Днес учителят по изобразително изкуство беше водил 4 В клас на изложба в градската галерия и беше накарал учениците да си изберат по една картина, по която да напишат кратко разказче. Калоян хареса картината с петте разноцветни жени и съчини история, в която една жена придобиваше различни цветове, в зависимост от настроението си (когато беше гневна ставаше зелена, когато се радваше – розова, когато обичаше беше червена, синя – когато тъгуваше и лилава – когато мечтаеше). Накрая момчето беше написало: „Когато жената остаря и умря, цветовете ѝ избледняха и тя цялата стана сребриста“.
Сребриста сънуваше то неотдавна починалата си баба, нещо повече – дори понякога я виждаше, седнала на дивана в хола, загледана в любимия си сериал, но майка му казваше, че призраци не съществуват и да престане да си измисля.
Скоро Калоян щеше да отпразнува рождения си ден и вече си беше избрал подарък – нови цветни бои (защото рисуването беше любимото му занимание, а и ходеше в школа по изобразително изкуство). В интернет имаше хиляди предложения за комплекти акварелни бои, но той си избра тези, за които в рекламата пишеше: „Акварелните бои тип таблетки – лесни за употреба, изискват само добавяне на малко количество вода за активиране на пигмента“.
Тази нощ момчето сънува как, след като е получило мечтания подарък, всяка вечер изважда по едно цветно „хапче“ от кутията и заедно с чаша вода го оставя на масичката в хола, за да го изпие сребристата му баба… И как с всяка погълната таблетка, тя става все по-здрава и жизнена, жива и истинска, такава, каквато я помнеше и обичаше детето. И каквато я искаше в живота си.
Калоян беше щастлив в съня си, а навън есента тихо ограбваше цветовете от окапалите листа на дърветата, а сланата нежно ги посребряваше.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
