„Ритлите”* са красиви варовикови образувания – вертикални скални стени (с предполагаема възраст над 120 милиона години), разположени по двата бряга на река Искър край село Лютиброд. Подредени са успоредно една на друга, извисяват се до 80 метра над нивото на река Искър, имат внушителни размери – дължина от 200 до 400 метра, а дебелината на скалната маса на места достига до 7 метра.
Научните изследвания и местният фолклор свидетелстват за наличието на укрепено селище вътре в ограниченото от намиращите се на левия бряг скални стени пространство – източната и западната стена на крепостта били самите „Ритли”, от север жителите му били защитени от планинския масив, а от юг била иззидана висока крепостна стена от дялани камъни.
В подножието на тази непревземаема крепост се намирал голям античен и средновековен град, наречен Коритен. Учените предполагат, че при заплаха от вражеско нападение жителите на Коритен се скривали в крепостта, а в мирни и благодатни времена живеели и работели долу, при реката.
Не можем да знаем точно как е протичал животът през тези далечни епохи, но една приказка разказва, че по тракийско време различни врагове нахлували по Искърското дефиле и многократно разрушавали и опожарявали красивия и богат град край Искъра.
По време на една война, когато всички мъже били заминали там, откъдето изгрява слънцето (на изток), за да се сражават, се разнесъл слух, че откъм залеза напредват други войски, които идват да грабят и безчинстват.
Тогава жените и децата, в отчаянието си, паднали на колене и се помолили на Великата богиня майка – да ги спаси от приближаващата смърт. Богинята се смилила и с дланите си заслонила и скрила от погледите на враговете беззащитните жени и деца, а дланите ѝ се вкаменили и впоследствие местните жители ги превърнали в своя крепост.
Друго предание казва, че в първите години на османското владичество Господ сложил тези ритли от двете страни на християнското селище, за да поберат огромната мъка и непоносимото тегло на поробените от турците местни хора.
* Името на скалния феномен „Ритлите” произлиза от думата „ритли” или „литри”, която означава приспособление за каруца, което позволява товарене на много сено или друг товар, по-голям от обема на превозното средство.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
