10 любими вещи на децата на 90-те

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Децата на 90-те имахме романтично детство. Ароматната баница с домашни точени кори, приготвената от баба лютеничка, компот от градински плодове и пухкави мекици с пудра захар за закуска. Гоненицата на двора, пясъчника на село и горещите молби за още десет минути игра преди вечеря. И кака Лара с „Милион и едно желания“. Зареждахме се пред телевизора и потъвахме в него за часове (тогава ни беше позволено, все пак това събитие не се случваше всеки ден).

Гледахме на света с такава жажда и любопитство, че бяхме готови да го превземем целия. Мечтаехме да станем музиканти, лекари, полицаи, пожарникари, феи, принцеси и супергерои. Бяхме щастливи, защото чакахме ваканцията с трепет, както и Коледа, Великден и рождените си дни. Последните си бяха истинско събитие – един куп деца, парти сандвичи от франзела, всичките различни и нямахме търпение да ги опитаме, солети със сусам и домашен кекс с много какао.

И защото ни беше толкова хубаво през онези години, трябва да се връщаме към тях с каквото и когато можем – с (полу)успешни опити за направата на туршия, с разглеждане на стари снимки, с тършуване из старите чували. А защо не с едно пътешествие из страната на спомените?! За него ще трябва да си вземете само малко добро настроение и една-две носни кърпички за всеки случай. Тръгнахте ли вече? Докъде стигнахте? Може би сте някъде тук…

10 любими вещи на децата на 90-те

1. Стъклените топчета

Съвършено кръгли и красиви. Сякаш момчетата ги ползваха повече, за да си играят с тях. А ние, момичетата, си ги събирахме предимно за украшения. Слагахме ги в прозрачни стъклени чаши и им се любувахме. Или просто си ги подмятахме от ръка в ръка и слушахме тракането от сблъсъка на стъкълцата. Истинска почивка за ума. Чудя се къде ли са ми топчетата…

10 любими вещи на децата на 90-те

2. „Тамагочи“

Електронният ни домашен любимец! Динозавърче, коте, куче, пиле. Играчка, на която детското око не можеше да устои – свежи цветове и примамливи форми. А и какво друго ти остава като не ти дават да си вземеш (още) едно животинче? Или ти дават, но срещу висока цена – да завършиш срока с отличен! Казват, че фирмата производител предлага тази занимателна джаджа и в момента със запазената ретро форма и функции. Неее, изобщо не се изкушаваме да си вземем. Но просто така, за информация, някой знае ли къде се продават?

10 любими вещи на децата на 90-те

3. Пластмасовите войничета

Измисляш войни, целиш фигурките с фунийки, пращаш ги на специални тайни мисии. Не само момчетата ги имаха, и ние си играехме с тях. Може и да сме ги слагали на пост да пазят плюшените ни играчки, но все пак не сме ги пренебрегвали. И представителите на силния пол ползваха някои наши неща с друга цел. Лакът за нокти беше чудесно средство за пребоядисване на поолющената количка.

10 любими вещи на децата на 90-те

4. Комиксите и детските списания

Пазехме си ги, не ги давахме на по-малките си братя и сестри, за да не ги скъсат или надраскат с пастели. Все пак, не беше като да можеш да си го изтеглиш на компютъра. Бяха ценни, много интересни и чакахме всеки брой с нетърпение. Повечето от нас все още пазят по някой екземпляр от любимия комикс или списание сред книгите в библиотеката. Къде хукнахте? Има още, после ще ги търсите.

10 любими вещи на децата на 90-те

5. Миришещите листчета

Имахме си албуми, които пълнехме с цветни миришещи картинки. Помните ли как си ги „менкахме“? И когато някой имаше цяло тефтерче с листчета, другите деца се нарояваха около него и пазарлъкът започваше. Повтарящите се се пазеха, защото не се знаеше каква златна сделка може да се сключи с тях. Събирахме и малки картички с интересни надписи, лепенки, картинки от дъвки. Лепяхме ги в лексикони, по бюрото, носехме си ги навсякъде с готовност за размяна.

10 любими вещи на децата на 90-те

6. Колелото

Спускането по стръмен завой, надпреварването и звъненето със звънчето ни носеха незаменима наслада. Това гениално изобретение ни беше нещо като втора кожа и чудесен помощник при купуването на хляб. Летяхме, наистина летяхме!

10 любими вещи на децата на 90-те

7. Играчките от шоколадови яйца

Слончета, лъвове, птици, хипопотами. Колекционирахме си целите серии и играехме с тях от сутринта. Можехме да си правим цели градчета с говорещи животни, а когато приключехме със забавленията, ги прибирахме в кръгли метални кутии от бисквити. А бисквитите бяха толкова вкусни и ароматни, че играчките дълго ухаеха на тях.

10 любими вещи на децата на 90-те

8. Прашката и водните пистолети

Играта помежду ни беше ясна. Обаче да се скриеш в някой храст и да улучиш с дребно камъче случаен минувач… ето това си беше истински адреналин! Карахме възрастните да ни правят по-малки и по-големи прашки и ги носехме мушнати в късите панталонки, готови да ги извадим при атака. Кой каза атака? Вадете прашките! А може и водните пистолети – тънка водна струя в ухото може да извади от равновесие всеки зрял индивид. Тогава започва голямата гоненица.

10 любими вещи на децата на 90-те

9. Фунийките

Правиш си тръба от стара телевизионна антена. Връзваш я за парче дърво и става пушка. Правиш фунийки от списание „Жената днес“, които стават най-добри и започваш да стреляш. Но без главата. Ако застреляш противника в главата, се брои, че си се самоубил. Дисквалифициран си. Така правели момчетата през 90-те. Информацията е от извора. Ние, дамите, не ги помним толкова добре, защото бяхме живи мишени и това не ни харесваше. Предпочитахме тези хрупкавите вафлени фунийки, с две топки сладолед върху тях. 🙂

10 любими вещи на децата на 90-те

10. Ластикът

Не знам как се изписват онези странни нечленоразделни текстове, които си припявахме докато правехме най-различни оплитащи краката комбинации. Обаче още ги помня, не знам как е възможно. Кой ли е измислил тази гениална игра и я е украсил с такова незабравимо словесно творчество?!

В главата ми започва да звучи гласът на Асен Кисимов с „Къде остана детството“. Остана в сърцата ни, мисля си. И докато е там, докато го храним с любовта и умилението си, то ще ни се отблагодарява. Ще ни дава от магията си. Ще ни пази от скуката, ще ни разсмива и ще ни напомня, че животът не бива да се живее твърде сериозно. Трябва да правим и малко бели, нали?

Антоанета Дойчинова е преводач-редактор. Занимава се с народни танци, писане и обича да пътува. Автор на текстове за онлайн издания като bTVLady, LadyZone към bTV Media Group и HighViewArt.


Коментари

Сподели

Коментари