Разликата между лавандулата и лавандината е огромна (в цената и в качеството) – първата е вече рядко срещаното диво растение, от което произлизат около 30-те съвременни сорта със същото название; втората е хибриден промишлен сорт, който се отглежда масово и е сравнително по-евтин.
Разликата е и в реакцията на организма към етеричното масло, съдържащо се в различните сортове – ако лавандината може да предизвика само дразнене на носа, сълзене на очите и чувство на тежест в ушите, то „оригиналната“ лавандула може да доведе алергичния човек до задух, хрипове, спазъм на ларинкса, блокада на дихателните пътища и смърт.
Американката знаеше всичко това, защото беше експерт по тези въпроси (поради дългогодишната си тежка алергия), но проучванията за дисертацията ѝ я доведоха в България, където имаше няколко забележителни обекта от мащабната програма за строеж на крепости на император Юстиниан I Велики.
След като пропътува (с взетата под наем кола) стотици километри през красивите лилави полета на България и след като се порови в интернет, тя научи, че България вече е един от най-големите производители и износители на висококачествено лавандулово масло. Успокоителното беше, че опасното за нея диворастящо растение се среща само в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.
За съжаление, оказа се, че в района на Панагюрище има площи с биологично сертифицирана лавандула с изключително високо съдържание на етеричния компонент Линалоол, а последният обект, който жената трябваше да посети, беше крепостта Красен, намираща се на 6 км южно от този град. И сега тя лежеше край пътя сред нежнолилавите бразди, до спукалата гума кола, а над вече невиждащите ѝ очи се беше ширнало виолетовочерно небе с проблясващи съцветия от звезди.
Малшанс!?!?!
Трупът ѝ щеше да бъде намерен чак на сутринта, когато работниците щяха да дойдат, за да започнат жътвата на скъпоценните растения, защото тези малки, неравни, високопланински площи с лавандула се жънат само на ръка. А около него отдавна щяха да са се изправили стръковете, стъпкани от босите крака на самодивите (истинските собственички на лавандуловите поляни), които никак не обичат заблудени пътници след залез слънце.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
