Росенът е многогодишно цъфтящо тревисто растение, виреещо по сухи, каменливи места до 1200 м надморска височина, най-често на почви, богати на варовик. През горещите летни месеци растението образува по няколко прави стъбла, високи повече от метър, които завършват с голям грозд от бели, розови или червени пъпки.
Щом цветовете се разпукнат, започват да отделят голямо количество токсично етерично масло, чиито лимонов аромат (дължащ се на лимоноидни тритерпеноиди) насища въздуха.
Ботаниците с изненада са установили, че преданието за росеновия пламък е истина – цветните стебла на росена се превръщат в живи факли, ако близо до тях се поднесе запалка или възпламенена кибритена клечка. Най-странното е, че изгаря само въздухът, наситен с изпарения на отделяното от росена етерично масло, а билката остава необгорена и жизнена.
Според легендите светлината на факлите от трите вида росен е различна. С факла, направена от бял росен, може да бъде прогонен влюбен в мома змей и той никога повече да не посмее да я притеснява.
С факла, направена от розов росен, може да се влезе в пещера, обитавана от змей, той да бъде заслепен и хипнотизиран от светлината ѝ, и богатствата му да бъдат ограбени. Но само с пушека от факла, направена от червен росен, може да бъде упоен и приспан за сто години змей, който тормози хората от областта, която обитава.
Росенът, макар и рядък, и до ден днешен краси българските ливади, змейовете живеят в народните песни и приказки (а кой знае – може би и във все още непроучените пещери), но дали са останали юнаци?
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
