В медиите упорито се повтаря твърдението, че спортът като такъв се е зародил в рамките на елинската култура. Наистина Древна Гърция поставя началото на Олимпиадите като „световни“ мероприятия (в рамките на разбирането за големината и територията на света по онова време).
Всъщност повечето от днешните спортове са умения, сръчности и натренираност, необходими за военните кампании или религиозните церемонии на древните цивилизации. Спортовете, в които са се състезавали първите олимпийци, са съществували дълго преди елините да свикат своя спортен форум.
Основателят на Първите игри – Пелопс, бил с малоазийски произход. Според преданията той победил в регионално състезание по надбягване с колесници минойския владетел Ойномас и спечелил голямата награда – ръката на дъщеря му и цялото му царство.
Според Херодот в началото на VI в. пр. Хр. владетелят на Елада изпратил делегация в Египет, за да се уточнят единни правила за игрите, а египтяните дали ценни напътствия, тъй като явно имали голям опит.
Концепцията за атлетическите съревнования отдавна била развита в Древен Египет, тъй като в митологията му състезанието е било начин за разрешаване на споровете както между боговете, така и между хората. Ето 10 древноегипетски спорта, които са останали почти непроменени и до днес.
1. Акробатика
Развивана заради танцовите традиции, тази дисциплина наблягала на отскоците и голямата гъвкавост на тялото. Фрески в гробницата в некропола на Бакти III, намиращ се в местността Бени Хасан изобразяват фазите на отскок с допиране на петите в таза. На друго изображение с кинематографична последователност са предадени фазите на пирует на място с обръщане на главата. Реалистично изображение на премятане напред има и в храма на Ипет Рес в Луксор. В храма на царица Хатшепсут има рисунки, пресъздаващи изпълнението на странично акробатично колело.
2. Бягане на писта
Фараонът извършвал ритуално бягане по време на празника Сед, за да докаже, че още има физически сили да поддържа космическия ред, да воюва и да управлява страната адекватно. Той тичал веднъж на три години, но поданиците му се забавлявали със състезания по-често. Следи от писта за бягане са открити на територията на погребалния комплекс на фараона Джесире (Джосер). Тя има дори точно обозначение за обръщане на посоката при бягане.
3. Игра на топка
Tе били разнообразни, с правила, които трудно можем да възстановим днес. До нас са достигнали отделни артефакти, оставени при погребални церемонии като дарове. Това са топки, изработени от различни материали. Те са били плътни, ушити от кожени парчета и изпълнени с косми, прежда, плява, слама, вълна и др. Размерите им са от 3 до 9 см. Изображения на юноши, които си подхвърлят топка има в гробницата на Хети, в местността Бени Хасан.
4. Плуване
За народ, който живеел по бреговете на могъщата река Нил, плуването било не толкова удоволствие, колкото жизнена необходимост. Покрай гърлата на съдове от ранните векове на историята на Древен Египет ясно са изобразени плувци, чиято техника е много сходна с тази на съвременния кроул. Има дори отделен йероглиф, който представлява фигура на загребващ с лявата ръка плувец. Надпис от края на III хил. пр. Хр., разказващ за Хети II, неговото семейство и кръга от приближени гласи: „Той, учителят ме обучаваше в плуване, заедно с децата на Негово величество“. Често срещана находка в руините на дворцовите комплекси е басейнът с правоъгълна или квадратна форма и с дълбочина, подходяща не само за къпане, но и за плуване.
5. Гребане
И това умение е било много полезно за живота в Египет, тясно свързан с река Нил. За разлика от съвременната техника на гребане, древните египтяни задвижвали и управлявали тесните си и дълги лодки от папирус, като последователно клякали и ставали в лодката, държейки греблото с две ръце. Движението започвало при изправено положение, гребецът сядал по време на дърпането върху пейка. В края на дърпането ръцете бутали греблото надолу, така че перото му да се покаже над водата. След това започвало изправянето на човека. Има исторически сведения за състезания между две, три или дори четири лодки. Екипажите се състояли от двама, трима или дори шестима души.
6. Маратон
Древните египтяни са оставили писмени свидетелства за тичане на дълги разстояния, много преди бягането на елинския вестоносец с вести за битката при Маратон. Ето какво гласи надписа от стелата на фараона Тахарка от XXV династия, властвал около 690-664 г. пр. Хр.: „Негово величество фараонът нареди на своята армия да извърши в негова чест еднодневно бягане, с двучасова почивка, преди завръщането. Петте подразделения достигнаха оазиса Файюм в часа „Изгрев“, а се върнаха в двореца, в столицата Менефе в часа „Тя защитава своя учител“. Той отличи първия, който пристигна сред тях и се погрижи за него – да яде и пие… отличи и онези другите, които бяха непосредствено след него и ги възнагради с всякакви неща.“ Победителите покрили разстоянието от 100 км за около 9 часа. Едва през 1978 г. съвременният лекоатлет Дон Ричи пробягал 100 км за 6 часа и 10 минути, по облекчено трасе и при добри климатични условия.
7. Борба
Съществуват много и то съвсем детайлни рисунки на такива двубои. Една от най-ранните е от края на IV хилядолетие пр. Хр. и пресъздава митичната борба между боговете Хор и Сетх. По-късни изображения се наблюдават в гробницата на Аменемхе в Бени Хасан. На тях движенията на борците са предадени с кинематографична точност. Двамата съперници дори са оцветени в светъл и тъмен цвят, за да се открояват по-добре позите на всеки от тях. Множество борещи се двойки са изобразени и в погребалния храм на Рамессес III в Мединет Абу, където освен египтяни са изобразени и техните съперници – негри, либийци, сирийци, участници в международно състезание. От рисунките става ясно, че техниката на борбата не била много по-различна от сегашната – използвали се хватове за всяка част на тялото и крайниците. Разпознават се хвърляния, подсечки, махове, ключове, прийоми за душене, удари с крака и резки завъртания.
8. Бокс
Юмручният бой е друга дисциплина, много обичана от древните египтяни и често изобразявана по стените на храмове и гробници. Юмруците на бойците са незащитени, както и телата им. Спортистите имали само леки текстилни препаски на слабините. Едно от най-ясните изображения на боксьори се намира върху стена в гробницата на Херуеф, живял по времето на XVIII династия.
9. Хвърляне на копие
Едно много важно умение по време на лов или война. Има писмени и илюстративни сведения за такова обучение от най-ранна детска възраст. Децата започвали с хвърляне на заострени пръчки и постепенно с напредване на развитието им, им се позволявало да тренират с истински къси и дълги копия. А зоната, която представлявала мишената, се смалявала, за да се доведе майсторството на хвърлящия до съвършенство.
10. Стрелба с лък
В „Наставленията на Негово величество Аменемхе I към неговия син Сенвосре“, написани около 1991-1992 г. пр. Хр. се казва: „Само спокойният като плитко езеро дух може да стреля точно с лък“. На територията на Древен Египет лъкът, изработен от рога на антилопа, дърво и животински сухожилия, се използвал като оръжие за лов и при война от праисторически времена. В гробницата на Тутанкамон са намерени чудесно запазени образци, с дължина от 1.4 м, окомплектовани със стрели с различни по форма накрайници. Ненадминат стрелец с лък в египетската история бил Аменхотеп II, за когото е написано: “Той дойде с големи крачки в двора на северната работилница за лъкове и намери подготвените за него четири мишени от азиатска мед, с дебелина четири пръста. Двадесет лакътя (около 10 м) беше разстоянието от един стълб до друг. Той сграбчи своя лък и взе четири стрели наведнъж. Той стреля … и неговите стрели пронизаха мишените и паднаха на земята.“ Откритите до момента медни пластини при изследване на останки от финикийски кораб на дъното на морето близо до Бодрум, са били дебели 4 см. Проведени са експерименти със съвременни лъкове и 4 см дебели медни пластини. Стрелбата по тях, от дистанция 3.5 м, довела само до леко вдлъбване на мишената.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Коментари