Хората, които живеят на село, познават миризмата, която идва от озона, който се образува в резултат на мълниите по време на гръмотевична буря, но твърдят, че това е ароматът на растението колендро, отделящо тази разпознаваема миризма, ако бъде смачкано от градушка. Дали това растение е реално или митично, само учените могат да отсъдят…
„Халите са се сбрали на веселба”, казват старите хора, когато хоризонтът притъмнее и се извие неочаквана буря или при чисто и безоблачно небе изведнъж замирише на колендро. В народните представи халите са прастари демони на стихиите, които унищожават земеделската реколта, стъпквайки я със своите облачни коне, изпод чиито копита хвърчат небесни камъчета – градушка, брулейки плодовете и кършейки клоните на овошките с диханията си – черни вихри, подпалвайки нивите със стрелите си – мълниите.
Една легенда гласи, че колендрото е любимото растение на женските хали, но по скалите, в пещерите и в пропастите, където те живеят, растението не вирее. Дори когато халите облитат земята, колендрото се крие от женските и се показва само на мъжките хали, в периода на ухажване, а най-силния аромат то изпуска, когато мъжка хала е набрала букет за любимата си. То мирише призивно за женската хала и предупредително за всички останали, знак, че в дадената местност халите свадбуват и не бива да бъдат обезпокоявани. Смачканото колендро ухае и по време на пехливанските борби между мъжките хали, които се провеждат на техния сбор, в апогея на лятото, мирише упоително и когато халите играят буйно хоро.
За земеделците тази миризма е притеснителна, защото предвещава съсипана реколта, но казват, че направо омразна е тя за Свети Илия, който, щом я усети, тутакси се втурва да разтури сборището на халите и да ги прогони през девет планини в десета. Противоградните ракети, които разбиват буреносните облаци също са ефективни, но освен облачните грамади, с пълни с лед търбуси, унищожават и цялата романтика…
“10 изречения = история” e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти”.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
Коментари