Черепишкият манастир „Успение Богородично” се намира на самия бряг на река Искър, близо до село Лютиброд (община Мездра) и е известен с почти 7-вековната си бурна история, красива архитектура и множество легенди за чудотворно изцеление и благодатно влияние върху богомолците, решили да го посетят.
Факт е, че от незапомнени времена тук съществува обичаят да се харизват (да се даряват) деца на манастира и по-точно на неговия патрон – Света Богородица. Това обикновено са трудно добити или болнави деца, които родителите ритуално поверяват на Божията майка, за да ги закриля и „отгледа”, докато пораснат и укрепнат (което обикновено се счита, че става към годината на тяхното пълнолетие).
Когато „харизаните” порастат достатъчно, те идват заедно с родителите си на 15 август (храмовия празник – Успение на Света Богородица), за да се „откупят” – да принесат малък дар на Дева Мария и да благодарят за помощта и грижата ѝ през изминалите години. Различни публикации по въпроса твърдят, че в манастирския регистър са записани 10-15 000 такива деца.
Но откъде тръгва този обичай, как е поставено началото му?
Една местна легенда гласи, че заради един от поредните турски погроми над тази област (по време на османското владичеството манастирът е бил неколкократно опожаряван, но винаги след това – възобновяван) млада майка, бягаща от турците, се опитала да се скрие в руините на манастира.
Като чула приближаването на гласовете на преследвачите си, тя затърсила къде да скрие пеленачето и накрая го пъхнала между зида и падналата и опряна на него храмова икона на Света Богородица (подарена при основаването на манастира от самия цар Йоан Шишман).
Османлиите убили майката, но не видели бебето, скрито зад иконата, и то останало там три дни, докато други бегълци го намерили. Легендата гласи, че от очите на изрисуваната Божия майка течали сълзи, а от гръдта ѝ – мляко, което детето ближело и така оцеляло.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
