От малки знаем, че в един момент ни се налага да започнем да ходим на училище. Казват ни, че там ще придобием базови знания и умения, с които да можем по-подготвени да влизаме в сблъсък с нещата, които ни е подготвил животът. Но успяват ли всъщност да ни научат на всичко? Отговорът е „не“. А какви са част от пропуските според нас, ще прочетеш в следващите редове.
1. 2/3 от нещата, които учим в училище, няма да ги използваме
Това е тъжната и болезнена истина. И не, нямаме предвид, че корен квадратен от алгебрата няма да ни влезе в употреба, нито изравняването на химични уравнения. Говорим за случаите, в които излизаш от професионална гимназия, но никога не си правил на практика нещата които си учил.
Например, учил си счетоводство, но никога не си имал възможността да се сблъскаш с актуален счетоводен софтуер. По учебник си се запознал теоретично как се работи и то с продукт от миналия век – нещо абсолютно ненужно, но изискуемо като знания по учебния конспект.
Това се случва и в другите профилирани гимназии. Крайно недостатъчно са училищата, разполагащи с нови бази и предлагащи трупане на умения по използвани на пазара, към днешна дата, програмни продукти. Дали това не е една от причините работодателите все по-често да казват, че липсват обучени кадри във все повече професии?
2. Отличниците в училище, не са отличници в живота
Чувал си израза как „ Сбирката на класа ще се прави на яхтата на Иван Двойкаджията“. В нередки случаи това е точно така. В периода на училищното ни обучение, непрекъснато ни подтикват към постигането на все по-добри оценки.
Концентрирането върху нея и абстрахиране от заобикалящите други неща, свежда до минимум социалните контакти. А в „живия живот“ ти трябват както добри знания, така и умения за комуникация. Затова успешни стават хората с добрите, а не с отличните оценки в училище – отрано са се научили да балансират между социален и работен живот.
3. Не е задължително да продължиш образованието си
Актуалната тема за всички дванадесетокласници е къде ще записват висше образование. Подготовката за университет започва понякога дори от по-рано. Всеки те пита „Къде ще учиш след като завършиш?“. Сякаш да останеш със средно образование е някакъв порок. Ами не, не е.
Ако не ти се учи повече, не си длъжен и това не е срамно. Има достатъчно професии, за които можеш просто да изкараш един допълнителен курс и не са ти нужни 4 години обучение в университет.
Ако си избрал такава за себе си, не записвай висше. Ако пък не си сигурен какво точно искаш да работиш и дали ще имаш нужда от бакалавърска степен, не кандидатствай веднага след завършването си. И това не е срамно. Просто не се страхувай да следваш собствените си желания, а не очакванията на обществото към теб.
4. Това, че имаш средни по успех оценки, не те прави некадърник
Просто има дисциплини, които не са твоята сила – това е! Не си Господ – не може всичко да ти се отдава все пак. Това, че в училище очакват всички да са добри по всичко е някак… нереалистично. А и е някак странно да концентрираш вниманието си върху повишаване на успеха си по предмети, които не ти се отдават, вместо да искаш да се развиваш в тези, в които имаш интерес.
Това е „бъг в училищната система“, на който може би трябва да се обърне внимание. И не ни разбирай погрешно – не казваме, че има излишни предмети. А, че е добре да се развиваш в това, което те вълнува.
5. Минимална бюджетна грамотност и данъчна култура
В даден момент от живота започва да ти се налага да боравиш с пари. И колкото по-голяма е сумата, толкова повече имаш нужда да знаеш как да я разпределяш равномерно. Кои неща са ти задължителни, кои – приоритетни и кои търпят отлагане.
Тази бюджетна култура е добре да се придобива още при първите по-постоянни финансови постъпления на човек, а именно – джобните за училище. След навършване на пълнолетие започваме да имаме и данъчни задължения към държавата – добре е да знаем какви са те и сроковете, в които трябва да ги изпълняваме.
При започване на работа също се сблъскваме с понятия като „нето сума“, „бруто сума“, „осигуровки – за сметка на работодателя и на работника“ – всичко това е добре да знаем какво е, за да не се чувстваме като „в небрано лозе“ при подписването на първия си трудов договор. И не е лошо да ни го обяснят още в училище.
6. Функциите на държавните институции, с които ще се сблъскаме в реалността
Поне веднъж в живота ще ти се наложи да имаш близка среща с държавна институция – НАП, НОИ, НЗОК. Но защо за Бога в училище не ни подготвят за това? За какво служат тези институции? При появата на какви проблеми трябва да се обърнеш към тях? Какви са техните функции? Ако тези базови познания се дават в училище, може би ще има голям ефект върху намаляване на страха на хората от държавната администрация.
7. Да се насладим на момента
В училище всичко е една вечна подготовка за утре – преподават ти урока за утре, дават ти домашното за утре, подготвят те за олимпиадата за другата седмица. Това се пренася и в действията ни в живота след напускане на гимназията – едно вечно препускане, една постоянна надпревара с утрешния ден.
А днес?! Какво правим с „днес“? Пропиляваме го само в подготовка за утре ли? А днешните успехи? Днес не успяваш да се наградиш за добре защитения материал в училище, утре – за отлично сключената сделка на работа… къде остава удоволствието от постигнатия успех?
Спри за момент, отдай заслуженото на постигнатите чудесни резултати – забави малко темпото и се наслади на мига! Не го пропускай – не знаеш кога ще е следващият такъв.
8. Взаимоотношенията
Освен на знания в науката, в училище е добре да ни учат и на знания в отношенията. Нямаме предвид само етичните норми в бизнес поведението. А в междуличностното изначално. Защото здравословните отношения в личния живот, в приятелския кръг, дават стабилност. И подсказват за това какъв бизнес партньор ще си.
Първите си ежедневни контакти изграждаме в училище, та не е лошо да се обръща внимание на децата кои са важните качества, на които се гледа с добро око в живота като честност, коректност, лоялност, емпатия. И да се напомня за тях чааак до завършването на младите, навлизащи в живота на възрастните.
9. Подготовка за самостоятелен живот
Блянът на всички, завършващи средното си образование, е студентският живот. Представят си, че всичко ще е „Мама меси, тате носи“. Да, ама не трябва да е така. Да се изнесеш от апартамента на родителите си, не означава, че те са длъжни да продължават да покриват разходите ти и да те обгрижват.
Ехооо! Време е за среща с отговорностите! Хубаво е за това да ни подготвят още от малки. Също и вкъщи да се говори за тези неща. И колкото по-рано свикнеш с мисълта за това какво е „самостоятелен живот“, толкова по-добре за теб. А и нека си го кажем направо – оцелява не най-разглезеният, а най-приспособимият. Научно доказано е.
10. Критично мислене
Ако искаш да си успешен, няма как да не изградиш критично мислене. Това е умението да сравняваш идеи, да ги тестваш и установиш коя е по-удачна и разумна в определена ситуация. Качество, което е крайно необходимо в условията на така развиващия се пазарен свят.
Залети сме с толкова много видове и модели стока, продукция… хора и трябва да можем сами да преценяваме най-доброто за себе си. Не може винаги да се влияем от нечие чуждо мнение. А в училище някак ни показват точно обратното – изискват от нас да научим готовите заключения на някой учен. Да, хубаво е да го знаем, но това не означава, че трябва да го приемаме за чиста монета.
Ами ако успееш да решиш нерешимо математическо уравнение от миналия век? Това, че някой е казал, че не може да се реши, не значи, че не е по силите ти да докажеш обратното, нали?
Добре е да можем да градим собствени убеждения и да умеем да ги защитим аргументирано при нужда. Да стъпим на обосновано на някакви конкретни факти твърдение, а не просто „понеже сме в Сатурнова дупка или Ретрограден Меркурий“. Още по-добре е, ако отрано развием тези умения – например в училище/гимназията.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
