Катрин Хепбърн е една от онези редки холивудски фигури, които не просто се вписват в историята на киното, а я променят. Тя не се стреми да бъде звезда и дори избягва официални събития, интервюта и публични изяви – нещо почти немислимо за холивудска актриса от нейния ранг. Вместо това изгражда кариера, основана не на образа ѝ извън екрана, а на силата на ролите си.
По-голямата част от своите номинации за „Оскар“ получава след 40-годишна възраст, а три от четирите си статуетки печели след като навършва 60 години. Дълги години актрисата гледа на наградите с известна дистанция, сякаш успехът за нея е естествен резултат от работата, а не повод за публично честване.
Хепбърн не търси и модно признание, нито се стреми да бъде стилна в класическия смисъл. Именно това обаче я отличава – тя не следва модата, а създава собствен визуален език. Така остава в историята на киното и модата не като традиционна икона, а като жена, променила представата за това как може да изглежда една уверена и независима личност.
1. Родителите
Бащата – Томас Норвал Хепбърн – е уролог в болницата в Хартфорд. Майката – Катрин Марта Хотън Хепбърн – е феминистка активистка. И двамата се борят за социални промени в Съединените щати.
Томас помага за създаването на Асоциацията за социална хигиена, която информира обществото за венерическите болести. Катрин пък участва в протести, изнася речи и организира кампании в период, когато подобно поведение често се възприема почти като бунт срещу обществото. Тя оглавява Асоциацията за избирателно право на жените в Кънектикът, а по-късно води кампания за контрол на раждаемостта заедно с Маргарет Сангър.
2. Раждането
Катрин Хотън Хепбърн е родена на 12 май 1907 г. в Хартфорд, Кънектикът. Тя е второто от шест деца. Братята и сестрите ѝ са Томас, Ричард, Робърт, Марион и Маргарет.
Родителите възпитават децата си почти без строга дисциплина. Вместо наказания насърчават разговорите и свободното мислене. Семейството често прекарва време сред природата, спортува и обсъжда политика и обществени теми около масата. Децата са учени да спортуват, да плуват, да яздят коне, да изразяват открито мнението си и да не се страхуват от авторитети.
3. Детството
Катрин расте в семейство, което по много начини изпреварва времето си. Докато в началото на XX век повечето момичета са възпитавани да бъдат скромни и тихи, а животът им е подчинен основно на идеята за брак и семейство, родителите ѝ вярват, че момичетата трябва да имат същите възможности като момчетата. Затова никой не я поставя в рамките на „подходящото женско поведение“.
Още като малка тя развива силно състезателен характер и обича да доказва, че може да прави всичко не по-зле от момчетата около себе си. Катрин боготвори по-големия си брат Том и иска да прилича на него във всичко. Двамата са изключително близки, играят заедно и често действат като съюзници срещу останалите деца.
Голфът се превръща в нейна страст и тя достига до полуфиналите на шампионата по голф за млади жени в Кънектикът. Освен това поставя пиеси и изнася представления пред съседите си заедно с приятели, братята и сестрите си, като продава билети по 50 цента, за да събира средства за народа навахо.
На 8–9-годишна възраст Катрин започва да се представя като „Джими“, настоява всички да се обръщат към нея по този начин, подстригва косата си късо и носи момчешки дрехи. В много семейства по онова време подобно поведение би било наказвано, но семейство Хепбърн приема индивидуалността на децата си с необичайно спокойствие.
4. Загубата
През 1921 г. 13-годишната Катрин открива тялото на по-големия си брат. Официалното разследване стига до заключението, че смъртта на Том е самоубийство, тъй като е намерен обесен с въже, завързано по начин, който изглежда умишлен. Семейството обаче никога не приема напълно тази версия. Според близки той се интересувал от различни експерименти и механизми и е възможно да е възпроизвеждал нещо, без да осъзнава колко опасно е.
Катрин изпада в тежък емоционален шок. Започва да страда от силна тревожност, нервност и чувство на несигурност. Става много по-затворена и срамежлива, избягва хората и трудно общува с непознати. За известно време дори напуска училище, защото психически не успява да се справи с живота след загубата.
В продължение на години използва рождения ден на Том – 8 ноември – като свой собствен. Едва в автобиографията си, публикувана през 1991 г., разкрива истинската си дата на раждане.
5. Театърът
През 1924 г. Катрин е приета в престижния женски колеж „Bryn Mawr College“ – едно от най-уважаваните учебни заведения за жени в Америка по онова време. Съгласява се да учи там, за да удовлетвори желанието на майка си, която също е студентка в колежа, но го прави без особен ентусиазъм.
Тя трудно се справя с академичните изисквания и дори веднъж е отстранена заради пушене в стаята си. Постепенно обаче започва да се увлича по актьорството. Ролите в колежанските пиеси са обвързани с добри оценки, затова след като успехът ѝ се подобрява, започва да играе редовно.
В началото е смятана за твърде висока, прекалено рязка и нетипична за сцената. Говори бързо, движи се енергично и няма мекото, изискано поведение, което тогава се очаква от актрисите. Именно тази различност обаче започва да впечатлява хората около нея.
Една от преподавателките ѝ забелязва, че когато Катрин играе, тревожността ѝ сякаш изчезва. На сцената тя става уверена, властна и напълно концентрирана.
През 1928 г. се дипломира със степен по история и философия. След това решава да опита професионална театрална кариера, въпреки че семейството ѝ не е особено въодушевено. Заминава за Ню Йорк, където първите ѝ години в театъра се оказват трудни.
Играе малки роли, пътува с театрални трупи и често е критикувана. Някои режисьори смятат гласа ѝ за странен, а поведението ѝ – за твърде независимо. Въпреки това упоритостта ѝ е огромна. Тя работи непрекъснато, наблюдава опитните актьори и постепенно развива характерния си стил – интелигентен, естествен и много различен от театралната преиграност, популярна по онова време.
Публиката започва да я забелязва именно защото не прилича на никоя друга актриса от своето поколение.
6. Пробивът
Първият ѝ по-сериозен успех идва в началото на 30-те години с Бродуейската постановка „The Warrior’s Husband“. В нея Катрин играе амазонска принцеса и ролята буквално я отличава от всички останали млади актриси. Публиката и критиците забелязват необичайната комбинация от сила, хумор и независимост, която излъчва.
Особено впечатление прави физическото ѝ присъствие – тя е спортна, уверена и напълно различна от крехките и загадъчни холивудски звезди на епохата. Именно тази постановка променя живота ѝ. Холивудски агенти започват да проявяват интерес към нея, а скоро получава предложение от студиото „RKO Pictures“.
Това е огромна възможност, защото в началото на 30-те години големите студиа контролират почти цялата филмова индустрия. Филмовият ѝ дебют идва през 1932 г. с „A Bill of Divorcement“, в който играе редом до легендарния актьор Джон Баримор.
Много хора в студиото се съмняват дали неизвестната театрална актриса ще се справи пред камера. Още по време на снимките обаче става ясно, че тя притежава изключително силно екранно присъствие. Камерата „обича“ лицето ѝ – не заради класическа красота, а заради интелигентността и характера, които излъчва.
Само година по-късно идва истинският пробив. През 1933 г. Катрин участва във филма „Morning Glory“, където играе млада актриса, обсебена от мечтата за успех. Ролята се оказва почти символична за собствения ѝ живот. Изпълнението ѝ е толкова силно, че тя печели първия си „Оскар“ за най-добра актриса едва на 26 години.
7. Връзките
Първата ѝ значима връзка започва още преди да стане голяма звезда. През 1928 г. се омъжва за бизнесмена Лъдлоу Огдън Смит. По нейно настояване променя името си на Смит Огдън Лъдлоу, тъй като тя смята, че „Кейт Смит“ звучи твърде обикновено.
Бракът им не е особено стабилен. Още от самото начало Катрин не се вписва в традиционната роля на съпруга. Тя е силно съсредоточена върху кариерата си, а Смит не успява напълно да приеме нейната независимост и амбиция. Двамата се разделят след няколко години, а официалният развод идва през 1941 г.
Преди раздялата Хепбърн започва афера с агента си Лиланд Хейуърд, въпреки че и двамата са женени. След като се развеждат, той ѝ предлага брак, но тя отказва.
През 1936 г. Катрин започва връзка с предприемача Хауърд Хюз – богат, ексцентричен и изключително влиятелен. Той иска да се ожени за нея, но тя отново остава фокусирана върху кариерата си. Разделят се през 1938 г.
Най-важната и дълга връзка в живота ѝ обаче е с актьора Спенсър Трейси. Двамата се запознават през 1941 г. на снимачната площадка на филма „Woman of the Year“. Още от първите им сцени заедно се усеща силна химия, която постепенно се пренася и извън екрана.
Трейси е женен и дълбоко религиозен католик, който никога не се развежда, което прави връзката им невъзможна за публично оповестяване. Въпреки това Катрин и Спенсър остават заедно повече от 25 години. Отношенията им са дискретни и почти изцяло скрити от медиите, макар че в холивудските среди са добре известни.
Двамата често играят заедно във филми и изграждат изключителна професионална синхронност. Когато Трейси се разболява, Катрин се грижи за него до края. Той умира през 1967 г., малко след приключването на последния им общ филм „Guess Who’s Coming to Dinner“. След смъртта му Хепбърн повече не влиза в сериозна публично известна връзка.
8. Модата
Още в началото на кариерата си Катрин отказва да се впише в традиционния бляскав холивудски стил. Докато повечето актриси носят рокли, корсети, сложни прически и силен грим, тя предпочита практични дрехи, широки ризи, сака, удобни обувки и най-вече панталони.
По онова време това е почти революционно, защото жените в публичното пространство рядко се появяват с панталони, особено в Съединените щати. Катрин обича да играе тенис, да се движи свободно и не понася ограниченията на тежките женски тоалети. Затова започва да носи панталони и в ежедневието си, дори когато това предизвиква скандали.
В Холивуд дори има случаи, в които студията се опитват да ѝ забранят да се появява публично с подобно облекло, но тя отказва да се съобрази. Въпреки първоначалната критика стилът ѝ постепенно започва да влияе на модата.
Макар да не е модна икона в традиционния смисъл, Хепбърн се превръща в символ на независимата и модерна жена. Много модни дизайнери по-късно признават, че са вдъхновени от нея. Нейният външен вид и отношение към облеклото по-късно се превръщат в една от основите на т.нар. „андрогинен стил“ в дамската мода.
9. Завръщането
В средата и края на 30-те години няколко нейни филма не се представят добре в боксофиса. Студиото „RKO“ започва постепенно да губи доверие в нея. По онова време, когато една звезда не носи печалба, тя бързо губи позициите си в Холивуд.
През 1938 г. ситуацията достига кулминация. След поредица от слабо представящи се филми и напрежение с продуцентите Хепбърн е включена в списъка на т.нар. „box-office poison“. Това е публикуван списък на независими киносалони, в който попадат актьори и актриси, чиито филми не се продават добре.
За Катрин ударът е особено тежък, защото вече има репутация на трудна за контролиране актриса. В този момент кариерата ѝ изглежда почти приключила. Студиата стават предпазливи да ѝ дават роли, а публиката е разделена – едни я обожават, други я смятат за прекалено студена и различна.
Точно тогава тя взема решение, което променя всичко – временно напуска Холивуд. Връща се към театъра и участва в Бродуейската постановка „The Philadelphia Story“. Ролята е написана специално за нея от Филип Бари, но Хепбърн осъзнава нещо много важно: вместо просто да играе в пиесата и да позволи на студиата да я пренебрегнат, тя решава сама да контролира правата върху историята.
Актрисата предприема стратегически ход, който по онова време е необичаен за жена в Холивуд – лично осигурява правата за филмовата адаптация и ги продава на студиото „MGM“ при условие, че самата тя ще участва във филма и ще има контрол върху продукцията.
Филмовата версия на „The Philadelphia Story“ се превръща в огромен хит. Критиците я приемат възторжено, а публиката отново я обиква. Хепбърн получава номинация за „Оскар“, а филмът напълно възстановява репутацията ѝ. От този момент нататък тя започва да избира ролите си много по-внимателно и да работи с хора, с които има творческа свобода.
10. Смъртта
След края на активната си филмова кариера Катрин Хепбърн постепенно се оттегля от обществения живот. През този период здравето ѝ започва бавно да се влошава. В последните години от живота си тя показва признаци на обща физическа слабост. Движенията ѝ стават по-бавни, появява се треперене на ръцете и затруднения при ходене.
Често се споменават и симптоми, наподобяващи неврологично заболяване, включително тремор и обща скованост. През март 1993 г. е хоспитализирана поради изтощение, а в края на 1996 г. постъпва в болница с пневмония. След това силно отслабва, говори малко и почти не се храни.
В последните си години проявява и признаци на деменция. През 2001 г. е приета в болница заради пневмония и инфекция на пикочните пътища. Две години по-късно в шията ѝ е открит агресивен тумор, но е взето решение да не бъде предприемана медицинска намеса.
На 29 юни 2003 г. Катрин Хепбърн умира в дома си в Олд Сейбрук. Причината за смъртта е описана като естествена и свързана със старческа немощ и общо изтощение на организма. Тя си отива спокойно на 96-годишна възраст. Погребана е в гробището „Cedar Hill“ в Хартфорд. По нейно желание не е организирано публично възпоменание.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
