На измачканата снимка тя е млада, красива, щастливо усмихната аптекарка в искрящо бяла престилка (издута от шестмесечната бременност), прегърната от съпруга си и двете им дъщери близначки.
Но всичко това ѝ било отнето на 22 декември, преди 10 години – мъжът и децата ѝ, отиващи на свиждане с нея в болницата, в която тя лежала за задържане, катастрофирали в гъстата мъгла и загинали на място.
От скръб и отчаяние родила преждевременно бебето – мъртво момченце. Така по безспорен и много болезнен начин тя осъзнала старата мъдрост „Бог дава и Бог взема“, само не разбрала ЗАЩО…
Борила се с непоносимата мъка цяла година, но на 22 декември се предала – заключила празното жилище, качила се в семейната кола и подкарала без да знае накъде, а след много часове, на един завой, в някаква планина, колата излетяла от пътя и паднала в дълбоко дере.
Намерили я баба Спаска билкарката и отец Тодор, които били тръгнали по пряка пътека през гората към съседното село (бабата – да даде билки против непоносимите болки на един тежкоболен, отецът – да му даде последно причастие). Натоварили я на магарето и я откарали през две села в третото, където още имало здравна служба; там фелдшерът ѝ оказал първа помощ и извикал линейка.
От 10 години е известна като Настасия Черната – хубавата, носеща пълен траур жена, която отец Тодор благословил да се засели и да помага на хората в забутаното селце, а баба Спаска, като разбрала, че е дипломиран фармацевт я научила и на своите билкарски науки.
Хората в малкото планинско селце вярват, че тя е самата св. Анастасия Черноризица*, дошла да облекчи болките им и да им даде надежда. Тя е и кръстница на вече 5 мигрантски бебета, щастливо проплакали в ръцете ѝ, под открито небе, в гората, въпреки че не е учила за акушерка…
* Св. Анастасия Черноризица, Нащаша или света Чьорна (в Среднородопската област), в Странджа наименованието ѝ е Черноризе или Настася Черноризица, а в други региони е популярна с името света Черна. Православната църква отбелязва празника ѝ на 22 декември. Тя е смятана за застъпничка за хората пред Смъртта и болестите, помощничка на плодовитостта и съзиданието. Покровителка е на лекарите и фармацевтите.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
