Усмивката е един от най-естествените и разпознаваеми жестове, с които човек изразява емоция. Понякога е спонтанна реакция на нещо забавно, друг път е начин да покажем симпатия, доброжелателност или просто да озарим нечий ден. Тя може да промени изражението ни за секунди, да създаде усещане за близост и дори да повлияе на начина, по който ни възприемат околните.
Интересното е, че зад този на пръв поглед прост жест се крият редица любопитни особености, свързани с човешкото поведение, емоциите и общуването. Усмивката е универсален език, който разбираме почти без думи, но колко всъщност знаем за нея? Обръщаме внимание на най-любопитните факти за усмивката в редовете по-долу.
Бебетата се усмихват още от утробата. При ултразвукови наблюдения са засичани движения на лицето, наподобяващи усмивка, още по време на бременността. Новородените могат да се усмихват още през първите 36 часа от живота си. А първите им съзнателни усмивки се появяват средно след четвъртата седмица от раждането.
На пръв поглед усмивката изглежда като съвсем малко движение на устните, но всъщност зад нея стои сложна координация на множество лицеви мускули. Броят зависи от това кои са участващите мускули и колко широко и силно се усмихваме. Сред най-важните е големият скулов мускул, който издърпва ъгълчетата на устните нагоре и встрани. В движението могат да се включат още малкият скулов мускул, мускулът на смеха, мускулите, които повдигат горната устна и ъгълчетата на устата, както и други мускули около устните и бузите. Една широка и искрена усмивка включва значително повече от движението на устните. Работят мускули, които променят положението на устата, горната устна, бузите и очите. Някои от тях действат директно, а други подпомагат или стабилизират движението.
Усмивката не винаги означава едно и също. Тя може да бъде израз на искрена радост, но също така на учтивост, смущение, притеснение, симпатия или дори ирония. Изследователите разграничават множество различни усмихнати изражения, които се различават по начина, по който се движат устните, бузите и мускулите около очите. Най-позната е искрената усмивка на радост. Учтивата усмивка е по-скоро социален жест и я показваме, за да бъдем любезни или приветливи. Има и срамежлива или смутена усмивка, която често се появява, когато се почувстваме неловко или попаднем в центъра на вниманието. Нервната усмивка издава напрежение. Кокетната и закачлива усмивка пък може да подсказва симпатия, интерес или желание за флирт. Съществуват и усмивки, които прикриват други емоции, като тъга, несигурност или неудоволствие. Именно това прави усмивката толкова интересна: тя не е просто знак за щастие, а своеобразен език на лицето.
Истинската усмивка се нарича „усмивка на Дюшен“ и носи името на френския невролог Гийом Дюшен, който през XIX век изучава мускулните реакции на лицето. Тя включва едновременно устните и очите – ъгълчетата на очите леко се набръчкват, а ъгълчетата на устата се повдигат. Само този тип усмивка издава автентично щастие. Установено е още, че хората подсъзнателно разпознават усмивката на Дюшен и реагират на нея по-силно и положително в сравнение с неистинските усмивки.
Усмивката освобождава повече ендорфини от мозъка, които ни карат да се чувстваме щастливи. Когато се усмихвате, мозъкът ви реагира на променящите се лицеви мускули. Британски учени откриват, че една усмивка може да генерира същото ниво на мозъчна симулация като 2 хиляди парчета шоколад.
Жените се усмихват повече от мъжете. Те имат способността да поставят това изражение на лицето си средно 62 пъти на ден, докато мъжете – средно 8 пъти. Това изненадващо разделение между половете е по-ясно изразено при младежите, като разликата се стопява в по-зряла възраст. Освен това изследователите казват, че при хора, заемащи по-властови или социални роли, различията между половете в средните стойности на усмивките се смаляват значително.
Усмивката е индивидуална и неповторима. Формата на зъбите, устните, челюстта и лицевите мускули прави усмивката на всеки човек различна. Дори едно и също изражение може да изглежда съвсем различно при двама души.
Когато се усмихваме, това променя начина, по който говорим – от интонацията до звученето на гласа. Затова понякога можем да разпознаем, че човекът отсреща се усмихва, дори когато разговаряме само по телефона. Усмивката не се вижда, но по някакъв начин се „чува“.
Не само хората показват изражения, които приличат на усмивка. Кучетата например могат да изглеждат сякаш се усмихват, когато са спокойни и щастливи, а при някои се наблюдава и т.нар. „покорна усмивка“. При приматите обаче оголените зъби невинаги означават радост. При шимпанзетата подобно изражение може да е знак за страх или подчинение. Делфините сякаш са „родени усмихнати“ заради формата на устата си, но това не означава непременно, че са щастливи. При плъховете се наблюдават лицеви реакции, свързани с удоволствие и положително социално взаимодействие.
Световният ден на усмивката се отбелязва от 1999 г. през първия петък на октомври по идея на американския художник на реклами Харви Бол. През 1963 г. той създава прочутото жълто лице с две точки за очи и извита усмивка. Първоначално дизайнът е направен за рекламна кампания, но постепенно се превръща в глобален символ на щастието и доброто настроение. Неговата идея е денят да бъде посветен не толкова на самия символ, колкото на усмивката като жест на доброта. Мотото му е: „Направете добро. Помогнете на един човек да се усмихне.“
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
