Дали човекът е бил шизофреник, или чист зевзек, не е ясно, но когато възрастната преброителка започнала да попълва статистическите си документи, на въпроса „Народност?“ побързала да напише „българин“, а той я накарал да поправи думата на „римлянин“, защото се считал гражданин на Римската империя, провинция Мизия.
Тя се опитала да спори с него, но човекът държал на твърдението си и тя, ще не ще, оставила думата „римлянин“, продължила с „Религиозин ли сте?“ (отговор – „Да.“), а на въпроса „Към кое вероизповедание принадлежите?“, човекът спокойно отвърнал: „Езичник“.
„Ама, не може така! Такъв документ и такива данни компютърът на НСС няма да приеме..“, казала преброителката, но той си настоявал на своето и тя нямало как – вписала дадената ѝ информация. После се оказало, че човекът е собственик на Вила рустика, близо до село К., която притежава от II век, с обща квадратура на 17-те помещения – 1340 кв. м.
На въпроса: „Имате ли хладилник, пералня, сушилня, миялна, телевизор, компютър, таблет, смартфон?“, отговорът бил „Не“. На въпроса: „Имате ли в жилището електрически ток и интернет?“, отговорът също бил „Не“. На въпроса: „Как се отоплявате?“ интервюираният отговорил: „С дърва“. От по-нататъшната анкета се оказало, че човекът се препитава със земеделие.
Статистическото изследване било проведено в кръчмата на село К., където Луциус (на когото съселяните му викали Лукчо) – чорлавият и небръснат римлянин, с орлов нос и доста липсващи зъби, платил виното си с монета на император Каракала (211-218 г.).
Петнайсет минути по-късно двама полицаи го прибрали за незаконна иманярска дейност, извършена през деня в местността „Робин дол“, на което обвинение той отговорил, че просто си обръщал с казма градината, подготвяйки я за зимата.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
