На десния бряг на река Огоста, близо до моста, по който се влиза в село Хайредин, има една пещера (дълбока 19 м, широка 17 м, с височина при входа 4,5 м), в която е открита единствената в България антична работилница за хромели. Вътре се намират повече от 150 гнезда, от които са изваждани кръгли камъни за примитивните мелници за жито.
През 60-те години на ХХ в. в този археологически обект са проведени разкопки и наред с готовите, почти готовите и дефектните (счупени по време на изработка) хромели са открити още глинени съдове и медни римски монети, най-късните от които са сечени през управлението на римския император Флавий Клавдий Йовиан (363 – 364 г.).
От онези антични времена са изминали почти 1700 години, но сегашното село Хайредин все още се намира сред плодородната Златия, където се ражда най-хубавото жито – така, както се е раждало и в древността.
Но дори и най-едрата и златна пшеница трябва да бъде смляна на брашно, за да може чрез свещенодействието на замесването и изпичането да се превърне в хляб – най-старата човешка храна. Има една приказка, която разказва как от брашното се получава човек: брашното е праха, от която Бог е създал човека; маята е душата, вложена в него; водата е кръвта, когато се измесва тестото, се получава плътта, а когато се изпече хлябът, се получават костите на човека.
Днес ние знаем, че без хранителните вещества и витамините, съдържащи се в хляба, нито мускулите и органите, нито костите на човек са здрави и силни. А от римските ни предци е останал обичаят да се правят символични „кукли“ (човечета) от хляб за различни народни празници (Тодоровден, Лазаровден, Цветница и др.) и макар че днес религията е друга, хлябът е все така почитана и основна храна.
Римляните наричали хлябовете с формата на хора „maniae”, но „мании” се казвало и на изображения на мъже и жени (подобни на българските мартеници), приготвяни от вълнена прежда за празника на Компиталиите и закачвани на вратите на домовете, за да отблъскват злите сили и болестите.
И макар днес да смятаме, че сме много напреднали и модерни в медицината и здравеопазването, колачетата кукли и мартеничките все така ни радват, когато ги получаваме, защото те са символи на здравето и плодородието и винаги се дават с благослов.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
