Густав Льобон е френски доктор по медицина, антрополог, социолог и социален психолог, роден на 7 май 1841 г. За своя деветдесетгодишен живот, той оставя след себе си огромно литературно наследство.
Водещо в работата му остават отношенията между човека и обществото. Убеден е, че поведението на хората в тълпата се различава съществено от индивидуалното човешко поведение.
Книгата му “Психология на тълпите” е най-известният му труд и макар нейното първо издание да е от 1895 г., монографията му е считана за актуална и до днес. Понятието “тълпа” той определя по следния начин:
“В обикновен смисъл, думата “тълпа” означава сбор от индивиди, независимо от тяхната националност, професия или пол, а също така и от случайните обстоятелства, които ги събират.
От психологическа гледна точка понятието “тълпа” придобива съвсем друго значение. При определени обстоятелства, и само тогава, една съвкупност от хора притежава нови и съвсем различни характерни черти от тези на отделните индивиди, които я съставляват. Съзнателната индивидуалност изчезва, а усещанията и представите на всички единици се ориентират в една и съща посока.” (стр. 27)
Днес ще ви представим 10 цитата от “Психология на тълпите” – четиво, което всеки трябва да има в личната си библиотека.
1. “Само като се задълбочи малко в психологията на тълпите, човек може да разбере до каква степен е отслабнало въздействието на законите и институциите върху тях; доколко те са неспособни да поддържат каквито и да било мнения, извън онези, които са им били натрапени; и как не биха могли да бъдат ръководени според правила, основаващи се върху чисто теоретичното равенство, ами като се установи от какво се впечатляват и изкушават.” (стр. 22)
2. “Най-впечатляващата особеност, присъща за психологическата тълпа е следната: каквито и да са съставящите я индивиди, колкото и да си приличат или различават по начина им на живот, по професия, по характер или интелигентност, единствено заради това, че са се превърнали в тълпа, те се сдобиват с нещо като колективно съзнание. И тази колективна душа ги кара да чувстват, мислят и действат по начин, коренно различен от онзи, по който всеки един от тях би чувствал, мислил и действал, намирайки се отделно от тях.” (стр. 29-30)
3. “Различни причини определят появата на тези специфичните за тълпите качества, които изолираните индивиди не притежават. И първата е, че индивидът в тълпата – само защото е заобиколен от много хора – добива някакво усещане за непобедима сила, позволяващо му да се поддаде на инстинкти, които задължително би обуздал, ако е сам.” (стр. 32)
4. “В една тълпа всяко чувство и всяко действие са заразителни, и при това до такава степен, че отделният човек да жертва с голяма лекота личния си интерес в името на общия. Това е свойство, което силно противоречи на природата му и човек е в състояние да го възприеме единствено и само, когато е част от тълпата.” (стр. 32-33)
5. “Силата на чувствата в тълпите – и това важи най-вече за разнородните тълпи – е преувеличавана и от отсъствието на отговорност. Усещането за безнаказаност, увереността в което е толкова по-голяма, колкото по-многобройна е тълпата, и представата за значителна моментна власт, дължаща се на числеността, правят възможни за общността чувства и действия, иначе невъзможни за отделния човек.” (стр. 50)
6. “Като не изпитва никакво съмнение относно онова, което смята за истина или за грешка, и от друга страна, с ясното съзнание за своята сила, тълпата бива колкото властна, толкова и нетолерантна. Отделният човек може да приеме противоречието и спора, обаче тълпата не ги понася никога.” (стр. 52)
7. “На идеите им е нужно дълго време, за да се загнездят в съзнанието на тълпите, но не по-малко време трябва да мине и за да излязат оттам. Ето защо тълпите, от гледна точка на идеите, винаги изостават с няколко поколения назад спрямо учените и философите.” (стр. 63)
8. “Та значи, не фактите сами по себе си поразяват народното въображение, ами по-скоро начинът по който се случват и се представят. Само чрез тяхното сгъстяване, ако мога така да се изразя, те предизвикват някакъв стряскащ образ, който изпълва и завладява съзнанието. Който познава изкуството да въздейства върху въображението на тълпите, познава също и изкуството да ги управлява.” (стр. 68)
9. “Един народ е организъм, създаден от миналото и както всеки организъм, може да се промени само чрез продължителни наследствени натрупвания.” (стр. 79)
10. “Тълпите никога не са били жадни за истини. Те се извръщат пред аргументи, които не са по вкуса им и предпочитат да обожествяват грешката, ако грешката ги привлича. Който умее да ги заблуждава, лесно им става господар, а който се опита да ги извади от заблудата, винаги става тяхна жертва.” (стр. 105)
Източник: “Психология на тълпите“, Густав Льобон, изд. „ВЕСИ“ – 2017 г.
Превод и обща редакция: Галин Йорданов
Икономист по образование, но не и по душа. Истинската ѝ страст са музиката, киното и книгите. Обича историите за необясними неща и свръхестествени същества, легенди и митове. Увлича се по фентъзи романите и дори е автор на такъв – „Осмата част на силата – Наказанието Самодива“.
Коментари