Андреа Бочели е артист, чието име отдавна е надхвърлило границите на един музикален жанр. За повече от три десетилетия той успява да доближи класическата музика до публика далеч отвъд традиционната оперна сцена. Неговите записи са продадени в близо 90 милиона копия по света. През 2010 г. получава звезда на Холивудската алея на славата, а през кариерата си е номиниран пет пъти за „Грами“ и шест пъти за „Латино Грами“.
Но животът му не се измерва единствено с продадените записи и музикалните награди. Бочели е автор и на автобиографичната книга „The Music of Silence“, в която разказва за живота си, музиката и пътя, който го отвежда до световните сцени. През годините пее пред милиони хора по целия свят, работи с едни от най-големите имена в музиката и се превръща в артист, способен да събира на едно място почитатели на операта, класическата музика и популярните балади.
Днес Андреа Бочели е много повече от известен тенор – той е артист с кариера, продължаваща повече от три десетилетия, чийто глас се е превърнал в своеобразен мост между различни музикални традиции и поколения. Любопитните факти за живота му ще откриете в следващите редове.
1. Корените
Корените на семейство Бочели са дълбоко свързани с тосканската земя, земеделието и района между Лаятико и Волтера, в провинция Пиза. Родът има селски произход. През XVIII век предците били „mezzadri“ – италиански земеделци арендатори, които обработвали земя, принадлежаща на друг собственик, и получавали част от произведеното. Те работели във фермата „Spedaletto“, разположена между Лаятико и Волтера и собственост на княжеската фамилия Корсини.
В началото на XIX век обаче настъпва решаващ момент за рода. На 21 март 1831 г. Гасперо Бочели използва спестяванията си, за да закупи имението „Podere Poggioncino“ за сумата от 1000 скуда. След Гасперо идва неговият син Анселмо. На 12 януари 1867 г. той купува около два хектара земя с постройки за 4704 лири.
Но вероятно най-любопитната фигура е дядото на Андреа – Алчиде Бочели. Роден през 1899 г., той е от поколението, останало в италианската история като „ragazzi del ’99“ – младежите, родени през 1899 г., които са мобилизирани по време на Първата световна война. Алчиде е електромеханик и изобретател. Вместо да бъде изпратен на фронта, е насочен към авиационните работилници, където използва техническите си способности за ремонт на самолети.
След войната Алчиде използва знанията си, за да развие семейната дейност. Купува машини, модифицира ги, а някои дори изработва сам. Постепенно семейството развива дейност, свързана със селскостопанска техника.
2. Традицията
Има една любопитна традиция, която семейство Бочели стриктно спазва през поколенията. Имената на първородните синове започват с буквата А. Така в родословната линия се появяват имена като Антонио, Анселмо, Алчиде и Алесандро, а след това идва и Андреа.
Традицията продължава и при следващото поколение: първородният син на Андреа е Амос, а първородният син на брат му Алберто е Алесио.
3. Родителите
Баща му Алесандро е роден през 1928 г. Той наследява силната връзка на семейството със земята и има особена привързаност към тосканските полета, лозята и старите маслинови дървета. Майка му Еди Арингери е родена в Понсако, в провинция Пиза. Тя участва в управлението на земеделското стопанство на Алесандро в Лаятико.
4. Раждането
Когато Еди е бременна с Андреа, получава сериозни медицински предупреждения за състоянието на детето. По-късно тя разказва, че лекарите ѝ казват, че синът ѝ ще се роди с вродено заболяване, което ще доведе до загуба на зрението, и я съветват да прекъсне бременността. Еди отказва.
Андреа Бочели се ражда на 22 септември 1958 г. във фамилната ферма на семейството. Роден е с вродена глаукома, която сериозно уврежда зрението му. Още като дете претърпява множество медицински процедури и операции на очите.
5. Загубата
Андреа не прекарва цялото си детство в пълна тъмнина. Има сериозно увредено, но частично зрение. Това му позволява да се движи, да играе и да живее като останалите деца. Семейството му се опитва да му осигури възможно най-нормално детство и родителите му не го държат изолиран заради зрителния проблем. Напротив – позволяват му да бъде активен и да развива интересите си.
Дори последното желание на дядо му Алчиде било да му подари кон. Няколко дни след смъртта му Алесандро изпълнява това желание и Андреа получава първия си кон, когато е на десет години. Той язди и отглежда коне още от дете. В началото често пада от тях, но е достатъчно упорит, за да продължи.
Когато е на 12 години, по време на футболен мач е ударен силно с топка. Травмата се оказва решаваща и Бочели губи напълно остатъчното си зрение.
6. Музиката
Родителите му го насърчават да започне уроци по пиано още на шест години. По-късно изучава и флейта, саксофон, тромпет, тромбон, китара и барабани. В крайна сметка именно гласът се оказва инструментът, който го превръща в професионален артист.
Бавачката му Ориана му дава първата плоча на Франко Корели и той започва да проявява интерес към кариерата на тенор. На седемгодишна възраст Бочели вече може да разпознава известните гласове на времето си и се опитва да подражава на големите певци. През 1970 г. печели песенен конкурс с изпълнение на „’O sole mio“.
7. Правото
Въпреки таланта си и любовта към музиката, Андреа първоначално не планира да стане професионален певец. Вместо това следва право в Университета в Пиза. Започва да свири в пиано барове на 18 години, за да финансира следването си. Там получава възможност да усети непосредствено реакциите на публиката и да разбере какво привлича вниманието ѝ.
Завършва юридическото си образование и след дипломирането си работи около година като адвокат, преди окончателно да се посвети на музиката.
8. Пробивът
През 1992 г. италианската рок звезда Дзукеро провежда прослушвания за тенори, за да запише демоверсия на песента „Miserere“, която да изпрати на Лучано Павароти. След като чува гласа на Бочели на касета, Павароти остава силно впечатлен.
По време на европейското концертно турне на Дзукеро през 1993 г. Бочели го придружава и получава възможност за солови изпълнения. Подписва договор със „Sugar Music“ в Милано, след като Катерина Казели го чува да пее „Miserere“ и „Nessun dorma“ на рождения ден на Дзукеро.
Истинският публичен пробив в Италия идва през 1994 г., когато Бочели участва във фестивала в Санремо в категорията за нови изпълнители. Изпълнява песента „Il mare calmo della sera“ и печели категорията „Нови предложения“. Това е първият голям национален успех в кариерата му. Само няколко месеца по-късно излиза и първият му албум „Il mare calmo della sera“, който му носи първия златен запис.
Пак през 1994 г. дебютира на оперна сцена като Макдъф в „Макбет“ на Верди, в постановка под ръководството на Клаудио Дездери. На Коледа същата година е поканен да изпълни „Adeste Fideles“ във Ватикана пред папа Йоан Павел II.
През 1995 г. се връща на фестивала в Санремо, но този път е сред утвърдените изпълнители и представя „Con te partirò“. Песента постепенно придобива огромна популярност. През 1996 г. тя получава нов живот чрез дуета с британската певица Сара Брайтман. Новата версия е озаглавена „Time to Say Goodbye“.
Двамата я изпълняват по време на прощалния мач на германския боксьор Хенри Маске през ноември 1996 г. Песента започва да се продава масово в Германия и други европейски държави. Сингълът достига №1 в Германия и остава начело на класацията в продължение на 15 седмици. Андреа Бочели вече е международно разпознаваем артист.
9. Връзките
Бочели се жени за Енрика Ченцати през 1992 г. Двамата имат две деца – Амос и Матео. Точно в този период животът на певеца се променя драматично, а съпругата му преживява с него годините, в които от сравнително неизвестен италиански изпълнител той се превръща в международна звезда.
Двамата се разделят през 2002 г. След раздялата Енрика и двамата им синове остават да живеят съвсем близо до дома на Бочели.
Същата година той среща Вероника Берти на празненство. Самият Бочели разказва, че само няколко минути след запознанството им ѝ посвещава романса „Occhi di fata“. По-късно същата нощ двамата се разхождат по брега във Форте дей Марми и оттогава остават заедно.
През 2012 г. Андреа и Вероника стават родители на дъщеря – Вирджиния. На 21 март 2014 г., точно на втория рожден ден на дъщеря им, двамата сключват брак в светилището Монтенеро край Ливорно.
През 2021 г. предприемат приблизително 350-километрово поклонническо пътуване на кон от Рим до Лаятико, след като получават благословия от папа Франциск. По-късно пътуването се превръща в документалния проект „The Journey: A Music Special from Andrea Bocelli“.
10. Фондацията
Зад публичния образ на певеца има и друга важна част от живота му – „Andrea Bocelli Foundation“, фондацията, която създава, за да превърне успеха си в дългосрочна работа в полза на деца, младежи и общности в уязвимо положение.
Създадена е през 2011 г. с идеята да предоставя възможности на хора и общности да развиват своя потенциал. Фондацията поставя образованието в центъра на тази мисия и използва изкуството, музиката и дигиталните технологии като инструменти за личностно и обществено развитие.
Хаити се превръща в едно от местата, където организацията развива значими проекти. Фондацията работи както в райони, засегнати от бедност и природни бедствия, така и в детски болници и други сложни социални среди. Голяма част от дейността ѝ е свързана със създаването и модернизирането на образователна инфраструктура.
През 2021 г. в Италия стартира програмата ABF Globalab, насочена към хора между 16 – 35 години. Фокусът е върху т.нар. трансверсални или преносими умения – социални и личностни способности, които могат да помогнат на човек в образованието, професионалния живот и изграждането на собствен житейски път.
Друга важна част от дейността е ABF Edu-Care. Тя е насочена към деца и младежи, които се намират в болница, като фондацията работи за интегриране на образователни дейности в процеса на лечение.
Хуманитарната дейност на семейството получава и международно признание. През 2014 г. Бочели и съпругата му са обявени за Global Citizens of the Year от Асоциацията на кореспондентите към ООН за дейността на фондацията. През 2015 г. Бочели получава и Crystal Award на Световния икономически форум в Давос за своята хуманитарна работа.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
