Затварям си очите и виждам. Виждам канцеларията с протрития килим. Закачалката и двете почти празни кантонерки, отворения прозорец, през който влиза горещият вятър и мърда лениво пердето.
Миризмата на пържено от закусвалнята на долния етаж и мухата, кацнала до вечната лула. Виждам голямо бюро с въртящ се стол зад него и пишещата машина, която изяжда буквата „а“. Виждам и половинката уиски с двете чашки, скрити в най-долното чекмедже…
Кантора 615, Кауенга Билдинг, Холивуд Булевард – Лос Анджелис. Това е замъкът на последния рицар на честта – Филип Марлоу. Там той мисли на спокойствие и в мъглата на цигарения дим очаква поредния клиент. Поредният проблем, в който опасностите ще са повече от парите.
Уикицитат: Марлоу е около 38-годишен и 180 см висок, роден е в Санта Роза, Калифорния, учил е няколко години в университет и е работил за известно време като детектив към застрахователна агенция. Пуши Кемълс, пие уиски, бренди и коктейл „Гимлет“. Пистолетът му е Смит и Уесън. Кара автомобил Oldsmobile.
Освен това обича поезията, шахмата и класическата музика, а етичният му кодекс е по-твърд от погледа на проститутка, на която са предложили романтична любов. (Извинявай, Реймънд, не се сдържах).
Филип Марлоу е герой на всичките седем романа на Реймънд Чандлър. Двамата са свързани неделимо в сърцата на адски много хора. Защо Марлоу се превръща в такава легенда?
Най-простият отговор е, че той е мъжът, който мъжете искат да бъдат, а жените – с когото искат да бъдат. Но има и много повече.
Той е твърд. Твърд в кодекса си – „аз съм това, в което вярвам„. Това пленява хората, защото дайте да си признаем – живеем в свят, в който моралните устои са като… не, не, никакви сравнения повече!
Сега трябва да подредя 10 интересни факта за Реймънд Чандлър. Тъпото е, че животът му е бил доста тъжен, хаотичен и объркан, изпълнен с алкохол и депресия. Затова, вместо тегави житейски истории, които притеснително биха напомняли на нашите собствени, ще завършим с десет цитата от негови произведения, а те си заслужават, повярвайте ми.
„Тази вечер духаше откъм пустинята. Един от онези горещи, сухи ветрове от Санта Ана, които се спускат през планинските проходи, къдрят косите, карат нервите да подскачат и предизвикват сърбеж по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой. Хрисими женици опитват с пръст острието на кухненските ножове и не откъсват поглед от вратовете на съпрузите си. Всичко може да се случи. В някой бар могат дори да ти сервират пълна халба бира.“
„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида.“
„Можеш цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното.“
„В къщата на Стърнудови преддверието бе високо колкото втория етаж. Над входните врати, през които би могло да мине цяло стадо индийски слонове, имаше голям витраж, изобразяващ рицар в тъмни доспехи, който освобождава завързана за дърво дама, съвсем без дрехи, но с дълги коси, много удобни за случая. За да бъде по-общителен, рицарят бе вдигнал забралото на шлема си и човъркаше възлите на въжетата, с които дамата бе вързана за дървото, но никак не му вървеше в това начинание. Застанах там и си помислих, че ако живеех в тази къща, рано или късно трябваше да се покатеря при него и да му помогна. Не приличаше на човек, който си дава много зор.“
„Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни освен може би изрусените до бяло, които са толкова блондинки, колкото и населението на Централна Африка.“
„Знаех едно нещо: в момента, в който ти кажат, че не ти трябва пистолет, по-добре си вземи такъв, който работи.“
“Телевизията е нещо съвършено. Натискаш копчето, излягаш се на канапето и изпразваш ума си от всякакви мисли. Започваш да гледаш мехурчетата на първичната кал. Не е нужно да се концентрираш. Не се налага и да реагираш. Нито пък да помниш. Умът ти не ти липсва, защото не ти е нужен. Сърцето, черният дроб и белите дробове продължават да функционират нормално. Намираш се в състояние на покой, нещо като дълбока нирвана. И ако в този момент в стаята ти влезе някой досадник и ти каже, че приличаш на муха, залепена за празна консервена кутия, не му обръщай внимание. Той вероятно няма пари да си купи телевизор.”
„Жените лъжат за какво ли не… просто да не загубят навика.“
„Беше около единадесет часа сутринта. Носех гълъбовосиния си костюм с тъмносиня риза, вратовръзка и кърпичка в горното джобче, черпи високи обувки и черни памучни чорапи на тъмносини ивици. Бях спретнат, чист, избръснат и трезвен и хич не ме беше грижа дали някой знаеше за това. Изглеждах точно така, както трябва да изглежда един добре облечен частен детектив. Бях дошъл на посещение при четири милиона долара.“
„Няма лошо уиски. Просто някои са по-добри от други.“
Димитър е класически музикант и работи в Софийска филхармония. Четене, кино и още музика са любими занимания. Активен планинар и фен на аматьорския футбол. А, да, да не забравяме и бирата!
