10-те най-големи световни религии

Думата религия идва от латинското religio и означава свещено задължение, благоговение. Религията е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили.

Тя е и съвкупност от норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система. Или по друг начин казано, това е специфична форма на обществено съзнание, която се отличава с единство на мирогледа, чувствата и култа. В света съществуват хиляди религиозни общности, изповядващи най-различни мирогледи, като най-разпространените религии са три. Това са християнството, ислямът и будизмът, която е и най-старата измежду трите.

Освен тях по света са разпространени и много местни (национални, племенни) вероизповедания, сред които са тези на индусите, китайската народна религия, конфуцианството, шинтоизмът, юдаизмът и др.

Религиите пък винаги са съпътствани от секти. Това са техни отклонения, които тълкуват по различен, нов начин ученията и обикновено се отделят организационно от официалната църква. Тяхното разнообразие е също изключително голямо, като най-често това са секти на трите световни и на някои по-големи местни религии. Те варират като смесени секти, включващи идеи и практики на християнството и източните религии.

Конституцията на България определя вероизповеданията като „свободни“, религиозните институции отделни от държавата, а източното православие като „традиционно“ изповедание. Законът за вероизповеданията пък урежда правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата.

Данните от последното преброяване, проведено през 2011 г., сочат че вероизповеданието е въпросът, чийто дял на неотговорилите е най-висок – 21,8%. Самоопределилите се към източноправославната вяра наши сънародници са 76%, от лицата отговорили на въпроса. Католическото вероизповедание има 0,8%, а протестантите са 1,1%. Към мюсюлманската вяра се определят 10%, а към други вероизповедания 0,2% или 11 444 от преброените.

Вероизповедание нямат 4,7 на сто, а 7,1% не се самоопределят. На територията на Република България са регистрирани над 100 вероизповедания. През 1991 г. като член на ООН, страната ни подписва Декларация за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност и убеждения.

Вярвайки, че толерантността и добруването минават през познанието и информираността, ето 10-те най-големи религии в света. В тази група не са представени хората, които се определят като нерелигиозни, агностици и атеисти и които наброяват около 1,1 милиарда души от населението на Земята.

Агностицизмът е философско течение, което твърди, че не знаем каква точно е истината за Бог, боговете и живота след смъртта. Счита се, че термините агностицизъм и агностик са въведени от английския биолог и професор Томас Хъксли през 1869 г. в Лондон по време на основаването на Метафизичното общество.

Атеизмът представлява светоглед, убеждение, което изключва съществуването, на каквото и да е свръхестествено същество – божество, дух, нематериални сили или задгробен живот. Появява в края на 16-ти век във Франция, а дефиницията му се променя с времето в зависимост от историческата перспектива.

Проучване, направено през 2010 година, показва, че атеистите и агностиците имат много повече познания по отношение на религията, отколкото самите вярващи. Към днешния ден в седем държави в света атеизмът е престъпление, наказуемо със смъртно наказание. Във всички тях ислямът е официална религия.

1. Християнство – 2,1 милиарда души

Оскъдните източници за появата и формирането на християнската религия затрудняват въпроса за произхода й. Най-ранното историческо свидетелство за християните дава историкът Тацит, който пише за тях в своите „Анали“.

Според изследователите християнството възниква от юдейска секта. Традиционната богословска позиция е, че то е основано от Иисус Христос, живял в Палестина в началото на I век, по време на управлението на римските императори Август и Тиберий. Неговият живот, проповеди и учение стигат до човечеството чрез новозаветните книги, написани от учениците му.

Християнството почита канона на Библията (Стария и Новия завет) като вдъхновено от Бога слово. Разпределението на християнската религия на три основни направления: православие, католицизъм и протестантство, довежда до различия в техните учения и религиозна практика.

Православната църква е устроена, а нейният религиозен живот се управлява от определени канони. Основните разликите между православието и католицизма са: догматът за изхождането на Дух Свети и от Сина, догматът за непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария, догматът за главенството и незаблудимостта (непогрешимостта) на папата и др. Протестантството издига три основни принципа в своето учение – спасението чрез личната вяра, свещенство на всички вярващи и изключителния авторитет на Свещеното Писание.

2. Ислям – 1,5 милиарда души

В буквален превод „ислям“ означава подчинение. Той възниква в Арабия в началото на VII век на н.е., през периода на обединяване на разпокъсаните арабски племена и на появата на класови отношения сред тях. Идеите на тази религия първоначално се проповядват от Мохамед в неговия роден град Мека.

През 612 г. той получава първото си откровение и започва да проповядва, което не е прието никак добре от съгражданите му и той и привържениците му са принудени да избягат в Ясриб, наречен след това Медина (градът на Пророка).

Основен източник на познание на исляма е Коранът. Той представлява сборник с указания от религиозен, морален, граждански и политически характер. Още през първите години на разпространение на религията възникват разногласия между отделните племена по въпросите на властта, а по-късно и тези на вярата, които довеждат до появата на различни течения в него. Най-големите от тях са тези на сунитите и на шиитите.

3. Индуизъм – 1 милиард души

Индуизмът е религия, изповядвана от по-голямата част от хората в Индия. Тя обхваща широк кръг, различаващи се едно от друго направления като народния индуизъм, ведизма, бхакти, вайшнавизъм, йогическата традици и др.

Освен че няма еднозначно формулирана система от вярвания, индуизмът се е формирал постепенно въз основа на различни традиции и няма единствен основоположник. В основата му се намират множество религиозни текстове, които се разделят на две групи – шрути и шмрити. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти.

4. Будизъм – 380 милиона души

Будистите вярват, че крайната цел в живота е да се постигне „просветление“. Будизмът учи, че нирвана е най-висшето състояние на съществуване, състояние на чисто съществуване и то се постига чрез средства, които зависят от отделния човек. Основателят му – Сидхарта Гаутама, се ражда в царско семейство в Индия около 600 г. пр. Хр.

Според историята, той живеел луксозно, като имал малък достъп до външния свят, но един ден получил просветление и изоставил охолния живот, за да търси просветление чрез аскетична строгост.

Днес будизмът е много разнообразен и се дели най-общо на две широки категории – Теравада (малък съд) и Махаяна (голям съд). Теравада е монашеската форма, която запазва пълното просветление и нирваната за монасите, докато будизмът-махаяна разширява целта на просветлението също и за останалите хора, немонаси.

5. Конфуцианство – 370 милиона души

Конфуцианството се е зародило в Китай през VI-V век пр.н.е. Влиза в състава на Сан дзяо – една от трите главни религии в Китай. Религията представлява етична и философска система, развита на базата на поученията на китайския философ Конфуций (551-479 пр.н.е.). От религиозна гледна точка то има пантеон от богове, към които е причислен и Кундзъ (Конфуций).

Значително място заема култът към прадедите и вярата в духове. Конфуцианството става официална религия при император Хан Уди, когато Дун Джуншу предложил да се ликвидират другите учения и да направят всеобщ обект на почитане конфуцианството. Дун Джуншу съединил конфуцианското учение с учението за космическите сили Ин и Ян (дуаизъм) и петте първи елемента У-син.

6. Шинтоизъм – 100 милиона души

Шинтоизмът е традиционна японска религия, датираща от древността. За ранния шинтоизъм не се знае почти нищо. Вероизповеданието няма определен основател или свещени книги, няма и строга доктрина. Пропагандата и проповядването му не са приети, защото шинтоизмът е дълбоко вкоренен в японците и техните традиции.

Моралният му кодекс обикновено следва този на конфуцианството. Ценностите на шинтоизма са фокусирани върху благоденствието на групата и това е коренът на прословутия японски колективизъм. Често тази религия се възприема като път за обединение на обществото около общи ценности.

7. Сикхизъм – 28 милиона души

Сикхизмът е една от националните религии на Индия. Тя се заражда в началото на XVI век в Северна Индия на основата на синтез на индуизъм и ислям в условията на установения в този район Делхийски султанат. Неин основател е гуру Нанак (1469-1539 г.).

Сикхите се считат за негови последователи, а названието „сикх“, произхождащо от санскритската дума „шишя“, означаваща „ученик“. Те имат 10 духовни водача и вярват в един Бог – Сат Гуру. Свещената книга им книга се нарича Ади Грантх или „Първоначалната книга“, която по-късно става известна и под името Гуру Грантх Сахиб.

С разделянето на колониалната Британска Индия през 1947 г. на Индия и Пакистан възниква конфликт между мюсюлманите и сикхите. В следствие на което сикхите масово се преместват в Източен (Индийски) Пенджаб, а на мюсюлманите в Западен (Пакистански) Пенджаб.

Противоречията между тях нарастват през 1970 г. и сикхите образуват сепаратистки групировки, целящи създаването на независима държава Халистан. Решението на Индира Ганди да извърши чистка през 1984 г. под името Операция „Синя звезда“ в свещения за сикхите Златен храм в Амритсар, се оказва фатално за самата нея. Тя бива убита от своите телохранители, които са сикхи. В резултат на това възниква серия от антисикхски погроми в цяла Индия.

8. Юдаизъм – 14 милиона души

Юдаизмът е най-старата, съществуваща и днес, монотеистични религия. Нейното начало е поставено преди повече от три хиляди години от пророка Авраам. Юдаизмът се основава на еврейския канон на Библията, известен като Танах, и е доразвит в по-късни текстове като Талмуд. Според неговите последователи, той изразява заветната връзка между Бог и Колената израилеви.

Според традиционния равинистки юдаизъм, Бог разкрива своите закони и заповеди на Моисей в планината Синай под формата на Писмената и Устната Тора. Юдейските текстове, традиции и ценности играят важна роля и в по-късните авраамически религии, като християнството, исляма и бахайството.

9. Бахайство – 7 милиона души

Бахайството или бахайската вяра e религиозно учение, основанo през XIX век в района на днешен Иран от персиеца Бахаулла. Изповядващите я се наричат бахаи, а най-много от тях има в САЩ. Това вероизповедание изповядва съществуването на един Създател Бог и единството на цялото човечество и получава знания посредством пратеници, назовавани „Проявления на Бога“. Отхвърля троичността на Бога, проповядван от християнството. Според него религиозната история на човечеството е еволюиращ образователен процес.

10. Джайнизъм – 5 милиона души

Джайнизмът е традиционна дхармическа религия, възникнала през VI век пр. н.е. Името и идва от думата „джина“, която означава „победител“. За неин основател се смята Махавира Джина, но според ортодоксалната традиция на джайнизма, той е само последният тиртханкар (велик учител).

През I век пр.н.е. последователите му се разделят на две основни секти – шветамбара („облечени в бяло“) и дигамбара („облечени в цветовете на страните на света“). Джайнизмът е склонен към създаването на много сложни и строги класификационни схеми и йерархии и стремеж към описания чрез систематични числови способи.