10-те най-често срещани страхове при децата

Няма възрастен човек, който чистосърдечно да си признае, че никога не е изпитвал страх от нещо. И това е нормално. Но когато става въпрос за страх у възрастните е едно и съвсем друго, когато става въпрос за детския страх. В края на краищата това е най-отрицателното въздействие върху детската психика, което може да окаже влияние до края на живота им. Затова е важно родителите да имат правилен подход към детските проблеми, за да се справят с фобиите на детето си.

Понякога се случва възрастните да неглижират проблема или пък, в прекалена загриженост, да навредят повече, отколкото да помогнат.

Причините за възникване на страхове при децата могат да бъдат различни: кавга между родителите, грубо отношение от страна на майката или бащата, или и двамата родители, прекалено количество ненужна информация и дрги. Във всеки случай, последиците от фобиите могат да бъдат доста сериозни, затова е добре навреме да се открие причината за страха и той да бъде отстранен.

Обикновено родителите успяват да се справят без чужда помощ. При неуспех обаче е необходима консултация с психолог. В наши дни е трудно да се изброят всички страхове, които могат да възникнат при децата, ние ви представяме 10-те най-често срещани.

1. Страх от тъмното

Тази фобия може да се прояви във всяка детска възраст. По принцип, причината за възникването ѝ е силно развитата фантазия на детето. Когато прочетем приказка за лека нощ на едно дете, то може да започне да си представя, че стаята му е нападната от гноми, вещици, магьосници, чудовища. Техният сън става неспокоен, те често се будят през нощта, сънуват кошмари. Проблемът може да продължи при деца не само в предучилищна възраст, но и при по-големите, дори тийнейджъри. За да не се травматизира детската психика, може да оставяте вратата му отворена нощем или да оставяте нощната лампа включена.

2. Страх от несъществуващи герои

Някои родители, за да накарат децата си да са по-бързо по леглата си, често ги „заплашват“ с различни приказни герои: Баба Яга, Лошият вълк, Торбалан и т.н. Възрастните смятат, че с подобни страшни истории за непознати чудовище ще накарат децата си да заспят по-бързо, без много мрънкане. Тези нощни ужаси обаче могат да бъдат много опасни и да доведат до кошмари, нежелание за сън, страх от тъмнината. Ето защо, преди да се разкаже такава страшна история на едно дете, е добре да му прочетем забавна, увлекателна приказка или интересно стихотворение. Това ще „настрои“ детето ви положително и то може да е заспало още преди да сте стигнали до страшните приказки.

3. Страх от животни

Много често, децата имат страх от животни, най-често от кучета и котки. Като общо правило, детето се плаши, когато срещу него се приближава някое голямо животно. Ако то е куче и залае насреща му, страхът на детето се превръща в ужас, като впоследствие дори малко куче може да предизвика отрицателна реакция. Много често родителите сами предизвикват такъв страх, заплашвайки децата си с дежурното: „Ако не слушаш, кучето ще те ухапе“. Случва се родителите да наблюдават и страх на детето от котки. В основата си този страх е свързан със „светещите“ в тъмното очи на животното, което, признайте си наистина си е зловещо, дори за възрастни.

4. Страх от силни шумове

Много деца се страхуват и не понасят тежки, силни звуци: блъскане на врати, удари с чук, виковете на родителите по време на спор, и др. За тях това е истински стрес, който се натрупа с времето и може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Добре е в такъв случай семейните скандали да се избягват или поне да не се случват пред детето, така че да не се предизвиква неговия уплах. Също така, не е нужно родителите да крещят на детето си, дори ако те са виновни за някоя беля, като счупена любима ваза, например. Все пак нито един предмет вкъщи, не е толкова важен, че да предизвиква детски сълзи и разстройство на крехката детска нервна система.

5. Страх от наказание

Доста често, като възпитателна мярка, родителите наказват децата си за дребни нарушения. Не винаги става въпрос за физическо наказание, то може да бъде половин час лесни за изпълнение задачи, забрана за гледане на детски, игра с приятели, ядене на сладкиши. С течение на времето, обаче страховете на децата могат да се отключат от всичко, което ги заобикаля. Те започват да се страхуват да не разлеят чаша вода, да се приберат вкъщи мръсни от игра или да покажат бележника си с някоя лоша оценка. В такъв случай възрастните трябва да разберат, че тяхното дете се учи да бъде независимо, то иска само да държи лъжицата и вилицата, да сипва само вода или мляко в чашата си, да се развива и учи чрез сетивата си, чрез опити и грешки.

6. Страх от вода

Само преди дни детето ви с удоволствие се е плицикало във ваната с часове, а сега категорично отказва дори да се измие? Може би става въпрос за страх от вода. Този страх може да е причинен от твърде бурни игри във водата, които да са довели до влизане на вода в носа, устата, очите, ушите. За децата това е много неприятно и отблъскващо. Възможно е да мине дълъг период от време след „инцидента“ и те все ще още да не се склонни да влязат в банята. Друга причина за фобията може да бъде горещата вода. Само едно потапяне в твърде гореща вода е достатъчно на детето, за да помни за дълго време причинения дискомфорт. Родителите трябва да следят температурата в банята, както и поведението на детето. Къпането на детето под наблюдение помага да се избегнат инциденти и от всякакъв друг характер.

7. Страх от непознати

Много деца имат негативно отношение към непознати, не са склонни да осъществят контакт и запознанство. В техния малък свят, особено в по-ранните години, съществуват само мама и татко, а всички останали са „чужденци“, които не са като техните родители. Често децата не понасят лекари, което се дължи предимно на инжекциите и редовните прегледи, така че хората в бели престилки рядко предизвикват съчувствие у децата. Отрицателна реакция може да предизвикат и костюмирани герои: клоуни, джуджета. Ако искате вашето дете по-лесно да открие заобикалящия го свят, да бъде любознателно за новите неща около него, е добре да го водите на различни културни и забавни мероприятия като циркове, театри и концерти за деца, например. Така ще се избегнат ненужни страхове у детето, а вие ще сте сигурни, че то ще расте общително и комуникативно.

8. Страх от самота

Една от често срещаните фобии. Децата не желаят да пуснат майка си, те искат да са винаги до нея. Едно изгубване от поглед дори за няколко минути за тях е равнозначно на раздяла завинаги. Ето защо родителите трябва да учат децата си да играят самостоятелно, докато вие сте в съседната стая и вършите домакинска работа. Така детето ще се научи да не се страхува да е само, понеже ще знае, че винаги може да извика мама и тя ще дойде от съседната стая.
Ако сте постоянно до детето си, това може да доведе до обратен ефект и да се окаже проблем за самите възрастни. Не са редки случаите на родители, изпаднали в безпричинен пристъп на паника за сигурността на детето си, докато то спокойно си играе в детската градина или е на разходка с баба си.

9. Страх от нова обстановка

След обичайното и топло посрещане в новия дом, помещението изглежда непознато и плашещо, особено за малки деца. Те много често не искат да отидат на гости при съседи, приятели, роднини. Причината за страха е, че всичко около детето е ново, чуждо, неизвестно. За да привикне малкото към нови места, променяйте често дребни детайли вкъщи, направете разместване на старите мебели, ходете често на гости, посещавайте различни, непознати за него места.

10. Страх от големи неща

Понякога родителите, в стремежа си да зарадват детето, му купуват огромни плюшени играчки. Но децата не винаги реагират, така както възрастните очакват. Случва се детето, изплашено от играчката да започне да плаче и да откаже дори да се доближи до нея. Същото се случва с непознати, облечени в костюми на зайци, клоуни и други герои, които в детските очи всъщност представляват заплаха. Обяснението. Децата тепърва опознават заобикалящия ги свят. Понякога им е трудно да свикнат с някои неща от всекидневието, камо ли за големите тълпи, огромните предмети и животни. Затова съветът е да се изчака с подобни подаръци, за да не се нарани крехката детска психика.