Всички сме чели това-онова по темата за токсичните хора и всички можем да назовем поименно поне петима души от собственото си обкръжение, които са такива. В нашата представа винаги сме от точната страна и сме направили най-доброто и за себе си, и за другите. Дали обаче това е така и в действителност, или си остава само в нашите представи? Ето няколко признака, че всъщност самият ти си токсичен човек.
1. Очакваш другите хора да заемат твоята позиция
Винаги и за всичко считаш, че ти си прав и другите хора трябва да са на твоя страна. Независимо за какво става дума, си склонен да се разсърдиш на всеки, който не те подкрепя. Вярваш в максимата си, че „Или си с мен, или си против мен“, без да осъзнаваш, че в един конфликт хората са най-вече неутрални и с пуканки в ръка.
2. Съдиш другите
Те какви са черни, аз какъв съм бял, невинен и добър. „Аз никога не бих“ обикновено казваш за неща, които си искал да направиш, дори подсъзнателно. Затова съдиш другите. Или просто ти е приятно да го правиш, няма значение – и в двата случая си токсичен човек.
3. Смяташ, че си центъра на Вселената
Всичко, което правят хората, е за тяхното собствено щастие и обикновено няма нищо общо с теб. В твоята глава обезателно не е така, всичко е много лично, планирано отдавна, само и единствено те нарани теб. Смяташ, че хората са длъжни в момента, в който им се обадиш, да откликнат на твоите нужди.
4. Ти си винаги жертва
На обществото, семейството си, съдбата, на шефа и на когото там се сетиш. Ако тези пречки ги нямаше, със сигурност щеше да си много по-щастлив, но седиш заради каквито причини можеш да си измислиш. Истината е, че те страх да поемаш контрол над собствения си живот и е най-лесно да се правиш на жертва. А понякога твоите саможертви не са били искани от другите хора.
5. Радваш се на чуждото нещастие
Завиждаш, но не искаш да го признаеш пред другите. Затова само дебнеш да чуеш новина, особено ако е лоша. Ти се храниш от чуждата болка, дори да се преструваш, че не е така. С охота разказваш, ако на някого му се е случило нещо неприятно, дори под маската на загрижеността.
6. Клюкарстваш за чуждия живот
Правиш го с охота и непрекъснато. Кой, какво, за какво – непрекъснато разпитваш, дори да не ти е работа. И клюката задължително е придружена с критика. Дори и нищо да не се случва, липсата на информация също е повод за догадки, а от тях и още критики.
7. Говориш само за себе си
Когато се срещнеш с някого, задължително трябва да му разкажеш всичките си проблеми и драми. Изреченията винаги, започват и свършват с АЗ. Ако някой се опита да те прекъсне или не те изслуша, задължително става лош и неблагодарен. Кога за последно изслуша истински важните за теб хора?
8. Завиждаш и се сравняваш с другите
Каквото имат другите, задължително го искаш и ти. Не се способен да оцениш това, което притежаваш, а непрекъснато искаш още и още. Когато усетиш, че някой по някакъв начин е постигнал нещо, което ти искаш, си склонен да измислиш всякакви оправдания и извинения как го е направил. Обикновено завиждат хора, които не са доволни от собствения си живот.
9. Лъжеш или прикриваш истината
Страх те е, че можеш да загубиш нещо или положението ти е просто удобно. Използваш лъжата като средство да постигаш целите си. Не се притесняваш да използваш този похват всеки път, когато се почувстваш застрашен от нещо или някого. А това те прави токсичен човек.
10. Публично унижаваш хора
Лепиш етикети и говориш зад гърба на другите. Или по-лошо – правиш публични скандали, като заявяваш, че казваш истината в очите, а твоята цел е да смачкаш другия, за да изпъкнеш ти. Няма как човек да бъде идеален, но можем да се опитаме да сме по-добри.
Гергана Георгиева е едновременно историк и специалист човешки ресурси. Обича да намира неща, които я вдъхновяват. Писането за нея е начин на живот, а девизът ѝ: „По добре да пробваш, отколкото да не пробваш. Няма излишно знание!“.
