Д-р Боримир Фурнаджиев е специалист УНГ-отоневролог с над 30 години практика. Пред неговия кабинет винаги има хора, а час се записва отрано. В чакалнята му ще срещнете известни български певци и артисти, ако не на живо, то по стените с многобройни фотографии с благодарности и автографи.
Превръщането на д-р Фурнаджиев в търсения специалист, който е днес, стартира със задължителното разпределение във Велинград, след което той става асистент в Медицинска академия под крилото на бащата на българската отоневрология – проф. Кехайов. После е асистент и в ИСУЛ.
Специализира в Израел (отоноврология, фониатрия и психоанализа), където негови пациенти стават Джо Кокър и Алис Купър. Там натрупва още повече опит и умения, убеждаван е да остане, но избира да се върне и да приложи наученото на родна земя. Завършва висше икономическо образование в УНСС, заема ръководни позиции в престижни медицински заведения, става главен експерт в здравното министерство и пр.
Днес д-р Бари (както го наричат приятелите) посреща пациенти в своя частен кабинет, преподава в НМА и се занимава с музиката на своята рок група „Осем“.
На път съм да взема интервю от един от най-добрите специалисти по УНГ и отоневрология в България. Искам да разбера кои са 10-те неща, които правят лекаря истински майстор. Слизам от трамвая и се насочвам към кабинета му. Този път не идвам като пациент, но въпреки това бързам да сваля слушалките на mp3-ката от ушите си, за да не ме види д-р Фурнаджиев с тях. Е, не че ще ми се скара, но с хумор ще ми напомни колко са вредни за слуха.
Позвънявам на звънеца и докторът идва да ми отвори с присъщата му ведрост и гостоприемност. Качвам се по стълбите, влизам в антрето и отново оглеждам набързо всички снимки по стени му – Слави Трифонов, Рафи, Любо Нейков, Васил Найденов, Стефан Вълдобрев… После се настанявам в кабинета (който далеч не напомня зала за изтезания, каквито сме свикнали да виждаме на други места) и получавам чаша вода с порция сладкиши. Включвам рекордера и телефонът звъни. След него и звънецът. Още не е започнал работния си ден и вече е затрупан със запитвания за часове и извънреден прием.
Идвате от лекарска фамилия. Сякаш любовта към медицината е заразна, така си мисля. Но все пак – Ваше лично ли беше желанието да продължите професията в семейството?
Някак си да, мое беше желанието. То е нещо вътрешно, някаква вътрешна потребност.
Пък и детето на рокаджията, ще стане рокаджия. Аз съм литературен тип. Можех да стана или адвокат, или лекар, или музикант, или писател, журналист… За да си добър лекар, трябва да го носиш в себе си.
Смятате ли, че лекуването освен наука е и творчество?
Категорично. Първо е много математика, макар че две и две не е четири (смее се). Има две големи школи – едната е за това дали лекуваме болестта или лекуваме човека. В началото аз мислех, че лекуваме болестта. В течение на годините разбрах, че да лекуваш конкретния човек е по-правилната школа. Това е творчество. Има една латинска поговорка: „Който добре разпитва, добре диагностицира“. Сядаш да работиш и не трябва да претупаш човека. Той идва притеснен, трябва да го слушаш внимателно, за да му помогнеш с каквото можеш.
Кое е онова нещо, което допринася съществено за развитието на един добър специалист?
Като завърших медицина, баща ми ми каза: „За да бъдеш добър лекар, не се сърди, моето момче, един ден ще ми благодариш, отиваш в провинцията.“ И така, три години бях по разпределение. Две години и единайсет месеца във Велинград. Първият ми работен ден беше в село на тринайсет километра от Велинград.
„Бърза помощ“ също е голяма школа. Лекар, за да стане добър, трябва да мине през „Бърза помощ“. Научил съм от фелдшери неща, които са ми помагали после в живота и практиката.
Винаги Ви виждам усмихнат и позитивно настроен. Кое поддържа духа Ви в такава форма?
Мислил съм над това. Ние лекарите имаме нещо общо с актьорите. За да се насочиш към медицина, към журналистика, към писането, към музиката, имаш вътрешна потребност да даваш на хората. Да напишеш едно стихотворение и да го дадеш. Кара те отвътре да дадеш на другите нещо добро. Аз искам вие всички да сте здрави. По две причини, или даже много повече. Една от тях е, че като има усмихнати хора, цялата държава става по-готина. Ние всички сме втори братовчеди в тоя живот – ако ти си добре, аз ще съм добре.
(Звънецът на вратата прозвънява за пореден път и д-р Фурнаджиев излиза с бърза да крачка от кабинета)
Смятам, че в музиката има два вида изпълнители – такива, които могат да пеят правилно и такива, които са просто огромни таланти. Какво превръща лекаря в огромен талант?
Добрият лекар се формира под крилото на добри специалисти, професори. Факт. Трябва да си учил сериозно. Марк Твен казва: „Осемдесет процента е труд и развитие, двайсет процента е късмет“. Преди всичко обаче, лекарската професия е призвание.
Много е важно и човек да е живял в чужбина. Хубаво е да си сверяваш часовника. Лекарствата остаряват. Да ходиш на конгреси. Трябва да си добър диагностик. И знаеш ли как се получава добрата диагноза? Когато слушаш пациента. Един лекар трябва да бъде и психолог. На мен много ми помага, че съм завършил психоанализа в Израел. Страшно ми помага. Физиологичното и психологическото са като Ин и Ян. Винаги съм смятал, че добрият психолог трябва да е и лекар, а добрият лекар да бъде и психолог. Тези две неща вървят ръка за ръка. Човек трябва да обича живота, за да е добър лекар. Кумирът ми е Мик Джагър. Той има една невероятна енергия отвътре, която иска да даде на тълпата, на публиката.
Лекар с прекрасно чувство за хумор, музикант, приятел, ерудит – това ще откриете в кабинета на д-р Фурнаджиев. И нека това да не ви звучи като реклама, а като препоръка, като доза надежда, че в България има все още от онези „хвърчащите хора“ със сърца „по-кристални от звук“ (както е казал титанът на перото Валери Петров).
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
