Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, графство Линкълншир, Англия. Израства в скромно, но трудолюбиво семейство, в което важна роля играят дисциплината, личната отговорност и религиозните убеждения. През 1943 г. постъпва в колежа „Съмървил“ към Оксфордския университет, където изучава химия, а по време на следването си се включва активно в консервативното студентско движение. След дипломирането си работи като химик, а по-късно завършва юридическо образование и се специализира в данъчното право. През 1951 г. се омъжва за бизнесмена Денис Тачър, а през 1953 г. се раждат близнаците им Карол и Марк.
Политическата кариера на Тачър започва да се развива постепенно. През 1959 г. тя е избрана за депутат от Консервативната партия в британския парламент, представлявайки избирателния район Финчли в Северен Лондон. През 1970 г. става министър на образованието и науката в правителството на Едуард Хийт. През 1975 г. е избрана за лидер на Консервативната партия, превръщайки се в първата жена начело на партията. На 4 май 1979 г. заема поста министър-председател на Обединеното кралство и става първата жена в историята на страната, достигнала до тази длъжност.
По време на управлението си, продължило до ноември 1990 г., провежда мащабни икономически и политически реформи. Сред основните ѝ приоритети са ограничаването на инфлацията, приватизацията на държавни предприятия, намаляването на ролята на държавата в икономиката и ограничаването на влиянието на синдикатите. Заради твърдия си публичен образ получава прозвището „Желязната лейди“ – определение, наложило се след употребата му от съветския печат през 1976 г.
Печели три последователни парламентарни избори – през 1979, 1983 и 1987 г. Управлението ѝ обаче остава и силно противоречиво: икономическите промени, закриването на множество промишлени предприятия, високата безработица в началото на мандатите ѝ, конфликтът с миньорските синдикати и въвеждането на т.нар. поголовен местен данък (poll tax) предизвикват сериозни обществени спорове и протести. През ноември 1990 г., след задълбочаване на разногласията в собствената ѝ партия, включително по европейската политика, тя подава оставка като министър-председател.
След оттеглянето си продължава да участва в обществения дебат, публикува мемоарите си и изнася лекции. През 1992 г. получава пожизнена благородническа титла и става баронеса Тачър от Кестевен. Постепенно се оттегля от публичния живот, а на 8 април 2013 г. умира в Лондон на 87-годишна възраст.
И до днес тя остава една от най-разпознаваемите фигури в съвременната британска история – политик, чиито убеждения, решения и думи продължават да предизвикват както възхищение, така и критики. На днешния ден ви представяме 10 от вечните ѝ цитати.
1. „Ако се наложи, поведи тълпата, но никога не я следвай сляпо.“
2. „Ако искате нещо да бъде казано, помолете мъж; ако искате нещо да бъде свършено, помолете жена.“
3. „Можете да промените решението си, ако искате. Тази дама няма да отстъпи.“
4. „Социалистическите правителства винаги остават без чужди пари.“
5. „Аз съм изключително търпелива – стига накрая да стане на моето.“
6. „Няма такова нещо като общество. Има отделни мъже и жени, има и семейства.“
7. „Жените умеят много по-добре от мъжете да казват „не“.“
8. „Домът трябва да бъде център, но не и граница на живота на жената.“
9. „Приватизацията намалява властта на държавата, а свободното предприемачество увеличава властта на хората.“
10. „Икономическата свобода е истинска свобода.“
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
