Артишокът представлява вид магарешки бодил, който се отглежда като храна. Расте най-добре в хладен климат, на добре дренирана и богата почва. За негова родина се счита Северна Африка, като първоначално артишокът е бил култивиран и консумиран в Близкия изток.
Още в древните гърци са използвали артишока и като лекарство, и за храна. В Римската империя е бил популярен основно сред богатите, тъй като бедните нямали право да консумират артишок.
Интензивното отглеждане на артишок в Европа започва през XV в., а през XIX в. достига и САЩ. Ядливата част на растението се състои от цветни пъпки преди да започнат да цъфтят.
1. Националният ден на артишока в САЩ е 16 март.
2. В Европа артишокът става популярен благодарение на нидерландците.
3. Най-големият производител на артишок в света е Италия, следвана от Египет и Испания.
4. Артишокът се консумира в неузряла форма. Ако бъде оставен да узрее, ще процъфти в ярко лилави цветчета.
5. Артишокът е официалният зеленчук на окръг Монтерей в Калифорния.
6. Цъфти в райони без температури под 0ºC, с прохладни и мъгливи лета.
7. Прибирането на реколтата от артишок се извършва между 5 и 6 месеца след засаждането.
8. Средно един стрък артишок съдържа повече фибри от купа сини сливи.
9. Преди XVI век на жените не им е било позволено да ядат от този зеленчук, защото както тогава, така и сега, се смята за мощен афродизиак. Днес обаче това не е проблем за никого.
10. Според един древногръцки мит, преди да стане растение, артишокът е бил красиво момиче на име Цинара, което живеело на егейския остров Зинари. В един прекрасен ден похотливият бог Зевс решил да навести брат си Посейдон. По път се спрял на Зинари, където погледът му се срещнал с този на очарователната девойка.
Прелъстил я и бил толкова заплелен от нея, че решил да я направи своя богиня на Олимп. Цинари се съгласила и останала за известен период от време на Олимп, но носталгията към дома и нейните близки надделяла и тя се върнала при тях. След време се върнала при боговете, но щом Зевс разбрал за измяната на своята възлюбена, разгневен и обиден, я превърнал в артишок.
Латинското наименование на многогодишното тревисто растение е Cynara scolymus, което все още носи духа на този мит.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
