Независимо от нашите представи, формирани от художествената литература, изобразителното изкуство и киното, римляните всъщност не са били по-свободни или по-перверзни от други народи. Тяхното общество просто имало други правила и принципи, които са претърпели интересна еволюция във времето, докато достигнат до етапа, който ние познаваме.
Ранното римско общество поставя мъжа в центъра на всичко и му отрежда неоспорима водеща роля. Той е pater familias (баща на семейството, пълен господар на дома). Животът гравитира около него във всяка една сфера, включително и в сексуалната. Неговите партньори (били те жени, момичета или момчета), трябвало да му осигуряват удоволствие, винаги когато пожелае. Единственото правило, с което той се съобразявал (и което останало непроменено през цялата римска епоха) било, че лицето, с което мъжът прави секс в брака или извън него трябва да е с по-нисък ранг.
Правата на римската жена в сексуално отношение преминават през няколко исторически етапа. В началото, съпругата – римска гражданка трябвало да бъде абсолютно вярна на мъжа си, защото ако изневери, той имал пълното право да убие нея и любовника или любовницата ѝ. Но както пише проф. Ева Кантарела: “Жените от I век след Хр. постигат ниво на автономия и свобода, което в модерната епоха ще бъде извоювано едва през седемдесетте години на двадесети век.“
Каква е причината за тази драстична промяна?
Просто жените получават (чрез гласуването на нови закони) икономическа независимост и право на развод. В продължение на три века и половина (от средата на I век след Хр. до III век след Хр.) семейните и извънсемейни отношения еволюирали, докато се стигнало дотам, че вместо класическото строго семейство, обвързано с всички условности на законите и морала, широко разпространение придобили съжителствата от всякакъв тип, без официално обвързване. В следствие на това се появила дори демографска криза, с която император Август безуспешно се опитал за се пребори, прокарвайки специални закони.
Този период от римската епоха се характеризирал с голяма сексуална свобода – сексуалният живот станал по-открит и позволен, и за мъжа и за жената. Периодът приключил около 260 г. след Хр., когато започнали варварските нашествия. Нестабилността и икономическата криза, предизвикани от тях довели до промени в цялото римско общество и до завръщане на старите порядки.
В резултат от това женската свобода приключила – от жената се изисквало да се омъжва девствена, да бъде вярна съпруга и да живее с мъжа си до смъртта на един от двамата. Възможността за право на избор или извънсемейни връзки вече не съществувала дори на теория.
Но нека се запознаем с 10 от най-важните правила в секса от римската епоха.
1. За римлянина сексът във всяка форма бил дар от боговете, най-вече от Венера. Тоест, свободни били да му се наслаждават и било важно да го правят. Той бил едно от удоволствията на живота, но се консумирал според ясни социални норми, които тъй като били различни от съвременните ни се струват неприемливи.
2. Свободният римлянин (civis Romanus) трябвало винаги да е доминиращ „господар“ в леглото – можел да прави секс с партньори от всякакъв тип, само ако били социално по-низши: жена, робиня, млад роб.
3. Римлянинът трябвало да се наслаждава, а не да доставя наслада. Това важело най-вече за оралния секс – активния партньор бил презрян, за разлика от пасивния. Мъжът, римски гражданин не бивало да прави орален секс на друг мъж, не бивало да допуска да бъде насилен да го прави, и да прави орален секс на жена. Да бъде обвинен римлянин, че е felator било най-голямата възможна обида. Така приключила политическата кариера на сенатора Корацин, обвинен публично от политическия му противник Марциал.
4. Груповият секс не бил препоръчителен, защото при него съществувал риск да се престъпят някои от тези забрани. Правилото се спазвало по време на пирове и други официални тържества, но в интимна обстановка мнозина нарушавали тези табута, в името на по-голямото и разнообразно удоволствие.
5. Алтернативната сексуалност не била изключение или проблем – в латинския език от онази епоха дори нямало специални думи за това явление, което говори и за липса на предразсъдъци в това отношение. Днес делим мъжете и жените на хетеросексуални, хомосексуални и бисексуални. Римският гражданин бил свободен да намира красота и удоволствие, както в тялото на мъжа, така и на жената, като разбира се спазва правилата от точка 3.
6. В случай, че римският гражданин все пак предпочитал да е пасивната страна в сексуалната практика, то той вече се наричал cinaedus или pathicus – развратник. Придобивал и различен статус по закон – приравнявал се с проститутките, гладиаторите и актьорите, изгубвал право да гласува и да представлява сам себе си при съдебни процеси.
7. Римската хомосексуалност, когато се отнасяла да правенето на секс с деца не била осъдителна. Дори било обичайно за богатите мъже да имат вкъщи по няколко хубави момчета и момичета (и то в същия дом, където живеела и законната съпруга). Тази мода се разпространила през II век преди Хр., когато римските легиони покорили гръко-ориенталския свят и всичко „чуждестранно“ станало интересно – храната, медицината, изкуството, философията и разбира се – сексуалните практики.
8. Модерно било също да се купуват роби и робини с хубава външност, на възраст между 12 и 18 години, чиято задача била да задоволяват сексуално господаря или господарката си. Затова към робите и дори към бившите роби в римското общество се отнасяли с презрение – предполагало се, че господарите им са злоупотребявали сексуално с тях.
9. Съществували и представители на най-древната професия (свободни, но бедни римски граждани от простолюдието), които проституирали по улиците или в бордеите. За жените било задължително да бъдат облечени „леко“ и да имат оцветени в синьо или оранжево коси, за да се разпознават в тълпата. Мъжете – жигола били по-дискретни и не така явно „рекламиращи се“.
10. Друго, по-скоро естетическо правило, отнасящо се за жените в римската епоха било свързано с външността. Шанс за сексуално внимание имали само добре закръглените дами и то по възможност разполагащи с всичките си зъби (или поне с повечето). Мъжете трябвало да са мускулести, стройни и издръжливи, разбира се.
Препоръчителните сексуални пози се изобразявали навсякъде в интериора на дома – по стените във вид на фрески, по подовете – като мозайки, дори по съдовете за хранене. При разкопките на Помпей и Херкулан са направени толкова много такива открития, че се наложило те да бъдат демонтирани от стените и подовете на сградите и прибрани в специално създадено за целта хранилище на музея в Неапол, наречено и до днес „Кабинет на безсрамието“. Явно не се смятало за неморално голите сцени да бъдат разглеждани от жените и малките деца в дома.
Присъствието им в интериора се считало за демонстрация на лукс, култура и богатство. Най-често използваните пози били: „мисионерската“, „лъвицата“ – жена на колене, mulier ecuitans – „яздещата жена“. Сред „неодобряваните“ от правилата и изобразявани по-скоро по съдовете от луксозна керамика, които можело да бъдат скрити в шкафове, но явно активно използвани пози били: „69“, двама мъже и една жена, две жени и един мъж, многофигурни „кълбета“, „влакчета“ и т.н.
На някои от изображенията има изрисувани вибратори и други приспособления за доставяне и самодоставяне на удоволствие. Принципът, че най-важен е резултатът от секса – получаването на висшия дар на богинята Венера – удоволствието и тук е съвсем ясен.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
