Лариса Николаевна, по мъж Георгиева, беше рускиня, отдавна преселила се в България, след като се влюбила и омъжила за хубавия и снажен българин Стамат, когото срещнала на плажа на курорта Златни пясъци в далечната 1977 г. Сега пенсионираната двойка живееше в село Лисичково, в хубава двуетажна къща, с голяма градина, където, в пристройката със зидано огнище, Лариса приемаше посетителите си.
А посетителите ѝ бяха много и си приличаха – почти всички бяха с ясно изразено наднормено тегло и съпътстващите го естетически и здравословни проблеми, но понякога родители докарваха и скелетоподобни тийнейджъри анорексици, с надеждата рускинята да им помогне да напълнеят. Лариса владееше стара семейна магия, с която можеше да свали или качи на клиента до 20 килограма на един сеанс (разбира се, килограмите се топяха или натрупваха постепенно в продължение на около година, но магическото действие се извършваше и заплащаше в момента).
В дърводелската си работилница Стамат изработваше на струг, а после ръчно издълбаваше от сухо липово дърво прости подобия на матрьошки*, които обаче не рисуваше и не лакираше впоследствие, а оставяше чисти от декорация, за да може съпругата му да надпише с молив върху най-вътрешната, плътна кукла трите имена на клиента и неговата възраст.
Затлъстелият клиент (без значение мъж или жена) си купуваше от Лариса за 500 € матрьошка от пет фигурки (а всяка фигурка символично отговаряше на тегло от 60 до 140 кг) и казваше колко килограма трябва да свали. Ако проблемни бяха някакви си 20 кг, Лариса, след полугласно изречени заклинания, разглобяваше най-горната кукла и я хвърляше и изгаряше в огъня, а ако проблемните килограми бяха повече – заръчаше на човека да пази комплекта кукли и да дойде пак след година, за да продължат с отслабването. При болни от анорексия, тя „обличаше“ върху най-малката кукла, първо една по-голяма и по-обемна, а следващия път – още една и здраво залепваше частите им, за да не може повече да бъдат развинтвани.
Всяка изгорена кукла представляваше пласт от тялото на клиента, с чието премахване той ставаше все по-строен и привлекателен, а с всяка „прилепена“ болезнено слабият анорексик се обличаше в плът, така че доволни клиенти имаше много. Доволна беше и Лариса, и много, много благодарна на баба си, която навремето я научи на това просто вълшебство, с което сега бореше модерните хранителни разстройства и си докарваше много добри пари от отчаяните клиенти.
* Кукла „Матрьошка“ – емблематичен за Русия сувенир. Представлява дървен комплект от кухи човешки фигурки, които се поместват една в друга от най-малката до най-голямата.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
