Според официалното описание „сирене“ се нарича млечен продукт претърпял физико-химични и биохимични промени под действието на сирищния ензим и ензимите на млечнокиселите микроорганизми.
То е концентриран продукт от белтъчни вещества, млечна мазнина, соли, витамини и притежава приятни вкусови и ароматни вещества.
У нас думата „сирене“ обикновено се използва за бялото саламурено сирене, но всъщност сирената по света са хиляди видове. Сиренето притежава висока калоричност и физиологична пълноценност, които се обуславят от високо съдържание на белтъчни вещества и мазнини, от наличието на усвоими от човешкия организъм пептиди, свободни аминокиселини, витамини и микроелементи.
Кисело мляко пък е млечнокисел продукт, който се получава в резултат на протичането на млечнокисела ферментация в млякото. То съдържа вещества, които потискат развитието на редица патогенни и непатогенни микроорганизми.
Установено е, че микрофлората на киселото мляко действа потискащо върху микроорганизмите от чревния тракт. То е мощно биологично средство за борба срещу някои хранителни отравяния, притежава и антитуморно действие, а освен това тонизира организма. Спомага и в борбата срещу стомашния и чревния рак, а редовната консумация на кисело мляко намалява риска за появяването на такъв.
Кашкавал е вид твърдо сирене, претърпяло процес на чедеризация. Произвежда се само от овче или краве мляко и от смес на овче с обезмаслено краве мляко. Кашкавалът е млечен продукт, произвеждан предимно на Балканския полуостров. Съгласно БДС, кашкавалът, произвеждан от овче мляко, се нарича „Балкан“, този от краве е „Витоша“, а кашкавалът, смес от двете млека – „Преслав“.
До производството на познатия ни днес кашкавал се е стигнало чрез постепенно усъвършенстване на технологията в продължение на много векове. Тя се изразява в прокисване на сиренето и последващо попарване с гореща вода и осоляване.
Сиренето, киселото мляко и кашкавалът са едни от най-предпочитаните български храни, които присъстват на трапезата ни изключително често – с или без повод. Преди дни обаче електронното издание на вестник „Труд“ алармира, че не всичко, което е бяло на цвят и се представя на витрината за млечен продукт, всъщност е сирене или кисело мляко. Жълтите буци също не са непременно кашкавал. Ето 10 от най-пазените „мръсни“ тайни на млечната индустрия, които публикуваме без редакторска намеса, в помощ на всички потребители.
1. Ако си купите бяла бутилка с надпис „кисело мляко за пиене“, може да се окаже, че са ви продали пача с нишесте. Затова преди да купите т.нар. кисело мляко за пиене, задължително четете дребния шрифт на етикета. Иначе ще ви пробутат продукт, забъркан от свински желатин, модифицирано царевично нишесте, концентрат от моркови, грозде, арония, набухватели, както и млечнокисели бактерии. Със сигурност ще ви провокират и с доста по-ниската си цена. Задължително се слага и плодов подсладител, за да скрие от вас истинския вкус на съдържанието в бутилката.
2. Не си мислете, че сирене се прави само от мляко, става и от телешко шкембе и тебешир. Лошото е, че доскоро често се срещаха и на пазара. Рецептата: разтваря се с вода сухото мляко, за да се получи от 2,8 до 3,5 литра течност. Към нея се прибавя палмовата мазнина в хомогенизатор. Така се постига нужната масленост, като мазнините и водата се свързват с различни емулгатори и се добавя протеин, извлечен от телешкото шкембе. При тази процедура обаче се получават трансмазнини, които се натрупват в кръвоносните съдове на организма и може да ви докарат инфаркт.
3. Българското сурово мляко е рай за бактериите. Замисляли ли сте се за пътя на млякото от обора до хипермаркета. Истината е, че около 50% от произвежданите у нас 1 075 000 тона мляко годишно идват от немодернизирани обори с по 2-3 крави. Броят на бактериите и микроорганизмите в това мляко стига до 1 млн. броя, което е 10 пъти над нормата на ЕС, която е закована на 100 000 броя. Затова и българските стоки, произведени от това мляко, не се допускат за продажба на пазара в ЕС и ги има само в нашите магазини.
4. Надписът „бяло саламурено“ върху етикета 100% ви лъже, че ще купите сирене. Това е любима хватка, за да ви пробутат продукт от палмово масло и много Е-та. Заблудата с „бяло саламурено“ всъщност е законна. Законът забранява продукт да носи името „сирене“, „кашкавал“ или „мляко“, когато в него няма мляко.
5. Неузрялото сирене е опасно! Познава се, ако е на дупки. Ако бялото саламурено сирене е на дупчици след разрязване, това е сигурен знак, че в процеса на обработка има допуснати грешки. Дупките са индикатор за бактериално замърсяване (например с E.coli), което означава, че санитарно-хигиенните норми при производството на сиренето и/или добиването на млякото не са коректни. Сирене с такива характеристики често има леко неприятен вкус, различен от стандарта. Може да си докарате и стомашно разстройство.
6. Соленото сирене замазва гафове. По-добре не го яжте. Запомнете производителя и марката му и вече не я допускайте в хладилника си. Причината – най-вероятно производителят е добавил повече сол, за да избегне дългия процес на зреене и да продаде по-бързо продукта. Така той рискува вашето здраве и репутацията на фирмата си.
7. Пристрастяване към млякото – гаранция за свръхтегло. Едва ли някой производител ще посочи това на етикета на продукта си, но маслото, сметаната, пълномаслените млека и сирена са с висока масленост и калоричност. Те са източник на наситени мастни киселини и прекомерната им консумация увеличава риска от свръхтегло и затлъстяване.
8. Жълтата буца невинаги е кашкавал. Евтино сирене гауда и едам се преопакова у нас и се предлага като български кашкавал. Причината да се маскира е, че потребителите предпочитат родните продукти, а гаудата, въпреки че е в изобилие, не се търси толкова много. В същото време вносното сирене се прави с растително масло, а не от мляко.
9. Кашкавалът от палма се познава при рязане с нож, престоял в хладилника. Причината е, че растителните мазнини полепват по острието при ниска температура, а млечните – не. Обяснението е, че в палмата има ненаситени мастни киселини, докато животинските са наситени.
10. От мандрата до софрата сиренето поскъпва и с до 100%. За приготвянето на килограм трябват около 6,5 литра краве мляко, сметнато при цена от 80 ст./л, само основната суровина струва 5,20 лв. Още около левче отива за мая, закваска, калциев дихлорид, сол, ток, тенекии и памучни кърпи. Добавяме задължителните 20% ДДС и килограмът стига до 7,50 лв. В хипермаркети и бакалии обаче може да намерите сирене и от 15 лв. за килограм.
10-те най® събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. 10-те най® е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
