10 от най-интересните настолни игри

На света съществува едно нещо, което е абсолютно сигурно, че има силите, както да сплоти една група за цял живот, така и да разруши връзка, градена с години. НАСТОЛНИТЕ ИГРИ!

Трудът, усилията и тоновете въображение, които се вливат в тези игри, никога не са напразни и макар понякога да завършват със сълзи, удоволствието винаги е за играчите.

1. Катан

Катан е игра за развитие на земеделието, животновъдството и строителството. Група хора, които облагородяват картата с всеки следващ ход. Или поне на пръв поглед нещата стоят по този начин. По-наблюдателните обаче, спокойно могат да забележат, че в основите на Катан се крие безскрупулната същност на Монополи-то. Муахахахаха…

2. Монополи

Бащата на настолните игри. Е, може би не наистина, но титлата му подхожда. В Монополи има нещо престъпно приятно, което дотолкова замъглява погледа на играча, че той напълно забравя, че след края на играта милионите и хотелите, които е спечелил и построил, ще се върнат много бързо обратно в кутията.

3. Диксит

Диксит определено е игра, която е подчинена изцяло на безкрайните възможности на въображението. Макар да е основно игра на асоциации, Диксит много лесно може да ви разкрие различни характеристики на хората, с които играете. Кой е фен на изключително дребните детайли? Кой предпочита историческите препратки? Кой може да открие мръсни закачки дори и в най-невинната карта? Ако до тук играта ви изглежда сравнително спокойна и лежерна, не се притеснявайте. За вдигане на адреналина се грижат дървените зайчета, които се надбягват ожесточено към заветното „30“, за да донесат победа на играча си.

4. Мистериум

Мистериум се грижи участниците да могат напълно да потънат в играта. Всички аспекти за една гладка комуникация с духа на несправедливо убит човек, са налице – колоритни герои, загадъчни подсказки, неочаквани развръзки, пленителни илюстрации и мистериозна музика. След като приключите с Мистериум, не забравяйте да се събудите от транса, в който ви хвърля играта и да се върнете обратно при нас, в реалния свят.

5. Кодови имена

Целта на играта е да свържете колкото е възможно повече от картите, които са се паднали на вашия отбор, веднъж щом игралното поле е наредено, като имате право да използвате само една дума, с която да подскажете на съотборниците си. След няколко хода умът ви ще е завързан на такава фльонга, че дори самите вие няма да знаете как да го развържете.

6. Clue

Clue може да се играе от двама до шестима играчи. Целта на всеки един от играчите е да се опита да узнае извършителя, мястото и оръжието на убийството. Който успее пръв да разгадае тези три неща, печели. За всички, които имат желанието да се почувстват Шерлок Холмс, Еркюл Поаро или дори Мис Марпъл, това е играта за вас. Грабвайте лупите и хуквайте из имението в преследване на потайния зловещ убиец.

7. Battleship

Игра на нервички, на стратегии и на способността човек да може умело да заблуди противника си като контролира и изпуска емоциите си в точните моменти. Дали съм сложил корабът си на С4 или пък не съм сложил кораба си на С4… кой знае? Шшшшш…

8. Дженга

Дженга е игра, която се състои в построяването на максимално висока кула от плочки, като на всеки ход играчът трябва внимателно да извади една плочка от някой от по-ниските етажи на кулата, и да я постави на върха на кулата. В тази настолна игра, ентусиастите, които се наемат със задачата да я играят, се борят срещу самите закони на физиката като се опитват едновременно да рушат и да градят една и съща дървена кула.

9. Cards Against Humanity

С тази игра много лесно може да разберете умовете на кои от приятелите ви не знаят граници, щом им се отдаде възможността да създадат нещо скандално. Не, сериозно… кой е измислил тази игра?! … Бен Хантуут и Макс Темкин… Е, господа, поздравления и благодарим за тази нечовешка игра.

10. Не се сърди човече

Не съм сигурна откога датира теорията за обратната психология, но човекът решил да нарече играта „Не се сърди човече“ е трябвало да знае по-добре. Какво друго можеше да се очаква? Дали заради естеството на играта, в чиято основа лежи принципа „Убий или ще бъдеш убит!“, или пък защото обикновено се играе от по-млада аудитория, но в „Не се сърди човече“ са се пролели повече сълзи, отколкото в киносалоните на редица драматични филми. И все пак за мнозина от нас пътят към света на настолните игри е започнал именно от него.