Стара Загора отбелязва на 5 октомври празника на града. Датата е свързана с княз Александър Богориди, генерал-губернатор на Източна Румелия, който именно на тази дата (или 23 септември по стар стил) през 1879 г. полага основния камък за възстановяването на града след опустошенията по време на Руско-турската освободителна война. Така 5 октомври остава в историята на Стара Загора и започва да се чества като официален празник.
Градът е разположен в източната част на Горнотракийската низина, заключена между Сърнена Средна гора, Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения, Чирпанските възвишения и Сакар планина, а също и край река Бедечка, чиято средна надморска височина е 196 м. Стара Загора е един от основните икономически центрове в страната и по данни от преброяването през 2013 г., броят на жителите му е над 130 000, което го прави и 6-тият по население град в България.
Наричат Стара Загора града на липите, поетите, на правите улици и красивите жени… И то с абсолютно право. Потопим ли се в историята на този древен град, ще открием изключително любопитни факти и събития, които и до днес бележат облика му. В чест на празника, днес се поразровихме в миналото и настоящето на Стара Загора и ви представяме 10 любопитни факта за един от най-приветливите градове у нас.
1. През последните 10 000 години Стара Загора непрекъснато е бил обитаван. В града и до наши дни са запазени две от най-старите неолитни жилища в Европа, които са и с най-богати находки. В музея „Неолитни жилища“ могат да се видят 1826 удивителни експоната: различни мъжки и женски фигурки, предмети и форми, дори керамичен съд – лале, рисувано с бяла боя… В непосредствена близост са разположени над 120 древни селищни могили – едно истинско предизвикателство и за в бъдеще пред историци, антрополози, етнографи и изследователи…
2. През хилядолетната си история градът е имал осем имена – Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора. Според някои тълкуватели, думите Берое, Боруй, Верея, Железник, означават желязо. За славата на този район някога заслуга имали и халколитните медни рудници. Те се оказват най-големият рудодобивен център на Европа през V хилядолетие пр. Хр.
3. Седем хиляди години пр.н.е. селището е било пристанище на три големи плавателни реки, а климатът – изключително мек и благоприятен. След няколко хилядолетия, в резултат на силно земетресение, две от реките изчезват. Районът обаче останал привлекателен и подходящ за развитие на животновъдство, земеделие и овощарство.
4. Около 107 година, след победа над даките, император Траян преминава през района и решава да нарече града на себе си – Августа Траяна. Селището придобива и правото да сече монети. Седем века по-късно, историята се повтаря, но с друг владетел. След височайше посещение на византийската императрица Ирина, през 784 г. градът се превръща в Иринополис.
5. Една година преди Освобождението от османска власт, по време на драматичните събития от 1877 г., градът е превърнат в руини. Задачата за новия градоустройствен план е възложена на арх. Лубор Байер, пристигнал от тогавашна Австро-Унгария, по произход – чех. Той иска и успява да създаде такъв облик на града, че да не отстъпва на модерните за онова време архитектурни решения в Америка. Така новата Стара Загора се прочува като град на правите улици.
6. Времената се сменят, поколенията – също. Но мястото за срещи в Стара Загора сякаш не се променя. Това са двете „гъби“ в центъра на града. Не са нищо особено, а най-обикновени цилиндрични колони за плакати, с нещо като шапка на върха. Вече знаете къде в Стара Загора човек никога не се чувства сам. При „гъбите” винаги е пълно.
7. Сградата на Старозагорската опера е най-голямата на Балканския полуостров. Построена е през 1971 г. по проект на арх. Михаил Соколовски, арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Хаджистойков. Това е първата сграда в България, строена специално за опера. За съжаление през 1991 зданието на операта е унищожено от пожар. Изпепелени са безценни декори и сценични костюми, а кристалните полилеи, внесени специално от Италия, са унищожени. След дълги години на събиране на средства за възстановяване на сградата, включително чрез дарителски сметки от родолюбиви граждани, най-после с изключителното финансово съдействие на Община Стара Загора, ремонтът приключва и на 5 октомври 2010 г., с премиерата на операта „Кармен“ от Жорж Бизе – отново се отварят вратите на най-красивата оперна сграда в България.
8. Старозагорската зоологическа градина е най-голямата по площ в България. Тя е създадена на 26 април 1957 г. Разположена е в живописна местност на територията на парк „Аязмото“. Заема площ от 70 дка. В началото на март през 1960 г. в зоопарка вече има повече от 40 животни. Днес в него се отглеждат около 400 екземпляра от приблизително 80 вида бозайници, птици и земноводни. Могат да се видят животни от почти всички континенти.
9. А защо Стара Загора се нарича Града на липите? Защото почти няма улица в града, която да не е засенчена от уханните широколистни дървета. Всяка година от края на май до средата на юли се провеждат градските Празници на липите, посветени на цъфтежа на дъхавите дървета.
10. Един от най-романтичните ореоли на този град идва от това, че тук са родени и вдъхновени много бележити наши поети и писатели. Стара Загора е родното място на Димитър Подвързачов, Иван Груев, Веселин Ханчев, Иван Мирчев, Кирил Христов, Николай Лилиев. Своя знак тук са оставили Петко Славейков и Пейо Яворов.
