрива личния си стил, вниманието към детайлите и страстта си към жанровото кино. Неподправената му киноманска страст ясно проличава във възгледите му за актьорската игра, режисурата, музиката и операторското майсторство.

Съберете влиятелен кинокритик с велик режисьор. Добавете споделена любов към историята на киното, както и проникновение, отзивчивост и приятелство в изобилие. И ще получите „Разговори със Скорсезе“ – наситено и абсолютно завладяващо преживяване.
Лио Броди

10. „Последен дъх“
Луис Буньоел

10 книги, които всеки заклет фен на киноизкуството трябва да прочете

Луис Бунюел (1900–1983), една от най-ярките и интригуващи фигури на световната култура, единственият голям режисьор сюрреалист, разказва в „Последен дъх“ за своя живот и творчество, за своите съмнения и търсения, за любимите си места и питиета, за страстите и фобиите си, за приятелите си, сред които са Лорка, Елюар, Арагон…

За мнозина сюрреализмът е артистична прищявка на чудати творци, които искат да бъдат различни от масовата буржоазна култура. Но в своята книга Бунюел обяснява, че „истинската цел на сюрреализма обаче бе не да създаде ново литературно, художествено или дори философско движение, а да взриви обществото, да промени живота.

В тази изключителна книга-изповед фактите са любопитни не само сами по себе си, но и с оригиналността на Бунюеловите тълкувания – непривични, изненадващи, завладяващи.

Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *